Определение № 170 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2100/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №307/15.07.21г. по в.гр.д. №389/21 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение №6657/07.08.20г. по гр.д. №68/20 г. на Районен съд Благоевград, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс” АД сума в размeр на 24 910 лв. за извършени през м.юли 2017г. медицински дейности /болнична помощ/ по клинични пътеки на 31 ЗОЛ, съгласно договор №010633/31.05.17г. и допълнително споразумение №2/29.06.2017г., за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/10.08.2017г. и спецификация към нея, ведно със законната лихва върху сумата, обезщетение за забава за периода 31.08.2017г. – 12.01.2020г. /датата на завеждането на исковата молба/ в размер на 5985,80 лв. и разноски за производството. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно решение. Оспорени са като неправилни изводите на въззивния съд за дължимост на претендираните от ищцовата страна суми, които, според касатора, са направени без да бъдат отчетени клаузите на договорите за заплащане на медицинската дейност от касата, без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства и при едностранчиво кредитиране на твърденията и доводите на другата страна по спора. Поддържат се релевираните от страната в производството доводи, че задължението на НЗОК да заплаща осъществената от ответника медицинска дейност е ограничено по обем, както със съдържанието на договорите, така и от нормативната база, поради което при надхвърляне на уговорените стойности, не се поражда договорно задължение за НЗОК за заплащането й. По изложени в жалбата подробни съображения, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции. В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като твърди наличие на противоречие между изводите на въззивния съд и решението №2/22.02.2007г. на Конституционния съд по к.д. №12/2006 г. и по к.д. № 6/2015 г. по въпроса – дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът счита за осъществена с въпросите: 1. Има ли основание НЗОК да определя стойности при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за оказване на болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността, определена като „надлимитна“?;2. Действителни ли са уговорките в сключените договори за оказване на болнична медицинска помощ, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора с лечебното заведение, обем и стойност и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители със сключването на индивидуалните договори?; 3.Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства на НЗОК? и 4. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната годна е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?. Твърди се,че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като практиката на съдилищата по тях е противоречива. В изложението касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението в частта по отношение на исковете за обезщетение за забава.Поддържа тезата,че то е неправилно начислено от датата на изтичането на определените в клаузите на договорите срокове за плащане, които намира за неотносими към вземанията за плащане за т.нар.“надлимитна дейност“, дължими, според него, след покана. В депозирания своевременно писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс” АД се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се излагат съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искания. Страната претендира разноски. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на окръжния съд е приел за безспорно и установено от представените по делото писмени доказателства съществуването на правоотношение между страните, възникнало на основание сключения между тях договор, по силата на който НЗОК е възложила на лечебното заведение да оказва на здравно осигурените лица болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни дейности срещу заплащане. Прието е за безспорно,че ответникът е заплатил на ищеца стойността на извършените от него в рамките на стойностите по приложение 2 към договора медицински дейности, както и, че възложените дейности, надхвърлящи лимита, заплатен от НЗОК, са извършени реално, като на 31 ЗОЛ е предоставена спешна медицинска помощ, а причината заплащането им да бъде отказано от страна на НЗОК е, че те надхвърлят определените лимити. За да разреши спорния между страните въпрос дали тези дейности подлежат на заплащане от НЗОК съставът на окръжния съд се е позовал на решение №169/16.02.2021г. по т.д.№1916/19г. на ВКС,Второ т.о. Споделил е възприетите с него положения, че уговорените в сключените с изпълнител на медицинска помощ индивидуални договори клаузи, според които на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на приложение 2, не са нищожни, поради противоречие със закона, но нямат за последица отхвърляне заплащането на медицински дейности, които са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; че НЗОК е длъжна да заплаща на изпълнителя всички здравни дейности, влизащи в обхвата на този пакет, доколкото те касаят предоставена на здравноосигурените лица медицинска помощ, до която те имат право на свободен достъп; че здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предвидената в пакета медицинска помощ и от правото им на свободен избор на изпълнител, поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; че предвидените в индивидуалните договори стойности на медицинските дейности са прогнозни, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените като прогнозни бюджетни средства; че предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от ЗОЛ изпълнител в превишение на установената бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на договорните му задължения с последица – отказ за заплащане на извършената дейност. Доколкото конкретният индивидуален договор между страните е сключен при законова рамка, идентична с обсъжданата в посоченото решение на ВКС, въззивният състав е направил извод,че клаузите му, установяващи задължение за плащане на сумите по приложение 2 са действителни и липсва основание за неизпълнение на насрещното задължение за заплащане на надлимитната, но извършена и отчетена по съответния ред от болничното заведение медицинска дейност, съответстваща на условията, реда за предоставяне и изискванията по действащата в периода нормативна уредба. Като краен извод съдът е заключил,че НЗОК не може да откаже заплащането на осъществената през процесния период от ищцовото лечебно заведение медицинска помощ, което дава основание да се приеме,че предявеният осъдителен иск за заплащане на стойността й е основателен. За основателен е счетен и акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, доколкото съдът е приел,че НЗОК дължи плащането на посоченото в договора 30-то число от месеца, следващ отчетния, без да е налице разграничение относно вида на извършената медицинска дейност и дали същата надхвърля стойностите по приложение 2 към договора. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Първият, поставен от касатора, въпрос, обвързан с предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 предл.1 ГПК, е по правилността на атакувания съдебен акт, поради което не би могъл да аргументира извод за наличие на общото основание за достъп до касация. Освен това соченото в обосноваване на допълнителния селекционен критерий решение по к.д.№12/2006г. е неотносимо към спора, доколкото с него се отхвърля искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. /който е с ограничено действие/ и не съдържа произнасяне по тълкуване на конституционен текст, приложим към настоящия спор. Останалите, формулирани като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, четири въпроса също не удовлетворяват общата предпоставка за селекция. Първият е фактически и отговорът му касае съществото на спора, поради което също е такъв по правилността на обжалваното въззивно решение. Третият и четвъртият не са получили разрешение от въззивния съд по обуславящ изхода начин, съобразно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основателността на иска не е мотивирана с извод за съществуващо неограничено задължение на НЗОК за заплащане на оказана болнична помощ. Въпросът за целесъобразността на преценката за разходване бюджета на НЗОК не е бил въвеждан в предмета на спора, поради което и не е бил обсъждан и разрешаван от страна на въззивния съд. Не може да бъде приет за релевантен и вторият от въпросите, доколкото въззивният състав не е отрекъл действителността на индивидуално уговорените клаузи, които е възприел като установяващи задължение за плащане на сумите, посочени в приложение 2 към договора, но непредставляващи основание за отказ да бъде заплатена и надлимитната стойност на медицинските дейности, извършени от изпълнителя в полза на здравноосигурените лица. Този извод е в съответствие с цитираната от състава практика на ВКС по чл.290 ГПК, а наличието на такава е предпоставка за извод за неприложимост на сочената от касатора в допълнение към въпроса предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Наличието на последната, освен това, не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст ”от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, доколкото, съобразно разясненията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл във визирания селективен критерий цели отстраняване на противоречива съдебна практика по приложение на конкретна правна норма или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретната правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. В изложението си касаторът не обосновава подобни причини и цели, налагащи селектирането на жалбата му. Не са налице предпоставките за уважаване на искането на касатора за селектиране на жалбата му срещу решението и в частта по акцесорния иск на поддържаното от него основание на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, по смисъла на посочената разпоредба, съдебното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост, спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Според тези критерии настоящият състав на ВКС не намира да е приложима посочената разпоредба по отношение на обжалваното решение в частта по акцесорния иск, както твърди касаторът. Наведените от него аргументи в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 2750 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение