Определение № 18 от 27.05.2020 г. на ВКС по д. № 6/2020 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение от 26.02.2020г. по гр.д. № 4051/2020г., Софийски районен съд ,118 състав е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд София-град за определяне на компетентния съд по искова молба на Д. А. П. от [населено място] срещу Началника на ЦВО с правно основание чл.71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. за установяване на дискриминация по признациите „образование“ и „лично и обществено положение“спрямо ищеца, при бездействието на Началника на ЦВО гр.Монтана да анексира сключен договор за служба в доброволния резерв по ЗОВСРБ,заедно с иск за обезщетение в размер на 1000 лева. Исковата молба е подадена първоначално пред Административен съд София-град.С определение №690 от 24.01.2020г. по адм.дело № 661/2020г. Административен съд София-град,56 състав е счел, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, сочейки ТП №1/16.01.2019г на ВКС и ВАС. В определението от 26.02.2020г. по гр.д. № 4051/2020г., Софийски районен съд,118 състав е изтъкнал,че съображенията на административния съд се основавали на подведомствеността, а не на подсъдността и поради това определението по адм.дело № 661/2020г. Административен съд София-град не е стабилизирано ,тъй като е подлежало на обжалване от заинтересованата страна. Отделно от това, правата на ищеца са засегнати от конкретен административен акт – отказ на Началника на ЦВО, обективиран в цитирано писмо от 04.12.2018г, за който се твърди, че е в нарушение на ЗЗДискр. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба на Д. А. П. е Софийски районен съд Съдът е сезиран по исков ред в производство по чл. 71, ал. 1, ЗЗДискр.,а не с жалба срещу отказ на административен орган Останалите съображения на повдигналия спор Софийски районен съд са неотносими към определянето на компетентен съд и в противоречие с разясненията, дадени с приемането на ТП №1:2016г по т.д №1/2015г на ВКС и ВАС. Не е провеждано производство пред Комисията за защита от дискриминация, като освен установяване на нарушението, с иска се претендира и обезщетение на основание чл.71, ал.1 т.3 ЗЗДискр. Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС уеднакви режима при посочените производства, като посочи компетентността на общия съд по тези искове в случаите извън изрично определената компетентност на административен съд, в хипотезата на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.128 ал.1т.5 Административнопроцесуалния кодекс, когато иск се предявява по реда на ЗОДОВ. Постановлението е задължително за съдилищата, включително за повдигналия спор Софийски районен съд, 118 състав. Воден от изложеното, петчленният състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд, формиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК