Определение № 25 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 39/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд Русе и Административен съд Русе по отношение на обстоятелството на кой съд е подсъден спора по исковата молба на И. Х. И. срещу Националната агенция за приходите. С исковата молба се иска осъждането на Националната агенция за приходите да изплати „дължимия се данъчен кредит“ на И. Х. И., както и да се осъдят Д. И. Г. и А. Д. Н., посочени като служители на Националната агенция за приходите, за даване на неверни показания пред Административен съд Русе. С определение № 1890/16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20244520102596/2024 г., Районен съд Русе е прекратил производството по делото, и е изпратил делото по компетентност на Административен съд Русе. Съдът е обосновал обстоятелството на подадено пред него искане за отмяна на административен акт, което производство се осъществява по реда на чл. 145 – 178 от АПК. Пред Административен съд Русе е било образувано адм.д. № 533/2024 г. С определение № 2273/23.07.2024 г., този съд е разделил производството по исковата молба в две отделни производства. Първото производство под номер 533/2024 г. по описа на Административен съд Русе да се счита искът за признаването на виновни на служителите на Националната агенция за приходите Д. И. Г. и А. Д. Н. за даване на неверни показания по адм.д. № 502/2019 г. пред Административен съд Русе. Определил е да се образува второ производство пред Административен съд Русе, предмет на което да се счита искът за осъждането на Националната агенция за приходите да заплати дължимия данъчен кредит и законна лихва от 28.12.2010 г., както и направените разноски за водените съдебни производства. С определение № 2275/24.07.2024 г., постановено по адм.д. № 533/2024 г. Административен съд Русе е приел, че искът за признаването на двамата служители на Националната агенция за приходите за виновни в даване на неверни показания по същността си е иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК, като родово и местно компетентен да се произнесе по този иск е Районен съд Русе. С определението си съдът е прекратил производството и е изпратил делото на смесен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за определяне на компетентен съд по спора. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба в частта й, в която се иска да се осъдят служители от Националната агенция за приходите за даване на неверни показания пред Административен съд Русе по адм.д. № 502/2019 г., е Районен съд Русе. Правилно Административен съд Русе е съобразил обстоятелството, че предявената искова молба от И. Х. И. по същността си обективира както искането за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от актове на Националната агенция за приходите, така и искане да бъдат признати за виновни служители на Националната агенция за приходите в даване на неверни показания по образувано съдебно производство. При правилното съобразяване на това обстоятелство, производството по предявената искова молба от И. Х. И., е било разделено в две отделни производства, като пред Административен съд Русе е останало за разглеждане производството в частта му по предявения иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. При съобразяването на обстоятелството, че цялото производство по предявената искова молба от И. Х. И. е било изпратено от Районен съд Русе по компетентност на Административен съд Русе, правилно Административен съд Русе е повдигнал спор за подсъдност. При отчитане на обстоятелството, че повдигнатият спор за подсъдност е по отношение на исковата молба в частта й, с която се иска признаването на двама служители от Националната агенция за приходите за виновни в даването на неверни свидетелски показания по образувано съдебно производство, компетентен да се произнесе е Районен съд Русе. Член 128 от АПК съдържа изчерпателно изброяване на делата, които са подведомствени на административните съдилища, като установяването на обстоятелства относно даването на неверни показания пред съд съд не попада в обхвата на чл. 128 от АПК. Съзнателното потвърждаване на неистина или затаяването на истина пред съд се определя от чл. 290 от НК като престъпление. Тези дела са подсъдни на районния съд съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от НПК. При съобразяване на тези обстоятелства, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, по чл. 135, ал. 5 АПК,