Определение № 67 от 12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2037/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. С. против решение № 578/14.03.2017 г. по т.д.№ 4238/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 8605/ 2013 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение, за отхвърляне иска на касатора против [фирма], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм. / за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 05.04.2013 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника автомобил, над присъдената сума от 40 000 лева и до претендираните 60 000 лева. Касаторът счита, че неправилно и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е отчел наличие на съпричиняване от 1/3, въпреки недоказаност на обстоятелството мястото на ищеца да е било снабдено с предпазен колан, липса на пълно и главно доказване на факта, че не е ползвал такъв колан, както и недоказаност ,че получените увреди не биха настъпили и ако би ползвал такъв.Страната се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно разпределението на доказателствената тежест, тъй като такава въззивният съд е вменил на ищеца, относно факта на ползване на предпазен колан. Пълно и главно доказване на предпоставките за съпричиняване,според страната, носи единствено ответника, като извличащ полза от същото. Ответната страна – [фирма]- не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Касационните доводи са относими единствено към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като, при предявен иск за сумата от 60 000 лева, всяко от съдилищата - СГС и САС – е приело справедлив размер на дължимо за причинените увреди обезщетение в размер от 60 000 лева и намалил същото до 40 000 лева, предвид 1/3 съпричиняване, поради неползван от пострадалия предпазен колан.Въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, в която вещото лице сочи, че нито от медицинската документация по делото, нито от допълнително предоставена му такава, са установими следи по тялото на Н. С., от които да се съди, че по време на ПТП е бил с поставен предпазен колан. При разпит в съдебно заседание от 30.09.2014 г., вещото лице е посочило за малко вероятно, ако е бил с колан, да удари главата си в предното стъкло и да получи съответните белези, както и че при поставен колан лицето на пострадалия не би могло да се удари в странично стъкло. Показанията си вещото лице е съобразило с механизма на ПТП.Впрочем, последващо приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е посочила, че преобладаващите увреди върху ищеца са могли да се получат именно от удар в предното стъкло, предвид механизма на ПТП, започнало с челен удар в бетонна колона, едва след което автомобилът се е завъртял и ударил странично,перпендикулярно, в задна част на друг, паркирал автомобил. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ По искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, как се разпределя доказателствената тежест между страните, за установяване на съпричиняване и по-конкретно - ответникът ли трябва да доказва, че пострадалият е бил без предпазен колан или ищецът следва да установява, че е спазил законовите изисквания и е бил с поставен предпазен колан ?; 2 / Може ли извода на съда, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, да почива на предположения или е нужно същият да бъде доказан по категоричен начин, без каквито и да било съмнения ? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с формирана по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, както следва: по първи въпрос - реш. № 6 по гр.д.№ 53091/2015г. на ІІІ г.о., реш.№ 19 по т.д.№ 50177/2016 г. на ІV г.о. и реш.№ 27 по т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, а по втори въпрос – реш.№ 99 по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о., реш.№ 98 по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о. и реш.№ 151 по т.д. № 1140/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първият от въпросите кореспондира на касационния довод за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от пострадалия, поради непоставен предпазен колан. Не е имало спор, като намирал се на предната седалка на автомобила, че мястото на ищеца е било снабдено с такъв. Въззивният съд, обаче, не е указал в тежест на ищеца установяване на съпричиняването, а изхождайки от принципно допустими косвени доказателства за непоставен предпазен колан, събрани с поставената от ответника съдебно-медицинска експекспертиза,е съобразил неопровергаването на това именно косвено доказателство от страна на ищеца. Впрочем, последният в нито един момент не е заявил категорично твърдение за ползван предпазен колан. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий,с което отпада необходимостта от коментар на сочения допълнителен такъв. Вторият от въпросите е относим към касационния довод за недоказана причинна връзка между увредите и непоставянето на предпазен колан,т.е.недоказаност на обстоятелството,че и с поставен такъв уврежданията биха настъпили. Като такова доказателство, обаче, следва да се възприеме изявлението на вещото лице от медицинската експертиза, което заявява, че малко вероятно / но без конкретни обстоятелства за съмнението, а само в презастраховане срещу абстрактната възможност и да не настъпят / е причинените на ищеца увреди да настъпят и при поставен предпазен колан.Реципрочно възпроизведено, това изявление е за преобладаваща сигурност в настъпването на вредоносния резултат,поради неползването на предпазен колан.Становището, съобразено и със заключението на комплексната - автотехническа и медицинска - експертиза, не е еднозначно с предположенията, визирани в цитираната от касатора задължителна съдебна практика.Поради това не следва да се счита обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение