Определение № 391 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4642/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 74/25.06.2015 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 173/2015, с което е потвърдено решение № 83/06.03.2015 на Видинския районен съд по гр. д. № 406/2011, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 3.686,40 лева обезщетение за пропуснати ползи от ползването на чужд имот по чл. 59 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от адв. Р. Д. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното основание на иска на собственика на земята срещу суперфициарния собственик за обезщетение за ползването на земята, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата М. С. М., представляван от адв. С. М. от САК прави отвод за недопустимост на касационната жалба, като счита, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инвстанция е под 5.000 лева и я оспорва по същество, като счита, че служебно задължение на съда е даде вярната правна квалификация на предявения иск. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не са съобственици. Ищецът е собственик на прилежащата земя, а ответникът – на построената сграда. Той не е изкупил прилежащата земя и я ползва в качеството му на суперфициарен собственик. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предмета на делото пред въззивната инстанция е парично вземане за 3.686,40 лева, намира, че то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение