Определение № 396 от 06.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 748/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 11555/04.12.2019 година, подадена от Г. Н. К. чрез процесуалния и представител адв. С.Б. - АК Хасково срещу въззивно Решение Nо 407 от 30.10.2019 година, постановено по гр.възз.д. Nо 519/ 2019 година на ОС-Хасково. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение e неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1./ налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 124, ал.1 ГПК срещу наследниците за идеална част от имота, придобит по давност от наследодателя, разпоредили се с имота преди вписване на исковата молба без да е конституиран като ответник, в качеството на приобретател на прехвърлените идеални части от спорния имот, а конституирани собствениците по наследствено правоприемство, които вече не са собственици на имота.Може ли да се приеме, че в случая искът е срещу прехвърлителите и приобретателя, конституирани като наследници на наследодателя Н. –собственик на процесния имот, без да е променено процесуалното качество на ответниците след прехвърляне на идеалните части от имота и това е извършено преди вписване на исковата молба? 2./Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението всички доводи, доказателства и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? и 3./ Когато упражняването на фактическа власт върху съсобствен имот е придобит от съсобствениците на различно правно основание, следва ли да се приеме, че по –късно придобилия собствеността съсобственик, на когото е известно, че имотът е съсобствен с друго лице започнал да упражнява фактическата власт на основанието, на което го е придобил, трябва да доказва, че е извършил действия при установяването на фактическата власт върху имота, с които е обективирал намерението си да владее техните идеални части за себе си ? Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле и на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК с довод, че „ съществените материално правни въпроси ( без да се сочат кои са те ) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“. С втора, самостоятелна касационна жалба вх.№ 1187/11.12.2019 година на С. Н. Н. и Н. Н. Н., и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.С.Б. – АК- Х. искат да се отмени въззивно Решение № 407 от 30.10.2019 година по гр.д.№ 519/2019 на ОС- Хасково. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е неосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод, че въпроса за допустимостта един недвижим имот да бъде придобит на две различни правни основания, въззивното решение противоречи на Решение № 88/ 27.07.2016 год. по гр.д № 661 /2015 год. на ВКС, II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпросите за приложението на чл. 69 ЗС, в случай, когато съсобствениците на имота са лица, придобили в собственост идеални части от имота по различно време и на различни правни основания“, поради разрешение на въззивното решение в противоречие с разясненията на ТР № 1 /06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, както и по въпросите по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, вече поставени с касационната жалба на касатора Г. Н. К. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация г. Г. и Н. Г., с който се обстойно се релевират възражения за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия ката прецени изведените правни въпроси на касатора в контекста на чл. 280, ал.1 ГПК и наведените възражения от страна на ответниците по касация, и съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, и по двете се иска отмяна на въззивно решение, произнесено по вещен иск за собственост, поради което се явяват процесуално допустими. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 408/ 17.06.2019 година по гр.д. № 1692/2019 год. на РС-Хасково, с което е уважен заявеният от Г. Д. Г. и Н. А. Г., и двамата от [населено място] срещу С. Н. Н., Г. Н. К. и Н. Н. Н. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК като е прието за установено, че първите двама ( ищци по делото) са собственици на следния недвижим имот: УПИ * в кв. 16 по плана на [населено място], Х. област, одобрен със Заповед № 84/1990 год., целият с площ от 2 225 кв., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и плевня, придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност на основание договор за покупко-продажба и давностно владение, касаещо разликата в площта на имота, съобразно действащия и стария регулационен план на селото. За да уважи иска и признае правото на собственост в полза на ищците, решаващият- въззивен съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба по НА № 125/2004 год. Г. Г. и Н. Г. са придобили собствеността на 1/2 идеална част от процесният недвижим имот: УПИ * в кв. 16 по плана на [населено място], Х. област, одобрен със Заповед № 84/1990 год., целият с площ от 2 225 кв., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и плевня. Прието е, че основателно е позоваването на придобивна давност като основание по чл. 77 ЗС, при събраните доказателства, за останалата 1/2 идеална част, започнала да тече от 2004 година. Прието е, че правният интерес от заявения положителен установителен иск се обуславя от издадения констативен НА № 56/1995 год., за право на собственост на основание придобивна давност в полза на Н. Н. Н.. Последният е починал на 10.11.2015 година, като е оставил наследници по закон —съпруга и деца, ответници по делото по иска, предявен на 11.07.2018 година. След преценка на изведените правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК ( и по двете касационни жалби ) в контекста на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и при разясненията по приложение на закона, дадени с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касационно обжалване, поддържано в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не може да бъде допуснато, доколкото с цитираното тълкувателно решение изрично се сочи, че на първо място „ правният въпрос“ следва да е такъв, обусловил изхода на спора т.е. да касае основните правни изводи на съда за постановяване на крайни резултат по съществото на спора. Въпросът за „ правния интерес „ от заявен положителен установителен иск принципно е обуславящ извода на съда за допустимостта на исковото производство по чл. 124, ал.1 ГПК. Хипотезата по двете касационни жалби, а именно за наличието на правен интерес когато установителният иск за собственост касае придобиването по давност на 1/2 идеална част на лице, което към завеждане на иска е починало и същият е насочен към неговите наследници по закон, разпоредили се с имота преди вписване на исковата молба без да е конституиран като ответник, в качеството на приобретател на прехвърлените идеални части от спорния имот, а конституирани собствениците по наследствено правоприемство, които вече не са собственици на имота, е разрешен от съда в съответствие с практиката на съдилищата в смисъл, че всяка проява на оспорване на правото на собственост, пораждаща спор за собственост – без значение дали за целия имот или за идеални части от него, дава правото на претендиращият собствеността на спорния „имот“ да предяви иск пред съда за установяване съществуването или несъществуването на спорното право като негов титуляр.При наличието на титул за собственост в полза на лицето, което противопоставя права за спорната 1/2 идеална част, в случая това е наследодателя на ответниците Н. И. Н., то след като същото е починало спорните права следва да бъдат установени именно по отношение на неговите наследници по закон ( а така е заявена и самата искова молба ). Извършените разпореждания между наследниците със „притежаваните „ от тях идеални части от правото на собственост по „ наследство“, доколкото сделката би имала вещно-правен ефект само ако правото на собственост е в обема на наследството, не променят кръга на наследниците и възможността да бъде оспорено правото на собственост на наследодателя по силата на заявения установителен иск, който би констатирал придобиване на спорното право за време, преди смъртта на наследодателя( 2014 година ) именно по отношение на него и следователно по отношение на неговите наследници. В тази насока въпросът: „ Може ли да се приеме, че в случая искът е срещу прехвърлителите и приобретателя, конституирани като наследници на наследодателя Н. –собственик на процесния имот, без да е променено процесуалното качество на ответниците след прехвърляне на идеалните части от имота и това е извършено преди вписване на исковата молба? е неотносим към предмета на спора, а от тук и по отношение надлежното конституиране на ответниците по иска, поради което същият не може да обоснове извод за селекция и допускане на касационно обжалване. Въпросът: „ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението всички доводи, доказателства и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? не съставлява въпрос по м. на чл. 280, ал.1 ГПК, а оплакване за допуснато нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК, което касационният съд следва да провери и да даде отговор само ако касационното обжалване е допуснато. Поставено като въпрос, то отговорът се следва от самия закон, с който е формулирано ясно задължението на решаващия съд да постанови обоснован съдебен акт. Формулираният въпрос: „ Когато упражняването на фактическа власт върху съсобствен имот е придобит от съсобствениците на различно правно основание, следва ли да се приеме, че по –късно придобилия собствеността съсобственик, на когото е известно, че имотът е съсобствен с друго лице започнал да упражнява фактическата власт на основанието, на което го е придобил, трябва да доказва, че е извършил действия при установяването на фактическата власт върху имота, с които е обективирал намерението си да владее техните идеални части за себе си ? също не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване, доколкото този въпрос изцяло касае факти и тяхното доказване за установяване осъществяването елементите на фактическия състав на придобивната давност .Процесът на анализ на доказателствата изисква разглеждане на спора по същество респ. на релевирани нарушение по преценка на доказателствата, а това е същинска правораздавателна дейност, което обстоятелство предполага допуснато касационно обжалване. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле и на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа единствено с довод, че „ съществените материално правни въпроси ( без да се сочат кои са те ) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“, без конкретни доводи защо и в каква насока би се развило правото, ако се допусне касационното обжалване. С разясненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС изрично се сочи, че в приложното поле на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК законодателят предполага касаторът да изведе правен въпрос, касаещ приложението на конкретна правна норма ( материално-правна или процесуална ), поради липса на съдебна практика или спорадична такава, което именно налага произнасянето по конкретното дело, респ. обуславя извод за допускане на касационното обжалване .Самото позоваване на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, както е направено с изложението към касационната жалба на С. Н. и Н. Н., не може да обуслови извд за допускане на касационното обжалване. Искането на касаторите С. Н. и Н. Н. да се допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод, че въпросът за допустимостта един недвижим имот да бъде придобит на две различни правни основания, е разрешен с въззивното решение в противоречие на Решение № 88/ 27.07.2016 год. по гр.д № 661 /2015 год. на ВКС, II г.о. не може да бъде уважено. С цитираното съдебно решение, касационният съд приема, че позоваването на придобивна давност като основание запродобиване правото на собственост е проявление на процесуалното средство за защита на материално-правните последици на давността, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.12 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. „Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос, разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, която предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, съществува изискване, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. “ В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт. Не може да се счита, че владението е смутено, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност -прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на поведението на владелеца по отношение на имота. Цитираните мотиви на посоченото решение на касационния съд не сочат на противоречие с тезата а въззивния съд, ппоради което и не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по приложение на разпоредбите на чл. 79, ал.1 ЗС, респ. чл. 68 ЗС и чл. 69 ЗС и ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация: Настоящият състав намира искането за основателно на основание чл. 78, ал.3 ГПК и предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Искането следва да бъде уважено в размера на направените разноски за защита от 600 лв.( шестстотин лева ), видно от представения ( л.116) Договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020 година. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия