Определение № 4874 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения от съда процесуален представител адв. И. Ю., против решение № 6191 от 04.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 4159/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №14303/09.12.2022г. по гр.д.№ 3196/2022г. на Софийския районен съд, ГО, 85 състав за отхвърляне на иск с правно основание чл.4, §3 ДЕС, във вр. с чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от касатора против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021г. до 15.11.2021г. в резултат на съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в отказ от правосъдие поради бездействие на прокурора по пр.пр.№2178/2021г. на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3. Излага съображения, че е налице и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Разгледан е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата на РБ да плати на ищеца сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 24.01.2022г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021г. до 15.11.2021г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Ищецът поддържа, че е налице отказ от правосъдие поради бездействието на прокурора по пр.пр. № 2178/2021г. по описа на Специализираната прокуратура. В резултат на това бил подложен на унижение, стрес и психически тормоз; чувствал безсилие, отчаяние и страх. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна, че М. подал жалба с вх. № 3292/10/20.09.2021г. по описа на СГП, в която съобщил за извършено на 12.03.2010г. от лицето Д. Г. Г. престъпление. По подадената жалба била образувана прокурорска преписка в Софийската градска прокуратура; с писмо от 30.09.2021г. жалбата била изпратена по компетентност на Специализираната прокуратура, поради наличие на връзка с пр.пр. № 431/2013г. По жалбата била образувана процесната пр.пр. № 2178/2021г. по описа на Специализираната прокуратура; с постановление от 22.10.2021г. било отказано да се образува досъдебно производство. Апелативната специализирана прокуратура потвърдила отказа на СпП, поради това че преписката не е от компетентността на Специализираната прокуратура, а от компетентността на СГП. В тази връзка било указано, преписката да се изпрати на СГП. При така установените факти, въззивнитя съд е приел, че не се установява в заявения в исковата молба период – от 23.09.2021г. до 15.11.2021г. да е налице бездействие от страна на прокуратурата, тъй като жалбата на ищеца е била повод за образуване на процесната пр.преписка. Съдът изцяло е споделил мотивите на състава на СРС относно неоснователността на претенцията и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Изложил е и собствени мотиви, като е посочил, че за да бъде основателен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е нарушил правото на ЕС, касаещо изискванията на ефективни правни действия за защита; това нарушение трябва да е съществено; в резултат на което да са настъпили твърдените неимуществени вреди за ищеца. Приел е, че доколкото ищецът не твърди да има качеството на пострадал от престъплението, за което е подал сигнал, то и правата му не се явяват нарушени с оглед факта, че не е разпитан като свидетел и не са събрани посочени от него доказателства. Съобразил е, че ищецът твърди, че лицето Г. е извършил престъпление от общ характер– грабеж, от което следва, че изцяло в компетентността на прокуратурата е да прецени, дали да образува досъдебно производство и какви действия по разследването да бъдат осъществени. Посочил е, че ангажираните доказателства опровергават твърдението на ищеца, че Специализираната прокуратура не е препратила преписката по компетентност на СГП. В тази връзка е допълнил, че именно в изпълнение на постановление от 15.12.2021г. на АСП, пр.пр. № 2178/2021г. е изпратена за разглеждане от СГП, в резултат на което е образувана пр.пр. № 372/2022г. по описа на СГП. Предвид изложеното е обобщил, че след като не се установява да е налице твърдяното противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на правата на ищеца във връзка с подаден от него сигнал за извършено престъпление, съответно – нарушаване на правото на Европейския съюз, гарантиращи правото на всеки на достъп до правосъдие, то искът с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на сочената разпоредба, тъй като от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и на сочените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело (общо основание за допускане до касационен контрол). Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. В случая липсва поставен от жалбоподателя релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС. При липса на формулиран правен въпрос не може да се извърши преценка и за наличие на сочените основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Наведените доводи за неправилност на въззивния съдебен акт не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. А несъгласието на касатора с решаващите изводи на въззивния съд за липсата на материално-правните предпоставки за уважаване на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза по чл.4, § 3 ДЕС не може да бъде основание за достъп до касационен контрол. Предвид изложеното въззивното решение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО