Определение № 858 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2394/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, район С., срещу решение №7796 от 19.11.2013г по гр.дело № 6810/2013г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 14.03.2013г по гр.д.51142/2012г на Софийски районен съд ,по трудов спор за законосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 КТ, отменено като незаконосъобразно поради това ,че длъжността която работодателят е имал предвид, за да изтъкне основанието, не е тази, която ищцата е заемала по щат към момента на уволнението, а друга, различна ,за която при заемане би се изисквало образование, каквото последната няма. В. съд на свой ред е изтъкнал, че при основанието на чл. 328 ал.1 т.6 КТ изменението следва да се отнася за изпълняваната работа, а не за друга, така е отговорено отрицателно на защитната теза на работодателя, че длъжността „старши специалист”, заемана от ищцата към момента на освобождаването й от работа, с оглед структурни промени е „преструктурирана” в друга, посочена от него, а именно „главен ексепрт”, поради което образователните изисквания за последната са релевантни. Тези решаващи изводи на въззивния съд са обусловили поставянето на въпрос в изложението: детайлизирането на основни трудови функции и задължения, разширяването им чрез добавяне на нови при запазване на основните функции ,независимо от наименованието, води ли до създаване на нова длъжност. Изтъквано е противоречие с реш. № 243 от 2012г по гр.д № 745/2011г ІV г.о по този въпрос, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Като правен въпрос е изтъкнато прилагането на чл. 236 ал.2 ГПК, длъжен ли е съдът да изложи фактически и правни съображения, с оплакване ,че решението страда от непълнота на мотивите цитираната от защитата практика на ВКС (ППВС №2 /1967г и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК) приравнява на липса на мотиви. Третият въпрос е следва ли съдът като установи ,че страната не сочи доказателства за определени обстоятелства, да й укаже това, да и даде възможност да ги представи. Първоинстанционният съд се е позовал на липса на доказателства по възражението на ответника и при направено оплакване за нарушение на чл. 146 ал.2 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл по доводите чрез отмяна на решението на това процесуално основание и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е подкрепено с цитиране и прилагане на реш. № 341/2011 по гр.д №1168/2010 ІV г.о, реш. № 162/2012 по гр.д № 1260/2011г ІІ г.о, реш. № 484/2011 по гр.д № 1848/2010 ІV г.о, задължителна практика. Ответницата по жалбата е заявила писмен отговор., в който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване. Работодателят не е представил доказателства за твърденията си, същите не се основават на обстоятелствата по делото. Пред въззивния съд жалбоподателят се е позовавал на приетите по делото длъжностни характеристики за двете съпоставяни длъжности и трудовите им функции, като въззивният съд е съпоставил съдържанието на същите, изтъкнал е решаващо разликите за да приеме, че длъжностите не са еднакви. Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване В съответствие с установената практика на ВКС по основанието на чл. 328 ал.1 т.6 КТ ( вкл.съгласно реш. №730 от 2010г по гр.д V./2010 ІІІ г.о) е решаващото съображение на въззивния съд, правното разрешение, пряко обуславящо и изхода на делото, че оспорваното безвиновно основание за прекратяване е приложимо само когато има изменение на изискванията за образование, касещи заеманата от служителя длъжност, а не като ценз за друга длъжност, за която работодателят преценява дали този служител е годен да бъде преназначен по този критерии, ако заеманата от него длъжност не фигурира в новото щатно разписание ,при структурни промени ,. Поставеният от защитата на общината първи въпрос и изтъкваното правно разрешение, обективирано в цитираната по изложението практика на ВКС (реш. № 243 от 2012г по гр.д № 745/2011г ІV г.о) се отнася за случай, при който е изменена само длъжностната характеристика с въвеждане на ново изискване за образование. Обстоятелствата, които решаващо е прецененил въззивният съд по делото са други. Критерият дали макар различните длъжностни названия по старо и ново щатно разписание, в резултат на структурни промени в общинската администрация и приемането на нов класификатор на длъжностите, се касае за една и съща, или на различни длъжности, пак е свързан с трудовата функция в съществената й част, за което се прави извод от съпоставката на длъжностните характеристики, включително относно изискванията за заемане, управленско ниво, длъжностно и експертно ниво и пр. Въпросът е изяснен в практиката на ВКС във вързка с „трансформирането на длъжности” (реш. №154/2011 по гр.д № 1279/2010г ІІІг.о, реш.184/2011 по гр.д №803/2010г ІV г.о, реш. №115/2011 по гр.д № 1115:/2010 ІV г.о ,реш. № 126/2011 гр.д № 1227/2010 ІІІг.о по реда на чл. 290,чл. 291 ГПК). и е от значение при спор за реалния характер на съкращение ,или необходимостта от подбор, когато работодателят се е позовал на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК Върховен касационен съд споделя довода на касатора кои са тези признаци ,но не споделя доводите на защитата, че съгласно обжалваното в случая разрешение, дадено от въззивния съд, те са игнорирани, че недоказването им се е дължало на пропуски в доклада ,че въззивният съд е трябвало като следствие от това оплакване да върне делото за ново разглеждане (при положение ,че жалпоподателят не е сочил нови доказателства, които въззивният съд да приеме и обсъди ) както и че в обжалваното решение няма мотиви в тази връзка. Изводът на съда, че конкретните две съпоставяни длъжности по старото и новото щатно разписание не са еднакви, е изграден в отговор на поддържания от защитата довод за друг следващ се извод по законосъобразността на уволнението, при посоченото основание. Тезата,изразена в отговора на исковата молба не само не е била подкрепена с доказателства, въпреки че това е указано в доклада, тя е и опровергана от събраните доказателства, мотивите в тази връзка са изложени въпреки условия довод, че ответникът не сочи доказателство за твърденията си. По същество, при решаващите изводи е приложен съответен на установената практика критерии за съпоставка на длъжности ,при обстоятелствено изследване на доказателствата, намерило израз в мотивите, така че защитата не е обосновала връзка между съдържанието на обжалваното решение и поставените общи процесуалноправни въпроси ,изразяващи нейните оплаквания, за задължението на съда да обсъжда доказателствата, да указва за непредставянето им и да мотивира актовете си, при това именно в решаваща за изхода на спора насока. Следва да се присъдят разноски, в размер на 400 лева Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.