Определение № 646 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2251/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД против решение № 140/07.03.2022 г. по в.т.д. № 939/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 42/03.08.2021 г. по т. д. № 24/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е открито производство по несъстоятелност на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД.

В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на процесуални права, а именно - висящ преюдициален спор. Касаторът оспорва като неправилно приетото от въззивния съд, че т. д. № 76/2020 г. на ОС Благоевград няма преюдициално значение за спора. Излага и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на решаващия състав относно размера на задълженията на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД към „КТБ“ АД - 96 564 626, 90 лева, при солидарна отговорност от страна на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД, като заявява, че с плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД на новоучредените дружества са разпределени активи - недвижими имоти, движими вещи, права и задължения по действащи договори, сключени от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, като на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД са разпределени активи на стойност 186 510 лева. Поддържа тезата, че съгласно чл. 263л ТЗ и съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение № 78/10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г., І т.о., в хипотезата на отделяне с договор или план за преобразуване неконкретизираните в него права и задължения остават в патримониума на първоначалното дружество, което е сключило договора, респ. и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова. В случая договорите за банков кредит са сключени преди преобразуването чрез отделяне, задълженията по тях не са разпределени, поради което „КТБ“АД не е кредитор на нито едно от отделените дружества. Намира също така, че апелативният състав неправилно е приел, че „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, въпреки че коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентът за финансова автономност и коефициентът за задлъжнялост са в норма. Касаторът моли да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно въззивното решение.

Достъпът до касация жалбоподателят мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Поставя въпроси, които счита значими за изхода на делото и включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. „В хипотезата на отделяне /а не на разделяне, уредено с ал. 2 на чл. 263л ТЗ/, ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива остават ли в патримониума на първоначалното дружество и отговорността, произтичаща от неизпълнението на договор, негова ли е, при условие, че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането, е настъпила след преобразуването?“

2. „Отговорността за вземане по банков кредит, сключен преди датата на преобразуване чрез отделяне, остава ли в тежест на дружеството праводател, когато след отделянето правата и задълженията по изпълнението на този договор не са разпределени в патримониума на отделеното дружество?“

Касаторът твърди противоречие с решение № 78/10.07.2017 г. по т.д. № 843/2016 г. на І ТО на ВКС, а при евентуалност наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата „КТБ” АД /н./ намира атакуваното решение за допустимо, правилно и обосновано. Счита, че не са налице основания за допускането му до касационен контрол. Излага доводи, че за откриване на производство по несъстоятелност не е необходимо вземанията на кредиторите да бъдат установени с влязло в сила съдебно решение, ето защо, наличието на спор по чл. 694 ТЗ не се явява преюдициално спрямо производство по несъстоятелност по друго дело. Намира, че разпоредбата на чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ, тълкувана систематически с изр.1, следва да се разбира като уреждаща вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност спрямо кредитора. Поддържа, че в случая са налице необходимите предпоставки за откриване производство по несъстоятелност на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД, въззивният съд е счел за неоснователни възраженията, касаещи недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение. Приел е, че наличието или липсата на вземане в полза на молителя по чл. 625 ТЗ е относимо към материалноправната, а не към процесуалноправната му легитимация, съответно наличето на висящ спор по чл. 694 ТЗ с предмет установяване съществуването на вземания в полза на „КТБ“ АД /н./ срещу „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, произтичащи от 11 договора за банков кредит, няма преюдициално значение за производството по чл. 625 ТЗ. Апелативен съд София е приел за безспорно, че на 26.06.2013 г. по партидата на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са образувани шест нови търговски дружества, едно от които е „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД. Като спорен между страните е отграничил въпроса за наличието на солидарна отговорност между двете дружества и нейния обем. Въззивният състав е приел за доказано, че с плана за преобразуване е направено разпределение на всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, но към тях не спадат задължения по процесните договори с „КТБ“ АД /н./. Направил е извод, че съгласно чл. 263л ТЗ за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. След извършено тълкуване съдът е стигнал до извод, че тази разпоредба следва да се разбира като уреждаща единствено вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност спрямо кредитора. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че след преобразуването чрез отделяне, „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и новоучредените дружества, включително ответникът „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД, носят солидарна отговорност за задълженията по процесните договори за банков кредит на обща стойност 96 564 626, 90 лева, тъй като вземането не е разпределено, поради което банката молител се явява кредитор, легитимиран да подаде молба с правно основание чл. 625 ТЗ.

След подробен анализ на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е стигнал до извод, че „Сиз-Оранжерии Петрич“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, поради което и искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на контрол по същество на обжалваното решение.

Атакуваният въззивен акт е валиден и допустим. Висящото дело относно вземането, с което молителят в производството по чл. 625 ТЗ се легитимира като кредитор, не представлява преюдициален спор, обуславящ спиране на делото за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Последното е особено исково производство с предмет състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответника, респ. само по отношение на това състояние и началния му момент /началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост/ се формира силата на пресъдено нещо /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по т.д. №1/2017 г. на ОСТК на ВКС/. За допустимостта на молбата по чл. 625 ТЗ е достатъчно кредиторът да изложи факти, от които произтича вземането му и които го легитимират да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. За да се произнесе по основателността на молбата, съдът е длъжен да установи материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност включително активната легитимация на кредитора. Наличието на висящ исков процес относно вземането на молителя не представлява основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като спирането би забавило удовлетворяването на кредиторите и би възпрепятствало възможността за оздравяване бизнеса на търговеца, поради което спорът за съществуване на вземането се разглежда в рамките на производството по чл. 625 ТЗ. В случай, че бъде постановено и влезе в сила решение относно вземането на молителя, съдът по несъстоятелността е длъжен да го съобрази в приложение на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а касаторът не е обосновал допълнителните такива по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че вземанията на „КТБ“ АД, произтичащи от описаните 11 броя договори за банков кредит, сключени в периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г., са възникнали преди преобразуването на кредитополучателя „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, съответно решаващият му извод не произтича от съждения относно началния момент, в който кредитополучателят е изпаднал в забава. Отделно, установените по делото факти не сочат, че правата и задълженията по договорите за кредит са разпределени изрично на някое от отделените дружества или на преобразуващото се „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, което да се счете като основание за изключване на солидарната отговорност. Следователно, формулираните от касатора въпроси са изцяло предпоставени от факти, които не са обусловили произнасянето на въззивния съд, и поради това се явяват хипотетично зададени.

За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното противоречие с практика на ВКС. В решение № 78/10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на І т.о. на ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ за задължения, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне или отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. На следващо място, дадените от съда различни разрешения на въпроса - в зависимост от момента на възникване на задължението /преди или след преобразуването/ и вида на преобразуването /отделяне или разделяне/, се отнасят за хипотези, различни от разгледаната от въззивния съд в настоящото производство. Само в случай, че задължението е възникнало след преобразуването чрез отделяне и не е изрично разпределено с договор или плана за преобразуване на някое от отделените дружества, то остава в патримониума на първоначалното /преобразуващото се/ дружество, сключило съответния договор и носещо отговорност за неговото изпълнение.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага поставяне на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, обосноваващи приложното поле на сочена разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за достъп до касационен контрол по същество.

Предвид изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е представил доказателства за извършени такива.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд