Определение № 157 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2131/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Касационното производство е образувано по жалби на К. П. К., чрез пълномощника му адвокат М. П. и на В. П. С., чрез пълномощника й адвокат Б. С., против решение № 449 от 13.12.2012 г., постановено по гр.д. № 536 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 76/27.04.2009 г. по гр.д. № 249/2005 г. на Районен съд-Петрич в частта по извършване на делбата и е постановено друго за възлагане в общ дял на Л. О. К. и Н. О. К. на допуснатата до делба двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от дюкянско помещение и втори жилищен етаж, построена в имот пл. № *, който заедно с имот пл. № * образуват УПИ *, кв.* по плана на [населено място], като Л. О. К. и Н. О. К. са осъдени да заплатят за уравнение на дяловете на К. П. К. 9333.32 лв. за дюкянското помещение и 11458.30 лв. за жилищния етаж, на В. П. С. 11666.65 лв. за дюкянското помещение и 11458.30 лв. за жилищния етаж и на М. И. К. 2333.33 лв. за дюкянското помещение и 1527.77 лв. за жилищния етаж, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до изплащане на същата, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е уважена предявената от М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К. против К. П. К. и В. П. С. претенция за заплащане на подобрения в размер на 4906 лв. и същата претенция е отхвърлена за разликата до 30000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. И. К. за възлагане на жилищния етаж по чл.288 ГПК в общ дял с Л. О. К. и Н. О. К. и в частта за държавните такси. Ответниците по касационните жалби М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К. не са подали писмен отговор. В. производство се е развило след като с решение № 244/20.06.2012 г. по гр.д. № 302/2012 г. на ВКС, І г.о. е разгледана касационната жалба М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К. против предходното въззивно решение № 422/9.06.2010 г. по гр.д. № 526/2009 г. то Окръжен съд-Благоевград, с което жилището в допуснатата до делба сграда е изнесено на публична продан вместо да им бъде възложено на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане и събиране на доказателства относно жилищната нужда на касаторите М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К.. При новото разглеждане на делото Л. О. К. и Н. О. К. са представили извлечение от службата по вписванията [населено място], установяващи, че същите нямат жилища на територията на съдебния район на Районен съд-Петрич. В. съд е приел, че са установени материалноправните предпоставки на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и е възложил цялата сграда, състояща се от дюкянско помещение и жилищен етаж в общ дял на Л. О. К. и Н. О. К.. В. решение в частта, с която съдът се е произнесъл по начина на извършване на делбата на дюкянското помещение и по предявената от М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К. против К. П. К. и В. П. С. претенция за заплащане на подобрения следва да се допусне до касационно обжалване с оглед преценка на допустимостта му, тъй като в тази част предходното въззивно решение не е било атакувано и съответно не е било предмет на касационното решение № 244/20.06.2012 г. по гр.д. № 302/2012 г. на ВКС, І г.о. По отношение въззивното решение в частта, с която делбата на жилищния етаж е извършена по реда на чл.288, ал.3 ГПК: Поставените от касаторите въпроси относно извода на съда, че Л. О. К. и Н. О. К. са живели в имота към момента на откриване наследството на прекия им наследодател О. К., не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос е бил извън спорните при новото въззивно разглеждане на делото – споровете по отношение на това обстоятелство са преклудирани с постановяването на касационното решение № 244/20.06.2012 г. по гр.д. № 302/2012 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че двете живеят в имота от 1974 г. К. П. К. и В. П. С. считат, че изводът на съда, че Л. О. К. и Н. О. К. не притежават друго жилище противоречи на закона и трайната практика на ВКС – решение № 10/1.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г., ВКС, І г.о. и на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 10/1.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г., ВКС, І г.о е прието, че страната, направила искането за възлагане няма друго жилище, като обстоятелството, че преди завеждането на делото за делба е продала собственото си жилище, не е пречка за възлагането и тъй като въззивният съд не се е произнесъл по подобни въпроси, то липсва твърдяното противоречие. В Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е разрешен въпросът представлява ли злоупотреба с право разпореждането с жилище от лице, направило искане за възлагане по чл.288, ал.3 ГПК, но този въпрос не е разглеждан от въззивния съд. И двамата касатори поддържат противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./. В. решение, с което е прието, че е допустимо групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял, противоречи на практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение