Решение № 2810 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Образувано е по касационна жалба на началника на "Местни данъци и такси" при община Добрич, чрез адвокат В. Георгиева срещу решение № 719/28.04.2025 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. .дело № 582/2024 г., в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължения № 107-205/22-1/01.07.2022 г. издаден от главен експерт към отдел "Метни данъци и такси" при община Добрич, потвърден с решение № Ж-22#1/23.05.2023 г. при обжалването по административен ред относно установените на "Фонд Респект" ЕООД, гр. София данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът счита, че процесният имот е с начин на трайно ползване "стопански двор" съгласно КККР и подлежи на облагане в хипотезата на чл. 10, ал.1, предл. 3-то ЗМДТ - поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ - за складови и производствени нужди, за каквито се използват стопанските дворове и за който имот е одобрен ПУП. По реда на чл. 219, ал.1 АПК представя заповед № 873/03.10.2012 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП - План за застрояване на поземлен имот № 018002, стопански двор в землището на [населено място], община Добрич и скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – „Фонд Респект“ ЕООД, гр. София чрез адвокат Ц. Михайлова моли да се остави без уважение касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Делото се гледа за втори път от касационната инстанция и след повторно администриране на касационна жалба вх. 1443/15.05.2025 г. във връзка с определение № 11808/20.11.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 6746/2025 г. С Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 107-205/22-1/01.07.2022 г. издаден от главен експерт към отдел "Метни данъци и такси" при община Добрич, потвърден с решение № Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на "Местни данъци и такси" при община Добрич, на "Фонд Респект" ЕООД, гр. София са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 1 351.50 лева и съответните лихви в общ размер на 146.12 лева и такса за битови отпадъци в общ размер на 6 307.09 лева и лихви в размер на 653.90 лева за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. (до 30.06.2022 г.), за недвижим имот, представляващ земя и сгради, находящ се в [населено място], община Добрич, партиден № 5804F4764. Актът е обжалван по съдебен ред изцяло. С решение № 449/05.03.2024 г. по адм. дело № 395/2023 г. Административен съд - Добрич е отменил акта в частта на установените задължения за ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. в размер на 396.45 лева и лихви в размер на 73.62 лева, за 2021 г. - в размер на 684.77 лева и лихви в размер на 57.82 лева и за 2022 г. (до 30.06.2022г.) в размер на 378.43 лева и лихви от 0.11 лева - общо 1459.65 лева и съответните лихви общ размер на 131.55 лева и е отхвърлил жалбата на „Фонд респект“ ЕООД в останалата част - по отношение на задълженията за ДНИ изцяло и за ТБО - частично - за разликата от 4 847.44 лева и съответните лихви от 522.35 лева. Решението, в частта, в която са отменени задълженията за ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, не е обжалвано от административния орган и е влязло в сила. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Фонд Респект“ ЕООД е обжалвано и с решение № 12531/20.11.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5716/2024 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. С оглед на изложеното предмет на оспорване при новото разглеждане е бил АУЗ в частта, в която на дружеството са установени задължения за ДНИ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (до 30.06.2022 г.) в общ размер на 1351.50 лева и съответните лихви в общ размер на 146.12 лева и за ТБО в общ размер на 4 847.44 лева и съответните лихви в общ размер на 522.35 лева. С решение № 719/28.04.2025 г. по адм. дело № 582/2024 г. Административен съд - Добрич, е отменил АУЗ в частта на установените задължения за ДНИ за разликата над 248.18 лева до 1 351.50 лева и съответните лихви над 26.51 лева до 146.12 лева и за ТБО за разликата над 890.15 лева до 6 307.09 лева и съответните лихви за сумата над 96.14 лева до 653.90 лева, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата не е обжалвано от дружеството и е влязло в сила в тази част. С определение № 11808/20.11.2025 г. по адм. дело № 6746/2025 г. Върховният административен съд, първо отделение е прекратил касационното производство и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 175 АПК С решение № 2631/19.12.2025 г. по адм. дело № 582/2024 г. Административен съд – Добрич е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като вместо израза „за сумата над 890,15 лв. до пълния размер на задължението от 6307,09 лв., както и за законните лихви над 96,14 лв. до пълния им размер от 653,90 лв.“ да се чете „за сумата над 890,15 лв. до пълния размер на задължението от 4 847.44 лв., както и за законните лихви над 96,14 лв. до пълния им размер от 522.35 лв.“ От изложеното следва, че предмет на касационно обжалване в настоящото производство е решение № 719/28.04.2025 г. поправено с решение с № 2631/19.12.2025 г. в частта, в която е отменен АУЗ относно установените задължения за ДНИ за разликата над 248.18 лева до 1 351.50 лева и съответните лихви над 26.51 лева до 146.12 лева и за ТБО за разликата над 890.15 лева до 4 847.44 лева и съответните лихви за сумата над 96.14 лева до 522.35 лева. От фактическа страна съдът е установил, че процесният недвижим имот - имот II (втори), общ стопански двор КПП представляващ 41 872 (четиридесет и една хиляди осемстотин седемдесет и два) кв.м. застроена и незастроена прилежаща земя ведно с построените в нея: ОБОР-КРАВАРНИК - 2 бр. на 895 кв.м, НАВЕС-СЕМЕЧИСТАЧНО на 460 кв.м., НАВЕС-ЗЪРНОПЛОЩАДКА на 980 кв.м, СКЛАД - 2 броя на 843 кв.м., НАВЕС ЗА ЗЪРНО на 342 кв.м, КОМАНДЕН ПУНКТ на 58 кв.м, СКЛАД ХИМИКАЛИ на 82 кв.м, НАВЕС НА СКЛАД ХИМИКАЛИ на 22 кв.м, ЦИСТЕРНА на 8 кв.м, ТОАЛЕТНА на 18 кв.м, КАНТАР на 49 кв.м, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ на 43 кв.м, КПП на 13 кв.м, ДЬРВОДЕЛНА на 35 кв.м, ЦИСТЕРНА на 16 кв.м, КАНАЛ на 35 кв.м, АСФАЛТОВИ ПЛОЩИ на 21799 кв.м. и МАКАДАМ на 11 512 / кв.м. е собственост на Фонд Респект ЕООД по силата на постановление за възлагане на недвижим имот №5489-000028/08.12.2008 г. За имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. В представено по делото писмо на ДФ Земеделие във връзка с отразяване вида на имотите, е посочен произход от териториите на организациите по § 12 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. От заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. П. Митева, прието при първото разглеждане на делото, съдът е установил ПИ с идентификатор № 31067.18.2 по скица е с площ от 41753 кв. м. В очертанията на имота са нанесени следните сгради със ЗП и предназначение: 1. Сграда 31067.18.2.1 с площ 426 кв.м на 1 етаж за селскостопанска сграда; 2. Сграда 31067.18.2.2 с площ 470 кв.м на 1 етаж за складова база, склад; 3. Сграда 31067.18.2.3 с площ 328 кв.м на 1 етаж за складова база, склад; 4. Сграда 31067.18.2.4 с площ 359 кв.м на 1 етаж за складова база, склад; 5. Сграда 31067.18.2.5 с площ 454 кв.м на 1 етаж за складова база, склад; 6. Сграда 31067.18.2.6 с площ 75 кв.м на 1 етаж за складова база, склад; 7. Сграда 31067.18.2.7 с площ 43 кв.м на 1 етаж за сграда за търговия; 8. Сграда 31067.18.2.8 с площ 34 кв.м на 1 етаж за промишлена сграда; 9. Сграда 31067.18.2.9 с площ 17 кв.м на 1 етаж за промишлена сграда. Общата застроена площ на посочените сгради от т. 1 до т. 9 е 2 206 кв.м. Останалите сгради в имота са с идентификатори, както следва: 31067.18.2.4; 31067.18.2.6; 31067.18.2.7 и 31067.18.2.8. Те са в лошо състояние, но не са съборени. С протокол от 21.03.2023 год. е констатирано, че всички сгради в ПИ са премахнати и не съществуват на терена. Протоколът е издаден от инж. С. П. Р. представител на „Аквамап“ ЕООД. От заключението на съдебно –техническата експертиза, прието при новото разглеждане на делото, съдът е установил, че за [населено място] има изработен и одобрен само един кадастрален и регулационен план. Планът е одобрен със заповед № 1276 и 1277/19.03.1951 год. съответно за уличната и дворищната регулация. По този план имот с идентификатор 31067.18.2 по КККР на землището на [населено място], попада частично в кв. 20, в терен отреден по плана за „двор Т.К.З.С.“ За селото няма изработен ПУП-ПЗ, като в плана от 1951 г. процесният имот не е нанесен в границите, в които е нанесен в кадастралната карта. За имота е изработен парцеларен план, приет с протокол от 07.06.1994 г. в който той представлява парцел ІІ-ри. За същия план е изработен цифров модел, приет с протокол № 7/18.05.2012 г. и одобрен със заповед № РД-07-01-128/15.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Добрич. Със заповед № РД-18-259/24.08.2017 г. са одобрени КККР на землището на [населено място], общ. Добричка. В кадастралната карта на землището на [населено място], общ. Добричка процесният имот е с идентификатор 31067.18.2, вид собственост „частна“, вид територия „земеделска“, НТП - за стопански двор, площ 41 753 кв. м, стар номер 018002, брой върхове: 29 бр. С решение № 920 по протокол № 42/31.10.2018 г. на Общински съвет е одобрен ОУП на Община Добричка в който процесният имот е отреден за „Терени за производствено-складова дейност“. Според експертното заключение имотът е извън строителните граници на населеното място. Вещото лице е установило, че частта от ПИ с идентификатор 31067.18.2 по КККР на [населено място], общ. Добричка, попадаща в имота, отреден за „двор Т.К.З.С.“ в кв. 20 по регулационния план от 1951 г. е с площ 17 802 кв.м, а останалата част от имота с площ от 23 951 кв.м. е извън регулация, извън отредения с плана от 1951 г. терен за ,двор Т.К.З.С“ в квартал 20. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че процесният недвижим имот представлява земеделска земя, не попада в строителните граници на населеното място и за него няма влязъл в сила ПУП, нито е проведена процедура по промяна на предназначението. С оглед на това е отменил оспорения акт частично като е приел, че е издаден от компетентен орган, но не са изпълнени кумулативните предпоставки по чл.10, ал.1 ЗМДТ, а облагането следва да се извърши на основание чл.10, ал. 3 ЗМДТ – по отношение на действително застроената площ в имота и нейния прилежащ терен по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗМДТ. По отношение на сградите съдът е приложил нормата на чл. 16, ал. 2 ЗМДТ, като е приел, че при пълно или частично унищожаване на сградите, задължението за данъка се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. От данните по делото за отчетната стойност на земята и данъчните основи на сградите, съдът е изчислил, че отчетната стойност на прилежащия терен и застроената площ е в размер на 32 657.47 лева (326 574.69 лева х10%), а сборът от данъчните основи на сградите е 33 525.31 лева и е определил данъчната основа за облагане с ДНИ в общ размер на 66 182.78 лева, върху която е приложил данъчна ставка от 1.5 промила съгласно чл. 15 от Наредбата № 13 за определяне размера на местните данъци в община Добрич. По отношение на ТБО съдът е приел, че е дължима за услугите по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ, който са предмет на новото разглеждане на делото. Относно размера на таксата е приел, че следва да бъде определен върху данъчната оценка на застроената част от имота и прилежащия терен в общ размер на 66 182.78 лева и съгласно действащите за процесните периоди на 2020 г., 2021 г. и 2022 г. размери на таксата за нежилищните имоти на юридически лица, определени от Общинския съвет и посочени в приложение № 2 към план- сметката за съответната година. По този начин съдът е изчислил, че дължимата от Фонд Респект ЕООД ТБО за 2020 – 2022 г. (до 30.06.2022 г.) е в общ размер на 890.15 лева и съответните лихви от 96.14 лева и е постановил частична отмяна на оспорения АУЗ за разликата над посочените суми до пълния размер на таксата, предмет на оспорване. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е спазил указанията на горната инстанция в съответствие с чл. 224 АПК, изяснил е спора от фактическа страна и е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съответен на доказателствата по делото е изводът му, че процесният недвижим имот с идентификатор 31067.18.2 по КККР, находящ се в землището на [населено място], общ. Добрич се намира извън строителните граници на населеното място и предназначението му по чл. 8, т.1 ЗУТ не е определено с влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП). Съгласно чл.10, ал. 1 ЗМДТ в действащата й по време редакция от ДВ бр. ДВ., бр. 96/2019 г., в сила от 01.01.2020 г., обект на облагане с данък върху недвижимите имоти са поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Поради това правилно съдът е приел, че наличието на ПУП е една от кумулативните предпоставки за определянето на поземлените имоти извън строителните граници на населеното място като облагаем с ДНИ обект. Този извод не се променя и от представените с касационната жалба писмени доказателства – заповед № 873/03.10.2012 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП - План за застрояване на поземлен имот № 018002, стопански двор в землището на [населено място], община Добрич и скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър. Основателно е възражението на ответника по касация, че липсват данни и доказателства така представената заповед да е влязла в сила. Върху заповедта липсва отбелязване, че е влязла в сила и на коя дата. Отделно не е представена и графична част към посочения в заповедта ПУП-ПЗ. Приложената към заповедта скица е от АГКК. От заключението на вещото лице Хадживасилева, прието при новото разглеждане на делото категорично е установено, че за [населено място] няма изработен ПУП – ПЗ (подробен устройствен план – план за застрояване). Заключението е дадено след проверка в община Добрич. Съгласно чл.170, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 10, ал.1 ЗМДТ, е на органа по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ и на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Добрич, в качеството му териториален директор и страна в съдебното производство и в случая не е изпълнена. В подкрепа на този извод е и изложеното в касационната жалба, в която административният орган се позовава единствено на начина на трайно ползване на поземления имот „за стопански двор“ съгласно данни от КККР, не и на влязъл в сила ПУП. Неоснователно е позоваването на чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ. Дори и да се приеме, че законът не изисква промяна в предназначението на поземления имот, то това обстоятелство не се отразява на крайния извод на първоинстанционния съд, че не са изпълнени условията за определянето му като облагаем обект по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, тъй като не е установено, че предназначението му по чл.8, т.1 ЗУТ е определено с влязъл в сила ПУП. Относно ТБО нормата на чл. 64 ЗМДТ предвижда, че се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Поради това правилно с решението в обжалваната част, съдът е отменил оспорения акт относно установените задължения за ДНИ за разликата над 248.18 лева до 1 351.50 лева и съответните лихви над 26.51 лева до 146.12 лева и относно ТБО за разликата над 890.15 лева до 4 847.44 лева и съответните лихви за сумата над 96.14 лева до 522.35 лева. Решението в обжалваната част е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1 200 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за адвокатска защита и съдействие от 03.06.2025 г. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ (в сила от 01.01.2026 г.) разноските са в размер на 613.55 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,