Определение № 181 от 22.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3507/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 109 от 11.07.2013г. по в.т.д. № 281/2013г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 259/ 26.03.2013г. по гр.д. № 4214/2011г. на Районен съд – Шумен, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове на касатора срещу Н. М. А. и А. Г. А. за разликата от 708,27 евро до пълния предявен размер от 7802,06 евро. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените от касатора разноски за всички инстанции. Ответниците по жалбата, Н. М. А. и А. Г. А., молят да не се допуска решението до касация, съответно да се остави в сила обжалваното решение, поради липса на наведените касационни основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване наличието на соченото от него каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечението на което се твърди, че е бил издаден процесния запис на заповед. Изложени са аргументи, че липсват доказателства за предаването на заемната сума от 9000 лева по договора за заем, който както и този за потребителски кредит, като негова разновидност, са реални по своя характер, и се считат за сключени едва с предаването на уговорената вещ. Въз основа на това е изведена липса на соченото от ищеца каузално правоотношение. Според решаващия състав, евентуалното наличие на друго правоотношение между страните, неговата валидност, и относимост към процесния запис на заповед, е ирелевантно за процеса, доколкото именно ищецът е обособил предмета на делото, въвеждайки сам договора за заем, като каузално правоотношение, за чието обезпечение е послужил записът на заповед. Твърдението на ответната страна за наличие на договор за финансов лизинг, е по съществото си оспорване на валидността на соченото заемно правоотношение. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси /от първи до четвърти/, свързани с приложението на чл.20 З., като въпрос пети е относно предмета на делото, когато в производството по чл.422 ГПК е наведено от двете страни наличие на различно каузално правоотношение във връзка с вземането по записа на заповед. По петия, поставен от касаторите, въпрос относно предмета на делото при предявен установителен иск по чл.422 ГПК, в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /въпрос 17 – т.2 от разпореждане на председателя на ВКС от 13.06.2013г. за допълване на предмета на тълк.дело/, поради което производството по настоящото дело следва да се спре, на основание чл.292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд