Определение № 8 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4/12.04.2021 г. по гр.д. № 95/2021 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 260124/29.12.2020 г. по гр.д. № 543/2017 г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлил исковете на И. А. С. с правна квалификация съответно чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД срещу „МБАЛ Добрич“ АД и Д. Д. Д. за суми от по 475 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от двете операции „орхидопексия“ от 20.09.2006 г. и от 13.12.2006 г. на десния и на левия тестис на ищеца. Решението се обжалва от И. А. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивния съд да реши спора по същество въз основа на събраните по делото доказателства, като ги обсъди поотделно и в съвкупност и по-специално, след като обсъди и съпостави заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи с всички останали доказателства за релевантните факти? 2. Може ли да се приеме, че пациентът е получил качествена медицинска помощ при положение, че девет години по-късно е установено разположение на десния тестис в ингвиналния канал, а в ляво - липсата на тестис? и 3. Следва ли съдът при установени противоречия в изготвените експертизи да изложи мотиви защо възприема заключението по една от тях и защо не кредитира останалите? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Доколкото не твърди да са решени в противоречие с актовете по нормативно тълкуване на Върховния касационен съд и Върховния съд и с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а тази по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обективно е неосъществима, настоящият състав счита, че становището на касатора е повдигнатите от него въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол). По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно, защото въззивният съд неправилно е приложил чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, а причина за това са допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 202 и по чл. 236, ал. 2 ГПК - касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответниците „МБАЛ – Добрич“ АД и Д. Д. Д., ответници и по касация, както и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, помагачът на първия ответник, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските в касационното производство. Настоящият състав приема касационната жалба с допустим предмет – обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв; при надлежна процесуална легитимация – касатор е ищецът по отхвърлените искове; спазен е срокът по чл. 283 ГПК – препис от решението е връчен на ищеца на 22.04.2021 г., а жалбата е от 25.05.2021 г., първият работен ден след неприсъствения 22.05.2021 г.), и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че понесените от ищеца неимуществени вреди, изразени в болките и страданията поради анормалното разположение на десния му тестис и липсата на ляв тестис, са по причина на заболяването „двустранен ингвинален крипторхизъм“, с което ищецът с ражда и от незначителния шанс неговото здравословно състояние да се подобри от двете закъснели операции „орхидопексии“. Медицинските стандарти изискват такава операция да бъде извършена до втората година след раждането на дете от мъжки пол с такова заболяване. Вторият ответник д-р Д. Д., за когото липсва спор да е част от медицинския състав на първия ответник, е извършил двете операции „орхидопексия“ на 20.09.2006 г. и на 13.12.2006 г. на десния и левия тестис на ищеца при първата предоставена му от родителите възможност – едва след като ищецът е навършил 4-годишна възраст. Въззивният съд е изключил възникването на деликтното вземане по чл. 45 ЗЗД с длъжник втория ответник, а с това - и на вземането по чл. 49 ЗЗД с длъжник първия ответник и поради това, че и двете орхидопексии на левия и на десния тестис на ищеца са извършени от втория ответник според нормативните изисквания, с необходимото, съответстващо на медицинските стандарти ниво на професионална компетентност и при спазване на всички правила за добра медицинска практика. Тези изводи въззивният съд е базирал на заключенията на вещото лице д-р Т. Г. по допуснатите от първата инстанция основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи, включително като се е позовал на пълното съответствие на събраните чрез тях доказателства с представената по делото подробна медицинска документация, съставяна в годините на диагностиране и лечение на заболяването на ищеца, и с непротиворечивите гласни доказателства за релевантните факти, събрани чрез разпит на свидетелите. В решението не е установено, а и обективно е неустановимо, противоречие на заключенията на вещото лице д-р Т. Г. със заключението на вещо лице Б. Г. по допусната по делото съдебно-психологическа експертиза. Задачите, на които е отговорил клиничният психолог, са за психичното състояние на ищеца и за начина, по който той съпреживява липсата на пълноценен сексуален и социален живот, последица от практическата липса на характерните функции и на двата му тестиса. Обяснението, че въззивният съд не е изследвал подробно доказателствата, събрани чрез заключението на вещото лице Б. Г., е в това, че според изключените два правопораждащи факта – противоправно поведение на втория ответник при двете операции и причинно-следствена връзка на поведението на хирурга със състоянието на ищеца – в здравословен, социален и сексуален аспект – това не е и необходимо. Заключението на клиничния психолог е от значение, само ако исковете по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е намерил доказани по основание. Следователно първият и третият процесуалноправни въпроси, повдигнати от касатора, нямат значение за конкретното дело, а третият – е фактически, а не съдържа необходимата абстрактност. Следователно по всичките е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и е ненужно настоящият състав да обсъжда наличието на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 и/или по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос № 1 и № 3. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора, ищец по неоснователните искове, следва да се поставят разноските, сторени от ответниците пред Върховния касационен съд. Те се изразяват в уговорените и платени адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице не се дължат разноски. Направените от помагача на първия ответник за представителството пред настоящата инстанция остават в негова тежест. При тези мотиви, съдът