Определение № 967 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5346/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение22.12.2014 г.докладчик Василка Илиева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.06.2014 год., постановено от Окръжен съд - Велико Търново по ч.гр.д.№ 488/ 2014 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. К. срещу определение № 284/18.06.2014 год.на Окръжен съд – Велико Търново по ч.гр.д.№ 488/ 2014 г., с което е потвърдено определение от 10.05.2014 год. по гр.д. № 1058/2014 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е върната исковата му молба в частта относно делбата на следните движими вещи: лаптоп, принтер, два радиатора, разтегаем диван за хол, холна маса със шест стола, шкаф по поръчка за терасата, шкафчета за баня, осветителни тела за всяко помещение, щори за прозорец в хола, корнизи и завеси в спалнята и цялостно обзавеждане на баня-тоалетна. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа бланкетно позоваване на т. 2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като излага оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: За да потвърди прекратителното определение на районния съд, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищецът, настоящ жалбоподател, не е индивидуализирал вещите, предмет на делбата, а съдът не може да допусне до делба вещи без индивидуална определеност. При това положение първоинстанционния съд е приел, че подадената искова молба в тази част е нередовна,поради което е върнал същата и е прекратил делото. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието му е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение, които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

7