Определение № 4879 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №20654/01.12.2023г. на "БУТЕД" АД, чрез адв. М. Г. срещу решение №1079/20.10.2023г. по в. гр. д. №1014/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №26003/06.03.2023г. по гр. д. №4008/2014г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на "БУТЕД" АД срещу С. Б. Ч. за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща припадащата ѝ се част от увеличената стойност на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, в резултат на извършени от дружеството подобрения в периода 2009г.– 2010г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.02.2018г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че съдът неправилно безкритично е кредитирал заключението на СТЕ, според което извършените подобрения не са повишили стойността на имота, а са довели до намаляването ѝ, предвид което е отхвърлил предявеният иск по сметки. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл в противоречие с практика на Върховния касационен съд по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: По първия въпрос: "Длъжен ли е съдът при преценка на заключението на вещото лице да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото?" се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №69/22.06.2022г. по т. д. №878/2021г. на ВКС, решение №55/30.05.2022г. по гр. д. №1421/2021г. на ВКС, и решение №14/02.03.2022г. по гр. д. № 997/2021г. на ВКС. Въпросът се поставя във връзка със становището на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на приобщените по делото доказателства, в т.ч. допусната по делото комплексна съдебно-техническа експертиза и изготвеното от в.л. Щ. заключение, при наведени твърдения, че съдът изцяло го е кредитирал като обективно и компетентно, без да го съпостави с всички събрани по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК. Във връзка с втория въпрос: "Длъжен ли е въззивният съд да съобрази оплакванията за липсата на безпристрастност на вещото лице, при заявено искане за отвод от страната по реда на чл. 196 ГПК и може ли съдът да основе мотивите си на това заключение?" се твърди, че разрешението на съда е в противоречие с решение №174/13.01.2016г. по т. д. №3122/2014г. на ВКС и решение №137/11.10.2019г. по гр. д. №4409/2018г. на ВКС. Касаторът излага, че още в проведеното на 18.09.2019г. пред първата инстанция заседание, както и в последствие с нарочна молба от 06.11.2019г., изрично е поискал отвод на в.л. Щ. поради извън-процесуалното му поведение и възникналия конфликт между него и процесуалния представител на касатора адв. Г.. Счита, че вещото лице не е било безпристрастно, а очевидно предубедено, но искането му за отвод било оставено без уважение. Поддържа, че анализирайки доказателствения материал по делото, в частност изготвеното от в.л. Щ. заключение, въззивният съд е следвало да съобрази възраженията за липсата на безпристрастност, което обаче не е направено. По третия въпрос: "Допустимо ли е заключение на вещо лице, в което е даден отговор на правен въпрос?" се твърди произнасяне в противоречие с решение №50069/31.10.2022г. по гр. д. №2642/2021г. на ВКС, II гр. о. Според касатора дали и доколко конкретно извършените строително- монтажни работи представляват подобрения; за кои СМР са необходими строителни книжа и дали издадените такива се отнасят за процесния имот, са въпроси, правни по своя характер, поради което не попадат в компетентността на вещото лице. По четвъртия въпрос: "Следва ли преценката на съда за това кога подобренията увеличават стойността на имота да е обективна и от значение ли е за тази преценка на съда нежеланието на собственика на земята да ползва тези подобрения?" се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №46/18.03.2015г. по гр. д. №5692/2014г. на ВКС, I гр. о. По петия въпрос: "Кой трябва да даде квалификация на исковете за необходими разноски и подобрения, извършени от съсобственик в общия имот, респективно при отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 72 ЗС, дължи ли съдът произнасяне по присъждане на разноските за тяхното извършване на основание чл. 74, ал. 1 ЗС?" се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №108/08.07.2015г. по гр. д. №415/2015г. на ВКС, I гр. о. и решение №50164/18.01.2023г. по гр. д. №800/2022г. на ВКС, I гр. о. Според касатора определянето на правната квалификация на заявената претенция е задължение на съда, който не е обвързан от посочената такава от ищеца. Предвид което, след като е счел за неоснователна претенцията по чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 72 ЗС за присъждане на увеличената стойност в резултат на извършените подобрения, то съдът е следвало да присъди разходите за тяхното извършване на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна С. Ч., чрез адв. Св. А. от ВАК оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Моли касационната жалба да не бъде допусната до обжалване, като независимо от горното излага и становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за производството по чл. 288 от ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот, предявен от С. Б. Ч. и И. Д. Б. против "БУТЕД" АД и Б. Д. Б.. С решение №101/03.11.2016г., постановено по гр. д. №477/2016г. на Окръжен съд – Бургас е отменено решение №98/19.01.2016г. по гр.д. №4008/2014г. на РС – Бургас и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на имот с пл. №60 по кадастралния план на Промишлена зона „Север“ от 1978г., целият с площ от 3 333 кв. м., понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по КК на [населено място] между съделителите както следва: С. Б. Ч. и Б. Д. Б. – по 1/8 ид. ч., И. Д. Б. – 2/8 ид. ч. и "БУТЕД" АД – 4/8 ид. ч. С решение №174/09.01.2018г. по гр. дело №615/2017г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, индивидуализираща делбения имот, като е посочена следната индивидуализация: имот от 3333 кв.м. в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор [№], означен на комбинирана скица на лист 186 от гр.д. №4008/2014г. на Районен съд – Бургас към заключението от 4.09.4015г. на в.л. Б., съставляваща неразделна част от настоящото решение, идентичен с имота по скица-проект №35470 от 15.09.2011г. на СГКК-гр.Б. /лист 51 от гр.д. № 4008/2014г. на Районен съд-Бургас/ и скицата към констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален план с описани координатни точки /лист 52 гр.д. № 4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/. В останалата му част решението на въззивния съд е потвърдено като правилно и законосъобразно. В хода на делбеното производство, във фазата по извършване на делбата, съделителите Б. Б. и И. Б. са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от делбения имот. Б. Б. е продал на И. Б. собствените си 1/8 ид. ч. от процесния имот, а с последващ договор И. Б. и съпругът й Д. Б. са продали на "БУТЕД" АД притежаваните от тях 3/8 ид. ч. от процесния имот. Предвид така извършените прехвърляния, производството по отношение на Б. Б. и И. Б. е прекратено, като те са заменени като страни в процеса от приобретателя по сделките. С първоинстанционното решение №26003/06.03.2023г., постановено във втората фаза, на основание чл. 348 ГПК делбеният имот с площ 3 333 кв. м., разположен в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и при права в съсобствеността: за С. Б. Ч. – 1/8 ид.ч. и "БУТЕД" АД – 7/8 ид. ч., е изнесен на публична продан, като е отхвърлена претенцията на "БУТЕД" АД за осъждане на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС на съделителката С. Б. Ч. да заплати на дружеството сумата от 35 000 лева, представляваща 1/8 от увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от дружеството през 2009 - 2010г. подобрения в имота в качеството му на недобросъвестен владелец, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018г. до окончателното й изплащане. В частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, решението като необжалвано, е влязло в законна сила. При предявяване на претенцията си по сметки, дружество "БУТЕД" АД твърди, че в периода 2009г. – 2010г. е извършило в делбения имот подобрения, изразяващи се в множество строително- монтажни дейности, описани в молба от 28.02.2018г., със знанието и без противопоставянето на останалите съделители, и отношенията по повод на които следва да бъдат уредени по реда на чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявената по реда на чл. 346 ГПК от "БУТЕД" АД претенция е отхвърлена. Въззивният съд е обсъдил показанията на св. С., заемал длъжност изпълнителен директор на "БУТЕД" АД в периода 2009г. – март 2012г., според които през 2000г. процесното дружество придобило терен от 32 дка, който към онзи момент представлявал блато. Първоначалната цел била изготвянето на подробен устройствен план за целия терен, поради което същият бил издълбан около 40-60 см., бил премахнат повърхностният слой на почвата, за да бъде стабилизиран терена, след което бил насипан с взривена скална маса, за да няма потъване, а отгоре била насипана по-ситна скална маса, а след това чакъл, за да се изравни. Направени били отводнителни и дренажни системи, както и чиста и мръсна канализация. За извършване на горните дейности, дружеството било закупило инертни материали, тръби, чакъл, камъни, извършван бил транспорт на материалите, като изпълнител на работите била фирма „Кидекс - 68” ЕООД. Подробен устройствен план бил изготвен само за 16 дка от имота – за строителството на складова база, която била открита през 2010г. По отношение на останалата част от 16 дка идеята за застрояване не била осъществена, тъй като имотът предварително бил разделен на две от [община], която отнела 3 дка за изграждането на улица, която била реализирана. Съдът е посочил, че в тази им част показанията на св. С. кореспондират на приобщените доказателства – договори за изработка, сключени с „Кидекс - 68” ЕООД, актове - обр. 19 и множество фактури. Приел е за установено, че в поземлен имот с идентификатор [№] (част от терена от 32 дка) е била изградена зеленчукова борса, а поземлен имот с идентификатор № [№] и по-конкретно процесната част е останала незастроена, не е била ползвана от дружеството и не е била отдавана под наем, като намеренията за разширяване на тържището в имот с идентификатор [№] са останали нереализирани. В тази насока са възприети и показанията на св. М. /управител от 2010г. на стоковото тържище на [улица], [населено място], находящо се в поземлен имот с идентификатор [№], а преди това управител на магазин за битова техника и електроника на "БУТЕД" АД/, според които преди изграждането на стоковото тържище, целият имот бил тресавище, поради което същият бил изринат и насипан с камъни, вкл. и с по-ситен камък. Св. М. посочва, че незастроената част имота /площта извън територията на тържището/ не се полза, на нея има камиони, собственост на наематели на тържището. Въззивният съд е обсъдил съдебно-оценителната експертиза, според която по възлагане на "БУТЕД" АД в процесния имот от „КИДЕКС-68” ЕООД са били изпълнени множество строително- монтажни работи с цел подравняване, нивелиране и подготовка на терена за бъдещо застрояване, включително изземване на горния хумусен слой, изкопни работи до достигане на здрава почва, транспорт на хумус и земни маси до посочено от общината място, полагане на геотекстил, полагане на взривени строителни материали и каменна фракция за стабилизиране на терена, изграждане на ограда откъм източната страна на имота, както и частично изграждане на канализационна мрежа. Според вещото лице така извършените към 2009г. строително монтажни работи в имота са на обща стойност 217825 лева без ДДС. В о.с.з. на 24.04.2019г. вещото лице е посочило, че за процесния имот няма строителна документация, нито проект за вертикална планировка, нито проект за канализация, но в имота са положени тръби на канализацията, които са заустени в ревизионни шахти в съседния имот, както и са изкопани четири шахти, които не са довършени. В тази връзка "БУТЕД" АД е представило разрешение за строеж от 09.03.2010г. на уличен водопровод в ПИ [№], до ПИ [№], три обяснителни записки за изграждането на водопровода, становище на ОДМВР-Б. от 25.01.2010г., два предварителни договори за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа - от 14.12.2009 г. и от 18.05.2010 г., сключени между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Б. и "БУТЕД" АД с предмет горепосочения уличен водопровод и складово-търговска база за промишлени и хранителни стоки. Въззивният съд е посочил, че според заключението на СТЕ стойността на имота преди осъществените строително монтажни дейности възлиза на 267 270 лева, а след извършването им на 236 940 лева, т.е. в резултат на тези СМР стойността на имота се е понижила с 33 300 лева, а не се е повишила. Въззивният съд е приел, че считано от 2005г. до предявяването на иска за делба през 2014г. дружеството "БУТЕД" АД е владяло имота, предмет на делбата и по отношение на притежаваните от останалите съделители ид. ч. – общо 1/2, е имало качеството на недобросъвестен владелец, вкл. и върху частта, чийто титуляр е съделителката С. Ч. – 1/8 ид.ч., като се позовава на приетото в мотивите на решението на ВКС, постановено във фазата по допускане на делбата. Въззивната инстанция е приела, че в случая следва да намерят приложение указанията, дадени в раздел II на Постановление №6 от 27.X..1974г. по гр. д. №9/74г. на Пленума на ВС. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС, според която недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Счел е, че претенцията по чл. 346 ГПК е неоснователна, тъй като според кредитираното заключение на комплексната СТЕ, в резултат на извършените СМР стойността на процесния имот е понижена, поради което по-малката измежду двете стойности е отрицателна. В мотивите си съдът е обсъдил и възраженията на въззивника за липсата на безпристрастност на в.л. Щ., като е счел, че не са налице основания за отвод, тъй като липсват изложени съображения за некомпетентност и заинтересоваността на вещото лице от изхода на спора, а възникналото недоразумение между вещото лице и процесуалния представител на дружеството "БУТЕД" АД не мотивира извод, че заключението целенасочено е изготвено във вреда на страната. При така изложените мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да се обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос, обоснован от касатора с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото, настоящият състав на ВКС намира, че липсва основание за допускането нa касационен контрол. Последователно в практиката си, в т.ч. и цитираните в изложението от касатора – решение №193 от 09.01.2015г. по гр. д. №5685/2013г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №142 от 20.06.2017г. по гр. д. №3673/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №120 от 31.07.2018г. по гр. д. №2908/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №69/22.06.2022г. по т. д. №878/2021г. на ВКС, II т. о., решение №55/30.05.2022г. по гр. д. №1421/2021г. на ВКС, IV гр.о. и решение №14/02.03.2022г. по гр. д. №997/2021г. на ВКС, III гр. о. и др. ВКС приема, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в постановения от него съдебен акт. По настоящото дело, именно в съответствие с цитираната съдебна практика, въззивният съд не е приел безкритично експертното заключение, каквито са наведените от касатора твърдения, а го е преценил в съвкупност с останалите приобщени доказателства. Съдът е приел за установено, че в процесната част с площ 3333 кв.м., попадаща в имот с идентификатор 07079.604.181 не са извършени всички твърдяни от ищеца СМР. От свидетелските показания се установява, че имот 181 и конкретно – процесната част от него е незастроена и никога не е била отдавана под наем, нито е била ползвана от дружеството, а се използва за спиране на камиони от наемателите на тържището. Изводът на вещото лице Щ. относно реализираните в тази част СМР кореспондира на събраните по делото писмени доказателства, като е съобразено, че строителните книжа касаят съседния имот с идентификатор завършващ с 194, докато процесният е част от имот с идентификатор [№], за който няма нито ПУП – ПРЗ, нито инвестиционен проект за изпълнение на СМР, и реално е останал незастроен. В о.с.з. вещото лице А. посочва, че проектът касае външната канализация на съседния имот 194, а в процесния има изкопани 4 шахти, но изграждането им не е завършено. До тях има складирани стоманенобетонови пръстени, които служат за доизграждане на шахтите, но не са положени на място. Поради това не се установява наличието на твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изискванията за достъп до касационно обжалване не са изпълнени и по отношение на втория въпрос, свързан с участието на вещото лице Щ. в състава на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, възприемането на експертното заключение от съда и преценката на съда за наличието на основания за отвод на същото. Преценката за наличието на основание за отвод на назначеното по делото вещо лице, доказано ли е то, взел ли е съдът предвид всички обстоятелства от значение за решаване на въпроса, както и възприемането на експертното заключение от съда, може да се извърши в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с направената от въззивния съд преценка за липсата на основания за отвод на назначеното по допуснатата комплектна съдебно-техническа експертиза вещо лице, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по третия въпрос, който е свързан с възможността в заключението си вещото да даде отговор на правен въпрос. В случая поставеният от касатора въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора, тъй като претенцията му за подобрения е отхвърлена по съображения, че извършените от него дейности не са довели до увеличаване стойността на процесния имот към момента на постановяване на съдебното решение, която преценка е извършена от съда въз основа на събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност и взаимна връзка. В заключението на комплексната СТЕ се посочва, че извършените СМР и ВиК канализационни шахти и ограда, за които няма строителни книжа и актове за скрити работи не увеличават стойността на процесния имот 181, а са в негова тежест и понижават неговата стойност. При бъдещи инвестиционни намерения те следва да се премахнат, което би било разход за собственика. Въз основа на така изложеното от вещите лица, съдът е достигнал до своя правен извод, че извършените на място дейности всъщност не водят да увеличаване на стойността на имота. Доколкото не е налице противоречие и с цитираната в изложението практика на ВКС, то този въпрос не обусловя допустимост на касационното обжалване. Не следва да се допусне касационно обжалване и по четвъртия поставен от касатора въпрос. В изложението към касационната жалба е цитирано решение № 46/18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г. на ВКС, І-во г. о., с което е дадено тълкуване, че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, следователно критериите, въз основа на които се извършва преценката са обективни и нежеланието на собственика, респ. съсобственика да ползва подобренията във вида, в който съществуват, само по себе си е ирелевантно при извършване на тази преценка. Настоящата инстанция не констатира противоречие с посоченото разрешение, доколкото в случая съдът е изследвал каква е била цената на имота без подобренията и каква е тя след тяхното извършване към момента, като е счел, че към датата на постановяване на съдебното решение не е налице увеличение на стойността на имота, тъй като цената без подобренията е в по-висок размер. С оглед изложеното и доколкото посочената стойност е по-ниска в сравнение с направените от ицщовото дружество разходи за извършените от него строително монтажни дейности, то съдът е изложил, че подобрение на имота липсва, макар и неговият вид и качество да са променени, поради което не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 74 ЗС. Следва да се отбележи също, че съдът не е обсъждал дали е налице нежелание на съделителката да се ползва от тях във вида, в който съществуват. Изложеното обосновава извод, че съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика, обективирана в решение № 46/18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г. на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния, поставен от касатора въпрос отнасящ се до правомощието и задължението на съда да даде съответна на заявеното искане правна квалификация. Няма колебание в практиката на ВКС, че ищецът е длъжен да изложи в исковата молба само фактите, от които черпи своето право, а съдът дава правната квалификация на иска. При предявен иск за присъждане на стойността на подобрения, извършени в чужд или съсобствен имот, съдът определя правната квалификация, като преценява дали се касае за иск по чл. 72, ал. 1, чл. 74, ал. 1, чл. 74, ал. 2 ЗС, чл. 12, ал. 2 ЗН, чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61, ал. 1 ЗЗД или чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи същата. В този смисъл са цитираните от касатора решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, I гр. о. и решение № 50164/18.01.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г. на ВКС, I гр. о. В настоящия случай втората инстанция е заключила, че ищецът - подобрител е недобросъвестен владелец, поради което приложимата правната норма е тази на чл. 74, ал. 1 ЗС, т.е. може да претендира по-малката сума между направените разноски и тази, с която се е увеличила стойността на имота, като съдът е намерил претенцията за неоснователна, тъй като по-малката от двете величини е с отрицателен знак, следователно не е налице притезание, което подлежи на обезщетяване. За да бъдат присъдени разноските направени от ищеца – подобрител за осъществените от него дейности в имота на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, е необходимо да бъде изпълнено изискването на закона – тази сума да е по-малката в сравнение със сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, което в случая не е налице. Въззивният съд е съобразил разясненията, съдържащи се в Постановление №6 от 27.X..1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС, според които не следва да се присъжда заплащане на разходите ако те не са довели до увеличаване стойността на имота. Необходимо е във всички тези случаи съдилищата да изследват каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по него. С оглед изложеното не се установява противоречие между приетото в обжалваното решение и сочената от касатора практика на ВКС, поради което и липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване. В обобщение, съставът счита, че липсват предпоставките, съдържащи се в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - да е формулиран в изложението въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и отговорът му да е обусловил правните изводи на съда /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При този изход на производството пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника по касация разноски за защита от адвокат в уговорения и заплатен в брой размер от 3000 лв., удостоверен с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,