Определение № 652 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2199/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „С. сити“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 682 от 9. 11. 2021 г. по в. т. д. № 770/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 167 от 23. 10. 2019 г. по т. д. № 24/2019 г. на Врачански окръжен съд, ТО, с което е обявена неплатежоспособността на „С. сити“ ЕООД - в ликвидация с начална дата 26. 07. 2016 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, прекратена е дейността на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Липсата на безспорни доказателства за легитимацията на ищеца като кредитор в производство по чл. 625 ТЗ при направено оспорване на това му качество от страна на ответника обосновава ли задължението на съда служебно да изиска и събере необходимите му доказателства и води ли до очевидна неправилност на постановеното решение такъв пропуск на съда?; 2. Липсата на представени в производството по чл. 625 ТЗ от ищеца доказателства относно влизане в сила на съдебните актове, на основание на които твърди, че притежава вземане от ответника, респ. които му дават качеството „кредитор“ на ответника, прави ли образуваното от него производство по чл. 625 ТЗ неоснователно? В случай, че въпреки този пропуск съдът се произнесе с решение, с което обяви неплатежоспособността на ответника, това решение нищожно или недопустимо ще бъде?; 3. Спрямо коя дата следва да се определи началната дата на неплатежоспособността на търговското дружество - спрямо датата на настъпване на падежа на вземането или спрямо датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение при получена покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело срещу него за същото вземане?; 4. В производство по чл. 625 ТЗ, открито срещу търговско дружество, приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ при положение, че цялата му счетоводна документация е иззета с протокол за претърсване и изземване по образувано досъдебно производство от прокуратурата?; 5. Може ли да се приеме, че е неплатежоспособно търговско дружество, което е подало в търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството - че не е извършвало търговска дейност през предходната счетоводна година, (в сила от 01. 01. 2018 г.), която декларация го освобождава от задължението за подаване на ГФО, и приложима ли е разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ по отношение на такова дружество?; 6. Следва ли да се обяви за неплатежоспособно търговско дружество, чийто активи надвишават установените в производството по чл. 625 ТЗ вземания и/или което към датата на обявяване на решението освен активи има и събрана неразпределена сума от продажбата на един от активите си при ЧСИ?“. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Н. Г. К. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Присъединеният кредитор С. Д. А. не е депозирала отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с договор за продажба, оформен в нотариален акт № 121/2009 г., „Екстрем“ ЕООД е продало на „С. С.“ ЕООД описаните в акта свои недвижими имоти в [населено място] срещу задължение на купувача да заплати договорената цена в общ размер от 850 000 евро без ДДС в срок от шест месеца от подписването на нотариалния акт по банков път; със спогодба от 09. 11. 2015 г. с нотариална заверка на подписите Р. Й. М. в качеството на ликвидатор на „С. С.“ ЕООД е констатирал и признал задължението на дружеството към подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор Н. Г. К., възникнало по силата на горния договор и договор за цесия от 05. 07. 2010 г., като страните по спогодбата са постигнали съгласие за разсрочено изплащане на задължението на пет вноски до 15. 01. 2016 г. Съдът е установил, че К. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 69 от 12. 01. 2016 г. и изпълнителен лист срещу длъжника по ч. гр. д. № 148/2016 г. на Пернишки районен съд за вземане в размер на 24 447, 88 лв. за неизплатена цена по обсъдените договор за продажба и спогодба, като е образувал изп. д. № 251/2016 г. по описа на ЧСИ С. П. за събирането й. Съдът е констатирал, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника по посоченото изпълнително дело му е връчена на 11. 07. 2016 г. Приел е за установено, че с протокол за претърсване и изземване от 17. 09. 2010 г. по ДП № 173/2010 г. на СГП са иззети предмети и книжа, намиращи се в офиса на Счетоводна къща „Ф. консултинг“ ЕООД, между които и 2 класьора документи на „С. С.“ ЕООД. В решението на въззивния съд е посочено, че въз основа на арбитражни решения на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация присъединеният кредитор С. А. се е снабдила с изпълнителни листа срещу длъжника за сумата 298 500 лв., представляваща разноски по сключен договор за управление на недвижим имот, и за сумата от 242 390 лв., като са образувани изпълнителни дела за събиране на тези вземания срещу длъжника, а именно изп. д. № 754/2014 г. на ЧСИ С. Я. и изп. д. № 251/2016 г. на ЧСИ С. П.. Съгласно издаденото удостоверение изх. № 21412/22. 08. 2019 г. на последния по изп.д. № 251/2016 г. длъжникът „С. С.“ ЕООД - в ликвидация дължи на НАП сумата от 729 712, 35 лв. и такси по изпълнението, на Н. Г. К. - сумата 29 746, 43 лв. и на С. Д. А. - сумите 106 689, 34 лв. и 73 846, 44 лв. и такси по изпълнението. В решението са възпроизведени констатациите и данните с източник заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, че: длъжникът не му е предоставил счетоводна документация, като го е уведомил за изземването на такава през 2010 г.; от страна на ТД на НАП, Велико Т. е наложена възбрана върху два недвижими имота на длъжника в [населено място] - имоти пл.№ 1482 и № 1422 в р-н Т., м. „К. вада“; на 09. 02. 2018 г. в СВп е отразено постановлението на съдебен изпълнител за възлагане на собствения на длъжника недвижим имот пл. № 1482; дружеството не притежава регистрирани МПС; публичните задължения на длъжника са в размер на 889 963, 46 лв. съгласно удостоверение на ТД на НАП, Велико Т.; срещу длъжника е предприето принудително изпълнение по изп.д.№ 14150003388/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Велико Т.; за 2018 г. „С. С.“ ЕООД е подало декларация, че не е извършвало дейност, на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч; ответното дружество има непогасени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 292 079, 16 лв. и не разполага с парични средства. Като е извършил служебна справка по партидата на „С. С.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ, въззивният съд е констатирал, че на 09. 07. 2011 г. е обявен последният годишен финансов отчет на дружеството - за 2010 г. и след тази дата липсват обявявания на други отчети; на 03. 10. 2019 г. е обявена декларация на длъжника по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за 2018 г. Въз основа на така установените по делото факти, въззивният съд е приел, че подалият молбата по чл. 625 ГПК Н. К. се явява кредитор на длъжника по търговска сделка - договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие, на когото е цедирано вземането за цената по договора. С договор за спогодба от 09. 11. 2015 г. е установено съществуващото задължение на дружеството към Н. К. за сумата от 212 500 евро, като са договорени срокове за изпълнението му. Решаващият състав е формирал извод, че К. е активно легитимиран по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ГПК да поиска откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Изложил е съображения, че на търговския характер на сделката, от която молителят извежда правата си, не се отразява прехвърлянето на вземането на К., а спогодбата е сключена между търговци и е производна на договора за търговска продажба. По отношение на присъединения кредитор С. А. е посочено, че същата се легитимира като кредитор на длъжника по договори за управление на недвижим имот, сключени от страна на търговско дружество във връзка с неговото занятие. В решението е формиран извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни установените изискуеми задължения по търговски сделки, съответно е неплатежоспособен, доколкото са налице предпоставките за приложение на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ. Изложени са аргументи, че длъжникът не е заявявал за обявяване в търговския регистър на годишните си финансови отчети от 2012 г. насам, вкл. за последните три години, както и че са налице данни, че вземането на молителя Н. К., установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е останало изцяло неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното за събирането му изп. д. № 251/2016 г. на ЧСИ С. П.. Решаващият състав е счел, че в случая презумпциите за неплатежоспособност на длъжника не са оборени от носещия тежестта да стори това длъжник, доколкото това може да се осъществи само на основата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието на длъжника, сочещ на способността му да погасява задълженията си, който е невъзможен поради липсата на обявени в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството и ангажирани други доказателства относно посоченото състояние. В решението е споделен изводът на първоинстанционния съд за началната дата на неплатежоспособността на длъжника – 26. 07. 2016 г., определена с оглед приложението на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ и момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение по последното цитирано изпълнително дело. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед формулировката си въпросът е предпоставен от твърдение за липсата на безспорни доказателства относно активната материална легитимация на кредитора по молбата по чл. 625 ТЗ, което не би могло да се приеме за споделено от въззивния съд. В обжалваното решение е формиран извод въз основа на доказателствата по делото, че длъжникът има изискуемо парично задължение към К. на основание търговска сделка - договор за продажба на недвижим имот, сключен с „Екстрем“ ЕООД, и договор за цесия, подписан от посоченото дружество като цедент и К. като цесионер, като е посочено, че това задължение е изрично признато от ответника по молбата с договор за спогодба от 9. 11. 2015 г. и плащането му е разсрочено. В този смисъл въпросът насочва към оспорване правилността на извършената от въззивния съд преценка на активната легитимация на кредитора К. и предполага извършване на проверка на доказателствата по делото. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Освен това в случая не е обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 3. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че засиленото служебно начало за установяване на факти и за събиране на доказателства, което следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, се отнася не до активната легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ, а до предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. По тези съображения касационното обжалване не може да се допусне по първия въпрос на касатора. Въпросите по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът относно активната легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ при липса на доказателства относно влизането в сила на съдебните актове, на които кредиторът основава вземането си, няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Въпросът не е съобразен с мотивите на въззивното решение, доколкото, както бе посочено, заключението на въззивния съд, че кредиторът К. е носител на изискуемо парично вземане по търговска сделка към длъжника е основан на приетите по делото договор за продажба на недвижим имот, договор за цесия и спогодба с нотариална заверка на подписа, а не на представените заповеди за изпълнение и изпълнителни листа. Ако бъде разгледан в аспекта на направените изводи на въззивния съд относно неплатежоспособността на длъжника при приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ГПК, на което сочат доводите на касатора и втория въпрос по т. 2, въпросът също не съответства на приетото от решаващия състав на апелативния съд. За да счете, че е налице основанието по чл. 608, ал. 4 ГПК, въззивният съд се е позовал на влезлите в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, основание за образуване на изпълнителното дело за удовлетворяване на вземането на кредитора, останало неизпълнено 6 месеца след получаване на призовката за доброволно изпълнение. Преценката относно влизането в сила на посочените съдебни актове касае правилността на въззивното решение и не може да бъде осъществявана в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Въпросът по т. 3 от изложението на касатора, преценен във връзка с мотивите към обжалваното решение, не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като правната воля на съда не е обусловена от неговото разрешаване. Изводите на въззивния съд относно неплатежоспособността на длъжника и началната й дата са направени при приложение на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ. Във въззивния акт не е формиран извод за наличието на основанието по чл. 608, ал. 2 ТЗ „спиране на плащанията“, поради което при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът не е изхождал от момента на настъпване на падежа на вземанията на кредиторите. Освен това, разрешаването на поставения въпрос не би могло да обуслови по-благоприятен за длъжника изход на делото досежно началната дата на неплатежоспособността. По правило падежът на вземането на кредитора предхожда датата на изтичане на шестмесечния срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано за събиране на вземането, установено във влязъл в сила акт, съответно би могъл да обуслови само по-ранна от приетата от САС начална дата на неплатежоспособността. Четвъртият и петият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК имат отношение към фактическия състав на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Въпросите не могат да се приемат за обуславящи решаващите изводи на съда относно наличието на елементите от този фактически състав. Това следва от обстоятелството, че по делото е установено релевантното за приложение на презумпцията неизпълнение на административното задължение на дружеството за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /2016 – 2018 г./, а данните са за иззета от СГС счетоводна документация на дружеството през 2010 г. Липсва значимост за конкретния спор и на въпроса дали са налице предпоставките по цитираната норма при подадена декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч, че дружеството не е осъществявало дейност през календарната година, доколкото по делото е установено, че декларацията на длъжника, че не извършва търговска дейност, е заявена за вписване в търговския регистър след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а именно на 3. 10. 2019 г., съответно извън срока по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч в ред., ДВ, бр. 92/2017 г. - до 31 март на следващата година. Следователно подадената от длъжника декларация въобще не би могла да обуслови освобождаването му от административното задължение за заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2018 г. Последният поставен в изложението за достъп до касация въпрос също не отговора на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая реалното финансово-икономическо състояние на търговеца въобще не е било предмет на изследване, доколкото е установена липсата на счетоводна документация на длъжника, която да е основа за изводите досежно това състояние. В този смисъл включените във въпроса твърдения относно активи на търговеца, надвишаващи установените в производството негови задължения, са напълно несъобразени с фактическата установеност по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и поддържаното от касационния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като характеристика то насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Освен това изложените от касационния жалбоподател доводи не обосновават нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, а представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд и за формирането им в нарушения на процесуалните правила, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение