Определение № 1665 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 823/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуалния представител-държавен инспектор Д. С., против въззивно решение № 171 от 27.10.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 218/2025г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 102/29.04.2025г. по гр.д.№ 123/2024г. на ОС-Сливен за отхвърляне искането на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество от Я. М. С. на обща стойност 18 000 лева, включващо: л.а.„Мерцедес Е 220“ с рег. [рег.номер на МПС], с дата на първоначална регистрация-20.09.2000г, с пазарна стойност към момента – 3 000 лева и л.а.„Мерцедес Е 200“ с рег. [рег.номер на МПС] и с дата на първоначална регистрация- 29.06.2015г. с пазарна стойност към момента - 15 000 лева. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Оспорва изводите на въззивния съд, че щом наличното имуществото в края на проверявания период е под 150 000 лева, то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и че нетният доход следва да е нулева или положителна величина. Иска решението да бъде допуснато до касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Понятията „имущество“ и „значително несъответствие“ и техният размер идентични ли са по смисъла на ЗОНПИ; 2. Обвързан ли е размерът на имуществото с размера на несъответствието по смисъла на ЗОНПИ, а именно да е над 150 000 лева. Според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос 3. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране. Не на последно място счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като основните изводи на съда, че след като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лева, то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“, както и че нетният доход следва да бъде нула или положителна величина, сочат приложение на несъществуваща правна норма или на приложение на правна норма в нейния противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика. Ответникът по касационната жалба Я. М. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба на КОНПИ е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 4/2023г. и на съдебната практика на ВКС, постановена след приемането на ТР и е приел, че водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Посочил е, че отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер-чл.107 ЗОНПИ. Приел е, че наличното имущество в началото на проверявания период (посочено в исковата молба) включва л.а.„Фиат Чинкуеченто“, л.а.„Рено Меган“ и наличност по банкова сметка 207,65 лева, като липсват данни за придобивната стойност на автомобилите; те са отчуждени през проверявания период, като посочената сума от Комисията е общо 11 000 лева, които не са налични в края на периода. Според въззивния съд дори да се приеме, че цената, на която са придобити двата автомобила е равна на цената, на която са отчуждени, то имуществото в началото на проверявания период е 11 207,65 лева, а в края 27 890 лева, поради което и не е налице превишение, което да надхвърля посочения в §.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Предвид изложеното е приел, че не подлежи на изследване въпросът дали доходите на ответницата имат законен характер. На следващо място съдът е изложил съображения, че според анализа на Комисията, направен в исковата молба, разходите на проверяваното лице (260 578,86 лева) надхвърлят приходите (23 684,06 лева) с 236 894,80 лева, като за да формира несъответствието Комисията, в противоречие със закона, е прибавила тази разлика към наличното имущество, предмет на отнемане и по този начин е достигнала до значителното несъответствие в размер над 150 000 лева, а именно 249 694, 80 лева. По отношение на възражението на Комисията, че нетният доход на ответницата не следва да бъде приравняван на нула, съдът е посочил, че съгласно легалната дефиниция, установена в §.1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице; нетният доход по смисъла на разпоредбата е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите, т.е. оставащите свободни средства, които могат да бъда нулева, но не и отрицателна величина. В случая, при констатиран нетен доход, равен на нула, и стойност на налично имущество 27 890 лева, не е установено „значително несъответствие в релевантния размер 150 000 лева. Значително несъответствие е понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. С тези мотиви въззивният съд е отхвърлил иска на КОНПИ. На 09.03.2026г. е постъпила молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител, с искане за спиране на производството по делото, до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2026г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките за спиране на производството. С разпореждане от 15.01.2026г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, като след проведено закрито заседание на 05.03.2026г. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия прие да бъдат преформулирани въпросите по тълкувателното дело в следния смисъл: 1. Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ; 2. При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; 3. Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество. Формулираните от касатора в изложението правни въпроси, с които обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното решение, са свързани с първите два въпроса, по които е образувано тълкувателното дело, като тези въпроси са обусловили и изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Предвид това и тъй като по тълкувателно дело №1/2026г. на ОСГК на ВКС не е постановено тълкувателно решение, то съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към ТР № 8/07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №1/2026г. на ОСГК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение