Определение № 372 от 14.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 38/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. - Г. с адрес в [населено място] в качеството на синдик на [фирма] (в несъстоятелност) срещу решение № 54 от 23.06.2017 г., постановено по в. т. д. № 108/2017 г. на Апелативен съд - Б.. С посоченото решение е потвърдено решение № 32 от 28.11.2016 г. по т. д. № 78/2015 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] при участието като съищец на синдика на [фирма] (н.) против [фирма] (н.) и [фирма] иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] (н.) на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 09.04.2013 г., обективиран в нотариален акт № 196, том 3, рег. № 3177, дело № 587/2013 г. на нотариус С. А. с рег. № 208, с който [фирма] е продало на [фирма] описания в нотариалния акт недвижим имот в [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по иск за обявяване относителна недействителност на договора за продажба само по отношение на кредитора - първоначален ищец, а не по разгледания от първоинстанционния съд иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ, поддържан от конституирания като съищец синдик, за обявяване на договора за относително недействителен спрямо всички кредитори на несъстоятелността. Неправилността на решението е аргументирана с оплаквания за нарушение на материалния закон - чл.649 ТЗ, при формиране на извода на въззивния съд, че за уважаване на иска е необходимо да се докаже знание у приобретателя за увреждащия характер на продажбата спрямо кредитора - първоначален ищец [фирма] и че знанието за увреждане на други кредитори на несъстоятелността, които не са упражнили правото по чл.135 ЗЗД, е ирелевантно за основателността на иска. За неправилен касаторът счита и извода на съда, че установената по делото разлика между уговорената в договора продажна цена на недвижимия имот и неговата реална пазарна цена, респ. данъчна оценка, не сочи на нееквивалентност на насрещните престации на страните и не е достатъчна, за да се направи предположение за знание у приобретателя относно увреждащия характер на сделката. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с вероятността въззивното решение да е недопустимо и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.). Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика в решение № 62 от 17.07.2009 г. по т. д. № 39/2009 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото въпрос в какво качество действа синдикът при предявяване на отменителни искове по реда на чл.649 ТЗ, в т. ч. и на иска по чл.135 ЗЗД. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с твърдения, че с въззивното решение са разрешени обуславящи правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които няма съдебна практика и пряко относима правна уредба: „Какви са последиците от откриване на производство по несъстоятелност за ответника по висящ иск по чл.135 ЗЗД с оглед предвидените в чл.649 ТЗ специални правила; За предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, когато след завеждането му за ответника е открито производство по несъстоятелност и съгласно чл.649 ТЗ синдикът е бил конституиран като съищец; За последиците от уважаване на такъв иск”. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за основателност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 19.10.2017 г. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 05.10.2017 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от [фирма] (н.) - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на във формата на нотариален акт № 193/09.04.2013 г., акт № 148, том 6, дело № 1033 на нотариус С. А. с рег. № 208. В хода на делото е постановено решение № 7 от 07.03.2014 г. по т. д. № 106/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на [фирма]. С определение от 17.04.2015 г. първоинстанционният съд е конституирал като съищец в производството по предявения от кредитора [фирма] иск синдикът на [фирма] Д. Д. - Г., позовавайки се на чл.649, ал.3 и ал.5 ТЗ. Синдикът е изразил становище за основателност на предявения иск по съображения, че продажбата е извършена на цена, три пъти по-ниска от данъчната оценка на имота и от неговата пазарна цена, което обстоятелство обуславя увреждащия характер на сделката. Навел е и твърдения, че приобретателят на имота е знаел, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като към момента на сключването й в публичния имотен регистър е имало вписани възбрани в полза на [фирма] и [фирма], които са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма]. С решение от 28.11.2016 г. Сливенски окръжен съд е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявеният от [фирма] при участието като съищец на синдика на [фирма] (н.) против [фирма] (н.) и [фирма] иск по чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване на договора за продажба от 09.04.2013 г. за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] (н.). Решението за отхвърляне на иска е обжалвано пред Апелативен съд - Б. от синдика на [фирма] (н.) с въззивна жалба, към която се е присъединил ищецът [фирма], и е потвърдено с обжалваното в настоящото производство въззивно решение № 54 от 23.06.2017 г. по т. д. № 108/2017 г. За да възприеме крайния извод на първата инстанция за недоказаност и неоснователност на иска, въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като не е доказан субективният елемент от неговото съдържание - знание у приобретателя на недвижимия имот [фирма], че продажбата уврежда ищеца [фирма], който има качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на продавача [фирма] (н.). След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че от тях не се установява управителят на дружеството - купувач да е узнал обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора [фирма] към несъстоятелния длъжника, и конкретно - наличието на споразумение между кредитора и длъжника от 26.03.2013 г. Констатирал е също, че няма доказателства за някоя от презумптивните предпоставки за свързаност по смисъла на чл.135, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.4 ТЗ във вр. с § 1 ДР на ТЗ. Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на първоначалния ищец и на синдика, че знанието за увреждане е доказано с оглед значителното несъответствие между уговорената в договора продажна цена - 100 000 лв., и установената от съдебнотехническата експертиза пазарна цена на имота към момента на сключване на договора - 127 630 лв., респ. неговата данъчна оценка - 385 621.80 лв. Съдът е изложил съображения, че несъответствието между продажната и пазарната цена е несъществено и не може да служи като аргумент за знание у приобретателя, че продажбата на имота уврежда предявилия иска по чл.135 ЗЗД кредитор. Относно несъответствието с данъчната оценка е посочил, че то намира своето логично обяснение в обременеността на имота с вещни тежести, за наличието на каквито са събрани доказателства по делото. За неоснователен е счетен и доводът на синдика - съищец, че субективният елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД следва да се приеме за доказан с оглед съществувалите към момента на сключване на договора и вписани в публичния регистър възбрани върху продадени имот, обезпечаващи приети в производството по несъстоятелност вземания на други кредитори на [фирма] (н.) - [фирма] и [фирма]. Неоснователността на довода е мотивирана със съображения, че недобросъвестността на купувача се изследва не абстрактно, а като насочена против конкретния кредитор, упражнил потестативното си право по чл.135 ЗЗД, и евентуалната информираност на купувача за вписани по искане на други кредитори възбрани върху прехвърления със сделката имот не е релевантен факт за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Въззивният съд е изложил и мотиви, че субективните предели на предявения иск са определени от ищеца с исковата молба и от законовото изискване на чл.649, ал.3 ТЗ за служебно конституиране на синдика като съищец, поради което е недопустимо пред въззивната инстанция синдикът да се легитимира като процесуален субституент на други неучастващи в делото кредитори на несъстоятелността. Като е съобразил очертаните в исковата молба предели на търсената съдебна защита, съдът е счел за правно несъстоятелна поддържаната във въззивната жалба теза, че искът е предявен в интерес на всички кредитори на несъстоятелността и че участвайки в производството, синдикът действа в защита на интересите и на кредиторите с вписани възбрани [фирма] и [фирма]. По допускане на касационното обжалване: Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на селектиране на касационните жалби; Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, то следва да се допусне до касационен контрол, за да се извърши преценка за допустимостта с решението по съществото на касационната жалба. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на процесуална недопустимост на обжалваното решение като е навел доводи, че въззивният съд се е произнесъл по иск, различен от разгледания с първоинстанционното решение. Доводите за недопустимост не кореспондират със съдържанието на въззивното решение и не обосновават предположение за неговата недопустимост на поддържаното основание. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] при участието като съищец на синдика на [фирма] (н.) против [фирма] (н.) и [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] (н.) на сключен между ответниците договор за покупко - продажба на недвижим имот от 09.04.2013 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение със съдържанието, отразено в неговия диспозитив. Поради това не може да се възприеме тезата на касатора, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на договора за недействителен само по отношение на първоначалния ищец, вместо по разгледания от първата инстанция иск за обявяване на договора за недействителен по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. Отделен е въпросът дали решението на първата инстанция съдържа произнасяне по предмета на спора, въведен с първоначално предявения иск и индивидуализиран с основанието и петитума на исковата молба. В рамките на правомощията в производството по чл.288 ГПК съставът на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Б. за проверка на процесуалната му допустимост с оглед предпоставките на чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за конституиране на синдика като съищец. Произнасянето по формулираните в изложението въпроси, за които касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, е обусловено от допустимостта на решението, поради което въпросите не следва да се обсъждат в стадия на производството по чл.288 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ, държавната такса за разглеждане на касационната жалба по същество не следва да се внася предварително. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,