Определение № 296 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1690/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. М. И. [ЕГН] срещу решение № 156 от 08.06.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т..д. №159/2020 г., с което е било отменено първоинстанционното решение по т.д. № 178/2019 г. на ОС-Пловдив, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло искът на С. М. И. срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД за сумата от 50 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от ищцата от смъртта на нейния брат Ю. М. А., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 12.12.2014 г., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да счете иска за неоснователен, въззивният съд по жалба от страна на ответното дружество е приел следното: Безспорно е наличието наличието на сключен във формата на застрахователна полица договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с управлението на МПС „Хонда“, peг. [рег.номер на МПС], както и че водачът е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 257, ал.2 от КЗ/отм./. От приложеното НОХД № 99 /2015 г. на ГОС се установява, че водачът М. А. с влязла в сила присъда е признат за виновен за това, че на 12.12.2014 г. при управление на МПС „Хонда“, с посочения по-горе peгистрационен номер, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал.1 от ЗДП и чл. 21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю. М. А. и на основание чл. 343, ал.4 във вр.с. ал. 3, б. „б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК присъдата, е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Изложени са съображения, за това, че с ТР № 1/ 2016 г. на ОСНГТК е разширен кръгът на лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък, като освен лице от кръга, посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Това, според съда, води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградени отношения с починалия, които да са идентични на тези с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че в следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък. С оглед така очертаните по тълкувателен път критерии, въззивният съд е изложил следното: Искът за присъждане на застрахователно обезщетение е предявен от сестрата на починалото лице. С оглед традициите във всяко едно общество връзката брат и сестра е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата причина, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство. Обичайно е и така създадената връзка да продължи и след това, т.е. в периода от време когато братята и сестрите стават пълнолетни, започват свой самостоятелен живот и изграждат свои семейства. Наличието на тази кръвна връзка и създалите, с оглед на същата обичайни отношения обаче според приетото в споменатото ТР не е достатъчно, за да се формира извода, че преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се направят на база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот на ищцата и починалия, които предполагат създаване на връзка различна от обичайната. За установяване на връзка от описания по- горе тип, от страна на ищеца са ангажирани и разпитани двама души свидетели- бащата на ищцата и починалия й брат, и тяхната леля. В показанията си лелята, а и бащата, говорят как братът и сестрата живеели до задомяването си в една стая, а до смъртта на брата - в едно домакинство. Споменават също как ходели заедно на седмична детска градина, а после били в един клас. Лелята в един момент споменава, че загиналият брат Ю. се е грижел за сестра си, но после говори, че бил болнав и по тази причина тя полагала повече усилия за него. Свидетелите споменават и че двамата си готвели и се грижели един за друг в периода, когато родителите им били на работа. На база така описаните факти, двамата свидетели правят изводи за силна привързаност, сплотеност, неразделност и т.н. Според въззивния състав на ПАС живеенето в една стая не предполага създаване на близост по - силна от обичайната за брат и сестра при условие, че в българските семейства с повече от едно дете децата в над 90 % от случаите обитават една стая. Освен това, от приложеното по наказателното дело писмени доказателства е видно, че постоянният адрес на майката, бащата, братът, шофирал колата, и починалия брат е един и същ, т.е., според съда, в едно общо домакинство са живеели не само починалият брат и ищцата, но и техните родители и братът станал причина за ПТП-то. Направен е извод, че това изключва възможността, да се направи извод, че между ищцата и покойния е възникнала връзка по - силна от обичайната за роднини с такава степен на родство. Това не следва и от факта, че те са се хранили в общо домакинство, при условие, че е логично това да става за хора живеещи в едно и също жилище.ПАС не е кредитирал показанията на двамата свидетели относно факта, че ищцата и пострадалият са ходели заедно на детска градина и училище, доколкото сестрата е по- малка с три години от брат си. Според състава на ПАС, до наличие на предпоставки за създаване на близост над обичайната за този тип роднински отношения не може да се достигне и от факта, че по време на работата на родителите, ищцата и покойния й брат оставали заедно в къщи, гледали се и си готвели. Изложени са съображения, че е обичайно явление при работещи родители отрасналите вече деца да остават сами в къщи, да си приготвят храна и т.н. Относно показанията за преживяванията на ищцата след настъпването на инцидента, според мотивите на съда, не следва извод за връзка и интензитет на страдания над обичайните, още повече,че двамата свидетели не са могли да наблюдават ищцата едновременно по едно и също време,тъй като същата е живяла през различно време при всеки от тях. От така изложеното, въззивният съд е направил извод, че по отношение на ищцата не е налице изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което е причина същата да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които подлежат на обезщетяване в конкретния случай. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора общо 18 въпроса, които в голямата си част се преповтарят един друг и които, уточнени и групирани, се свеждат до: от какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между сестра и загинал при ПТП неин брат, за да се приеме, че първата има право на застрахователно обезщетение по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водач на МПС за вреди от смъртта на брата при ПТП и следва ли тази особена близост да е идентична с тази на лицата от най-близкия кръг: родители,деца и съпруг, противоречието в изводите на съда на първата и втората инстанции по спора, основание ли е за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК, за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства и да обсъди всички възражения, следва ли съдът при произнасянето си да направи преценка на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност с точна преценка на всяко обстоятелство. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК и посочените решения на ВКС. Формулираните процесуални въпроси не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като се основават на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати. Фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищцата като сестра на загиналия в ПТП Ю., се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая: съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищцата, непосредствено след смъртта на брат й, като естествена такава, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на близък по-голям брат, които не са изключителни по своята интензивност и продължителност/ дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване/. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о.. Относно това, дали противоречието в изводите на съда на първата и втората инстанции по спора, е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК, то ТР №1/2010 на ОСГТК в мотивите дава изрично категоричен отрицателен отговор на този въпрос. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което