Определение № 60287 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Г., като пълномощник на Т. В. Ж., срещу въззивно решение № 1407, постановено на 12.11.2020 г. по в. гр. д. № 1481/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. В. Ж. срещу Р. В. Б. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между касатора и ответницата, че тя не е собственик на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], [община], № по ПНИ на местността „П. с.“, с площ от 500 кв. м.

В изложението към подадената касационна жалба на първо място са изложени доводи за недопустимост. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. „кога се счита за индивидуализиран имот в терен по пар.4 в хипотеза, при която при първоначалното одобряване на ПНИ, имотът е бил конфигуриран по един начин и записан в разписния лист като собственост на бившия /преди кооперирането/ собственик, а впоследствие е разделен на няколко имота, без бившият собственик да е уведомен за извършеното изменение, като е уведомен едва с обнародването на кадастралната карта“; 2. „откога започва да тече давност срещу бившия собственик в хипотеза на промяна на ПНИ, при която имотът се разделя на няколко други и за кой имот конкретно тече давност“; 3. „може ли съдът да счете, че направеното възражение за придобивна давност за процесния имот се отнася и за хипотеза, при която така индивидуализирания имот съставлява реална част от друг имот, доколкото в хода на делото е установен порок при одобряване на плана, по който е индивидуализиран имота“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Т. Ж. е предявил срещу Р. Б. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на процесния позеемлен имот. Ищецът твърди, че му е било възстановено правото на собственост с решение от 1999 г. върху нива с площ от 2.500 дка, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местността „П. с.“, като наследник на А. М.. Посочва, че имотът е бил надлежно индивидуализиран с одобряването на кадастралната карта през 2015 г., като от този момент за него е възникнала възможност да защити правата си. Преди това възстановеният имот /част от който съставлява процесния/ е бил индивидуализиран в плана на новобразуваните имоти от 2004 г. Не е поискал издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответницата в процесуалната си защита е изложила съображения за недопустимост на иска. В защитата си по същество е оспорвала активната материално-правна легитимация на ищеца, като е твърдяла, че е придобила собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, евентуално се е позовала на придобивна давност чрез упражнявано владение от 2009 г., към което е присъединено и владението на праводателите й. Посочила е, че постановените решения на административния орган са извън неговите правомощия. Имотът не е бил включван в ТКЗС, нито предоставян за ползване.

По делото е установено, че с решение № 640 от 13.09.1999 г. на ПК - гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на [населено място] в местността „Е. Е.“. С предходно решение № 42 от 05.03.1993 г. на ПК гр. Варна е възстановена собствеността на наследниците на А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на населеното място, в същата местност. Не са описани граници.

С протокол за причисляване към Държавен поземлен фонд на земи собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.12.1962 г., в който е обективирано решение на Варненски селски народен съвет за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към ДПФ земите бивша собственост на посочените лица, находящи се в землището на [населено място], едно от които е А. М.. В административното производство за процесния имот е представена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 2009 г., ответницата е закупила процесния имот, образуван от имот № * в м. „П. с.“. Продавачи по същия са Й. и С. Г.. Легитимирали са се с нотариален акт № 143/2007 г. за продажба, с който са закупили от Т. Б. и Б. Б. поземлен имот с площ от 1 000 кв. м., в описаната местност, съставляващ имот № * в кадастрален район 505, новообразуван имот № * по ПНИ. Продавачите са го закупили с нотариален акт от 2006 г., а последният /М. Д. И./ през 1970 г. по реда на ЗРПВПННИ.

По плана на новообразуваните имоти от 02.02.2004 г. имот № * е записан на А. М.. Със заповед от 2006 г. е изменена заповедта, с която е одобрен ПНИ и от него са образувани имоти № * и № * /записан на М. И./. През 2007 г. е одобрено попълването на плана за ПИ № *, като от него са образувани нови с № * и № *.

От изслушаните заключения на съдебно-техническата експертиза е установено, че ПИ * попада с цялата си площ в границите на ПИ по ПНИ, при първоначалното му одобряване през 2004 г. - /комбинирана скица № 2/. ПИ ***, формиран от имот № *, от своя страна образуван от имот № *, отговаря на описания в нотариален акт № 110/16.05.2009 г. по местонахождение, площ и граници; попада и в имота, описан в нотариалните актове от 2006 г., 2007 г. и на имота, описан в нотариален акт № 172/02.10.1970 г. Вещото лице е установило съвпадение на площта на имот пл. № * по кадастрален план от 1981 г. /с описа на собственост в разписния лист към плана- записан на М. И./ в стар имот № * по помощен кадастрален план - записан на наследници на А. М., по местонахождение/, запис в разписния лист-1981 г. на М. И., попадащата площ от 1 000 кв. м. в стар имот № * по описани две граници в нотариален акт № 172/1970 г. - съседи Р. И. С. /по помощен кадастрален план - стар имот № */, блок на ДЗС и пасище /по КВС - имот № */. Имотът, признат с решение № 640/13.09.1999 г. на ПК-Варна, съответства на стар имот № *. Съответствието е установено по местонахождение, приблизителна площ, вписване в разписния лист и една граница /Р. С./. Имот с идентификатор *** попада в границите на стар имот № *, който е записан на наследниците на А. М..

Не е доказано, че имотът собствен на М. И. по нотариален акт № 172/02.10.1970 г., с площ 1 000 кв., м. „Е.", в землището на [населено място], [община], да е бил внесен в ТКЗС. В ДА „Архив“ се съхранява хелиографно копие на „План на парцелираните фондови земи на [населено място] - В.", изготвено 1930 г. По графиката на този план вещото лице не е намерило съвпадение между имота, описан в цитирания нотариален акт и имотите по този план /не служи за кадастрални нужди и от него не могат да се извлекат координати/.

От събраните свидетелски показания на Д., който има впечатления от 1995 г., се установява упражняването на фактическа власт върху процесния имот първоначално от М. И. и последващите приобретатели, а от 2009 г. и от ответницата. Фактите, свързани с осъществявано владение от нея, са възпроизведени и показанията на С. Й. /закупил през 2009 г. съседния имот № */.

Въззивният съд е изложил съображения, че е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответницата. Препратил е към извода на първоинстанционния съд, че същата не се легитимира като собственик на основание договора за покупко-продажба. Не е доказана принадлежността на правото на собственост в полза на продавача по нотариалния акт от 1970 г. Приел е, че поставеният пред него спор е дали Р. Б. е придобила процесния имот по давност. На това възражение, ищецът е противопоставил възражение, че давност не тече до издаване на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като обосновава това възражение с факта, че решение № 640 от 13.09.1999 г. е постановено след промяната на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ през 1999 г. Планът на новообразуваните имоти на местността „П. с.“ е приет със заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004 г., която е влязла в сила по отношение на процесния имот, като новообразуван поземлен имот № * с площ от 1942,25 кв. м. Този имот, в който попада процесния, е записан на наследници на А. М.. Към този момент, не е съществувало решение № 640 от 13.09.1999 г. и записването е въз основа на предходното решение № 42 от 05.03.1993 г. на административния орган. С последващото изменение на плана на новообразуваните имоти със заповедта от 2006 г. от имот № * са образувани нови имоти - № * и № *, а № * е заличен, като имот № * е записан на М. И. на основание нотариален акт № 172/1970 г., а № * е записан на наследници на А. М.. Въззивният съд е изложил съображения, че имотът на ищеца е бил индивидуализиран с плана на новообразуваните имоти от 2004 г. От този момент, започва да тече придобивна давност за всяко лице, което владее с намерение да свои. Не е възприет довода на ищеца - касатор, че началният срок на давността, започва от заповед постановена по реда на пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Не са направени възражения и не са представени доказателства, че наследниците на М. са предприемали фактически или правни действия, с които да отблъснат владението на праводателите на ответницата или на самата нея. В обобщение, за основателно е прието релевираното от ответницата възражение за придобивна давност чрез упражнявано добросъвестно владение. Давностният срок е започнал да тече от момента на индивидуализирането на имота с одобряване на плана на новообразуваните имоти на 02.02.2004 г. и е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба /14.05.2019 г./.

Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.

Обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо. Доводите за недопустимост са обосновани с произнасянето по възражение на ищеца, което не е било направено, а именно, че придобивна давност може да започне да тече от момента на издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Недопустимоста на съдебното решение не може да бъде последица от обсъждането на възражение, което не е било въведено в процеса.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставените въпроси в изложението могат да бъдат обобщени до действието на решението за възстановяване на собствеността и началния момент на придобивната давност срещу възстановения собственик.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., І г. о., решение № 116/08.07.2016 г. по гр. д. № 5941/2015 г., І г. о., решение № 23/22.05.2017 г. по гр. д.№ 2856/2016 г., І г. о. и решение № 61/17.07.2017 г. по гр. д. № 3273/2016 г., І г. о., в първоначалната редакция на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, включително и след изменението с ДВ, бр.28/1992 г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста /ДВ, бр.45 от 1995 г. и ДВ, бр.98 от 1997 г./. Едва след изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68/1999 г., в сила от 30.07.1999 г., правомощията на поземлената комисия са ограничени, като е предвидено, че тя не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед това развитие в нормативната уредба, в практиката се приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие – доколкото възстановеният имот е индивидуализиран. Относно степента и начина на индивидуализация се приема, че когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на поземлената комисия има вещноправен ефект. Разяснено е още, че когато в хода на съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение. За случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент /от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/.

Съобразно посоченото по-горе при преценка допустимостта и правната квалификация на иска в съдебната практика се приема, че решение на органа на земеделска реституция, с което се възстановява собственост върху имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено до изменението на закона в ДВ бр.69/1999 г., в което имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с описани граници, е достатъчно за установяване правото на собственост върху съответен имот. Не е необходимо и същото да е придружено със скица.

При преценка от кога започва да тече придобивна давност срещу възстановения собственик, нейният начален момент се свързва с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с който се извършва обособяване на обекта на реституция или с влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ /каквато в случая не е издадена/, т. е. с приключване на реституционната процедура. В решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., ВКС, I г. о., е прието, че в хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл.14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ, бр.68/ 1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази заповед слага край на административното производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно - издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4 б за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха могли да се позовавават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство по възстановяване на собствеността, давност не тече. В останалите случаи, какъвто е и настоящият, когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ, бр.68/1999 г., не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т. е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие. Възприетото от съда кореспондира и с решение № 30/27.06.2017 г. по гр. д. № 3352/2016 год., ІІ г. о., в което е прието, че по въпроса за възстановяване правото на собственост и момента на проявяване на конститутивното действие на решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ не може да има еднозначен отговор, като следва да се съобрази динамиката в законодателната уредба по отношение настъпване на реституционния ефект по отношение на възстановената собственост на земеделските земи, като моментът от който тече давността е въпрос на конкретни факти, съотносими с действащата правна уредба на възстановяване на собствеността. В конкретния случай, дори да се приеме, че давностният срок е започнал да тече от 2007 г., когато е образуван имот № *, същият е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба.

Не следва да се допуска касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, които не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не се разкрива и основанието очевидна неправилност, произтичаща директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Същата е обоснована с горните доводи за началния момент на придобивната давност срещу възстановения собственик. От съдържанието на въззивното решение не може пряко да се изведе такова грубо нарушение на материалния закон, което да доведе до наличието на това основание.

Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 1 000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г. с адвокати О. и Т..

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.