Определение № 512 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Й., чрез адвокат Е. З., срещу решение № 110 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 39/2020 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2043 от 04.12.2019 г. по гр.д.№ 4562/2017 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от К. Г. Й. срещу Д. Г. А. иск с правно основание чл. 26 СК, за прогласяване недействителността на договор за дарение от 24. 06. 2016 г., сключен с н.а. № .... г., с който П. Л. Й., починала на 19. 04. 2017 г., е дарила на Д. Г. А., без съгласието на К. Г. Й., правото на собственост върху семейното жилище нейна лична собственост, представляващо апартамент № .... в жилищен блок ,,К....”, с административен адрес [населено място], [улица], вх....., ет...., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, със застроена площ 76.99 кв.м., заедно с избено помещение № 20, заедно с 0.741% идеални части от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], при граници: апартаменти с идентификатори ...., ...., под обекта ...., над обекта ..... (в която част решението има характер на определение), и е отхвърлен предявеният от К. Г. Й. срещу Д. Г. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху описания жилищен имот.

В касационната жалба и изложението са развити оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Сочат се основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Поддържа се и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

От ответната страна по касационната жалба Д. Г. А., чрез адв. Я. Д. П., е депозиран отговор, с който се изразява становище за липса на основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът К. Г. Й. и П. Л. П. са били съпрузи от 23.04.1985 г. до 19.04.2017 г., когато бракът им е прекратен със смъртта на съпругата. Процесният апартамент е бил лична собственост на съпругата, придобит по наследство и завещание, като правото й е констатирано с н.а. № .... г. Апартаментът е съставлявал семейното жилище на съпрузите и до настоящия момент се обитава от ищеца. На 24. 06. 2016 г., с н.а. №.... г. по описа на нотариус Г. Г., съпругата е дарила жилищния обект на Д. Г. А., без съгласието на К. Й., като си е запазила правото на ползване върху същия.

При така установените обстоятелства съдът е приел, че искът по чл. 26 СК е недопустим, тъй като преживелият съпруг не е процесуално легитимиран да предяви специалния иск за прогласяване недействителността на разпоредителната сделка. Позовал се е на решение № 385/24.10.2012 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ВКС, решение № 307/17.10.2012 г. по гр. д. № 295/2012 г.на ВКС, решение № 98/15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г. на ВКС, решение № 644 /10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, в които е прието, че със смъртта на единия от съпрузите бракът се прекратява, поради което тогава, когато е починал съпругът-собственик на семейното жилище, преживелият съпруг-несобственик вече няма качеството на съпруг, а е наследник на починалия, съответно жилището, което до момента на смъртта е било семейно, вече не е семейно и правата на дотогавашния съпруг (вече наследник) да иска обявяване недействителност на прехвърлителната сделка със семейното жилище, поради сключването й без съгласието му, се погасяват. Правилото на чл. 26 СК, определящо и процесуалната легитимация на страните, не може да се тълкува разширително, тъй като ограничава правото на лична собственост на съпруга-собственик на семейното жилище, за да гарантира интересите на семейството. Съобразено е, че в случая ищецът е предявил иска по чл. 26 от СК след прекратяване на брака със смъртта на съпругата-собственик на семейното жилище и не е имал качеството на съпруг, а на преживял съпруг-наследник. Отчетено е, че не е навел други основания за недействителност на договора за дарение, извън специалното основание, визирано в чл. 26 СК, поради което качеството на ищеца на наследник на дарителя не поражда правен интерес от иска.

Искът по чл. 108 ЗС е приет за неоснователен, тъй като ищецът не е доказал да е придобил собствеността чрез наследяване на П. Л. Й.. Жилището е било еднолична собственост на починалата съпруга на ищеца П. Л. Й., но предвид извършената от последната разпоредителна сделка с апартамента, към откриване на наследството на 19.04.2017 г. правото на собственост върху процесния обект не е било част от патримониума на наследодателката. Доводите на ищеца, че има личен принос в придобиването на имота са приети за неоснователни предвид събраните доказателства, установяващи придобиване на имота от съпругата му преди сключването на гражданския им брак, по наследство и завещание. Обстоятелството, че след сключването на брака ищецът е погасявал с лични средства заема, с който е платена цената на имота към момента на неговото придобиване от праводателя на покойната му съпруга, не създава вещни права, а само облигационни правоотношения.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. Дали смъртта на съпруга – собственик на семейното жилище има саниращо действие по отношение на разпоредителната сделка с жилището, извършена от съпруга-собственик без съгласието на съпруга-несобственик и без разрешението на съда, в нарушение на изискването на чл. 26 СК.

2. При смърт на съпруга-собственик на семейното жилище, с което същият се е разпоредил приживе без съгласието на съпруга-несобственик и без разрешение на съда, към кой момент се преценява порокът на договора и възникването на основанията за прогласяване на неговата недействителност и дали в хипотезата на чл. 26 СК, непредвиждаща срок за предявяване на иска, преживелият съпруг губи правото си да иска прогласяване за недействителна по отношение на него на разпоредителната сделка със семейното жилище – лична собственост на другия съпруг.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 142 от 09.08.2016 г. по гр.д.№ 4401/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 570/2014 г. на ВКС, ІV г.о., тълкувателно решение № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.

Не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

На първо място, поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на иска с правно основание чл. 26 СК и не са от значение при преценка процесуалната легитимация на ищеца. За да прекрати производството по делото в частта по този иск, въззивният съд е приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да оспори сделката с иск за обявяване на недействителността й по чл. 26 СК, тъй като към датата на подаване на исковата молба същият няма качеството на съпруг (каквото е изискването на закона), а на наследник на разпоредилия се с имота съпруг. Мотивите не съдържат извод, че смъртта на съпруга, разпоредил се приживе със семейното жилище негова лична собственост, санира разпоредителната сделка. Не съдържат извод относно момента, към който следва да се преценява липсата на съгласие – дали към сключване на договора или е допустимо съпругът-несобственик да одобри впоследствие прехвърлителната сделка.

На следващо място, изводите на въззивния съд не противоречат на посочената от жалбоподателя практика на ВКС - ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 142 от 09.08.2016 г. по гр.д.№ 4401/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 570/2014 г. на ВКС, ІV г.о., тълкувателно решение № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. В първото цитирано тълкувателно решение е прието, че относителната недействителност не се приравнява на нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, а предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона няма действие само спрямо конкретно посочен в закона правен субект. Затова само този правен субект, защитен от нормата на закона, има правен интерес и е процесуално легитимиран да проведе иск за прогласяване на недействителността. В този смисъл са и изводите на въззивния съд. В решенията по чл. 290 ГПК са обсъждани искове за прогласяване нищожност на договори на основанията по чл. 26 ЗЗД, поради което същите се явяват неотносима съдебна практика. Тълкувателно решение № 1/19. 05. 2004 г. не съдържа становище по поставените въпроси.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато разглеждането на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й ( ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4). Произнасянето от ВКС по поставените въпроси няма да доведе до предвидената от закона цел - точно прилагане на закона и развитие на правото. По въпроса относно процесуалната легитимация на съпруга-несобственик да оспори разпореждане със семейно жилище, лична собственост на другия съпруг след неговата смърт, има формирана константна практика на ВКС (решение № 307 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 295/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 385 от 24.10.2012 г. по гр.д.№ 968/2011 г. на ВКС, І г.о, решение № 404 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 1720/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 659/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС), според която с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването на брака е било семейно, вече не е семейно, и правата на другия дотогавашен съпруг по чл. 26 СК по отношение на това жилище се погасяват. Затова дотогавашният съпруг (вече наследник) няма правен интерес от предявения иск с правно основание по чл. 23 СК (отм.), респ. чл. 26 СК. Изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на иска по чл.26 СК, когато същият е предявен от съпруга несобственик след смъртта на разпоредилия се приживе със семейното жилище съпруг, негова лична собственост, са съобразени с тази практика.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

При този изход на делото жалбоподателят К. Г. Й. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по касационната жалба и по иска Д. Г. А. сумата 750 лева разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,