Определение № 12447 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2025 г.

Образувано е пред Върховния административен съд след като с Определение №3818 от 01.10.2025г., постановено по адм.д. № 921/2025г. по описа на съда състав на административен съд Стара Загора е прекратил производството по делото и го е изпратил на Върховен административен съд за определяне на подсъдността му. Върховният административен съд, след като прецени обстоятелствата по делото, приема следното: Производството пред АС Стара Загора е образувано по искова молба на И. П. против Административен съд – Хасково за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 6 700 лева, причинени от правораздавателната дейност на посочения ответник по адм.дело №551/2025 год. на Административен съд - Хасково. С определение №1665 от 06.08.2025г. по адм.д. 399/2025г. на АС Кърджали, постановено преди изпращане на делото по подсъдност на АС Стара Загора, е разделено производството. С определение № 1760/26.08.2025г. по същото дело, производството е изпратено по подсъдност на Административен съд Стара Загора, като съд по настоящия адрес на ищеца. Съдебният състав след преценка на обстоятелствата по делото е счел същото за изпратено му по компетентност на основание чл.7, ал.1 ЗОДОВ от съд определен по реда на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. В тази връзка е преценил, че се явява трети съд по смисъла на чл.135, ал.7 АПК, който е бил ненадлежно определен за разглеждане на спора по същество и в тази връзка практически е повдигнал спор за подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.2 АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Доколкото в конкретния случай спорът е относим към чл.2в ЗОДОВ, приложима за подсъдността е нормата на чл.7 ЗОДОВ. Според ал.1 на същата норма Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно ал.2 на чл.7 ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен съд. Видно от цитираните разпоредби ал.2 на чл.7 ЗОДОВ се явява специална по отношение на ал.1 и дерогира действието на предпоставките свързани с местната подсъдност. В тази връзка единствените възражения за местна подсъдност, които последващосезираният съд може да излага като аргументи за компетентността на трето различно съдилище, касаят обстоятелството, изхождащо от самата ал.2 на ЗОДОВ, свързано с твърдения, че сезираният съд не се явява „най-близкия“ родовокомпетентен, тъй като действието на местната компетентност по ал.1 на чл.7 ЗОДОВ вече е била преодоляна. Целта на нормата, уредена в ал.2 на чл.7 ЗОДОВ е спорът да бъде разгледан при условията на бързина и ефективност. В тази връзка и доколкото при препращането на делото на Административен съд Стара Загора съдебният състав на АС Кърджали не е посочил подобно основание, съмненията на АС Стара Загора, касателно местната компетентност по конкретното дело се явяват основателни. От обективна гледна точка АС – Кърджали се явява най-близкия на АС – Хасково „родовокомпетентен съд“, поради което той е местно компетентен да разгледа исковата молба. По тази причина и след като не излага обстоятелства, оборващи това твърдение, делото следва да бъде изпратено на АС – Кърджали по компетентност. Препис от настоящото определение следва да се изпрати на Административен съд – Стара Загора и Административен съд Хасково за сведение. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 7, вр. чл.7, ал.2 ЗОДОВ, Върховният административен съд, трето отделение