Определение № 256 от 25.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3163/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], Република Турция срещу решение №№160 от 12.06.2017 г. по в.т.д.№459/2-16 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №52 от 04.02.2016 г. по т.д.№582/2013 г. на ОС Пловдив, са отхвърлени исковете на [фирма], Република Турция срещу [фирма] за заплащане на мораторно обезщетение в размер на 42 543.32 щатски долара за периода 05.02.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102174/02.02.2010 г. и в размер на 2 168.57 щатски долара за периода 28.05.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102579/27.05.2010 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Ответникът по касация - [фирма] /н/, с предишно наименование [фирма] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №52 от 04.02.2016 г. по т.д.№582/2013 г. на ОС Пловдив, са отхвърлени исковете на [фирма], Република Турция срещу [фирма] /сегашно наименование [фирма] / за заплащане на мораторно обезщетение в размер на 42 543.32 щатски долара за периода 05.02.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102174/02.02.2010 г. и в размер на 2 168.57 щатски долара за периода 28.05.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102579/27.05.2010 г. Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, предвид откриването по време на висящността на настоящия спор, на производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска, в което производство ищецът настоящ касатор не е предявил процесните вземания, възникнали преди откриването му - обстоятелства служебно известно на съда /чл.23, ал.4 от ЗТР/, имащи значение за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на иска, с оглед разпоредбата на чл.637 от ТЗ. По формулираните в изложението въпроси, обусловени от преценката за допустимост на обжалваното решение, съдът ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК, в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,