Определение № 1771 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3507/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД, чрез адв. П. И., против въззивно решение № 137/26.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 135/2023 г. на Окръжен съд - Русе в частта, с което е потвърдено решение № 1667/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 4779/2022 г. на Районен съд - Русе в частта, в която на основание чл. 200 КТ „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД е осъдено да заплати на Ш. З. Ш. сумата над 5000 лв. до 12 000 лв. частичен иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.11.2020 г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателно плащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд при извод за наличие на съпричиняване, да се произнесе за насрещните вини на работника и работодателя и да определи процента на съпричиняване като компенсация на вини?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 307/21.04.2020 г. по гр. д. № 1974/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 186/21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г. на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Ш. З. Ш., чрез адв. С. Б., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че на 18.11.2020 г. Ш. З. Ш. е претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № 80/14.12.2020 г. на НОИ-ТП-Русе. Установено е, че същата е настъпила докато Ш. е работил с циркуляр като лявата му ръка попада в зоната на циркуляра, срязва и наранява пръстите и част от дланта на ръката. От представените по делото медицински документи, а и от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, е установено, че Ш. е получил размачкване на меките тъкани от първи до пети пръст на лявата ръка. Дефект на ката. Ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво основна фаланга. Състоянието на ръката е наложило оперативна интервенция с реампутация и кожна пластика. Ш. е бил в болничен от 18.11.2020 г. до 23.04.2021 г. Към настоящият момент е трайно намалена работоспособност на горните крайници 20 % в срок до 01.11.2023 г. Според вещото лице към момента на прегледа на Ш. на 22.11.2022 г. захвата на първи, втори, трети и четвърти пръсти на лява ръка е възстановен като са налице белези в областта на пръстите на лявата ръка. Към момента на прегледа Ш. се е оплаквал от изтръпване в областта на първи, втори и четвърти пръсти на лявата ръка и променена чувствителност в областта на същите. Според устното заключение на вещото лице в съдебно заседание, са засегнати нервните окончания на пръстите, поради което Ш. има намаление на чувствителността и това ще е за продължителен период от време, т.е. към настоящият момент Ш. продължава да е с намалена чувствителност на тези пръсти. Според вещото лице независимо от възстановеното захващане, Ш. има променено усещане в пръстите. Освен това в ампутирания пръст има фантомни болки, които ще продължат продължително време. Въззивният съд е изложил, че търпените болки и страдания могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 30 000 лв. Ищецът е съпричинил вредоносния резултат с 30 %. С оглед събраните по делото доказателства- писмени и гласни, е установено, че независимо от твърденията на работодателят, че длъжността на ищеца не е свързана с работа с циркуляр, то фактически на общите работници е възложена такава работа. Това е установено от показанията на св. И. Г. - И., която е пряк ръководител на ищеца. Същевременно по делото липсват доказателства ищецът да е инструктиран от работодателят си във връзка с работата с циркуляр. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора в изложението въпрос за определяне на процента на съпричиняване. Макар и обуславящ въпросът не е решен в противоречие с цитираната в изложението и служебно известна на настоящия състав практика, поради което по него не се разкрива поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В постоянната практика на ВКС е прието, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност /самонадеяността/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени /степен на съпричиняване/. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика, а фактическите изводи на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл. 288 ГПК. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.