Определение № 51 от 05.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 66 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 3564/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав решение № 1187 от 03.07.2012 г. по т. д. № 635/2011 г. и е уважен предявеният от В. И. Б. от [населено място] иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружеството-касатор. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оплакванията на касатора са във връзка с отказа на въззивния съд да съобрази липсата на безспорност на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело, установена от наличието на висящо исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и факта, че принудителното изпълнение е спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК. С оглед на това, касаторът счита, че в нарушение на процесуалните правила решаващият състав е оставил без уважение молбата му за спиране на производството по предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че представеното доказателство за плащане установява погасяване на първата вноска по договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.05.2009 г., а не вземането, предмет на изпълнителното дело, което е за втората вноска по този договор. Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Дали при уважаване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК съдът следва да се интересува от безспорността на вземането, за събирането на което е образувано предварително изпълнение, вследствие на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, или релевантно за спора е само дали вземането е погасено от длъжника до първото по делото съдебно заседание, като счита ли се, че висящото установително производство по отношение съществуването или несъществуването на вземането се отразява на безспорността на вземането в хипотезата на чл. 517, ал. 4 ГПК; 2. Дали заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист имат сила на пресъдено нещо по отношение на вземането на кредитора, когато има висящо последващо устанавително исково производство относно основателността на вземането; 3. Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК, което се явява продължение на принудителното изпълнение срещу длъжника”. По отношение на посочените въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) предвид липсата на практика на ВКС по приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК. Отделно от това, касаторът счита, че непроизнасянето на въззивиня съд по направеното пред него искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаването на спора по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК е в противоречие с практиката на ВКС – определение № 448 от 01.06.2012 г. по ч. т. д. № 188/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът по касация – В. И. Б. от [населено място] – моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.04.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от В. И. Б. от [населено място] иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в тази разпоредба, а именно: налице е висящо изпълнително дело за вземане на ищеца срещу лицето Д. К. Д. за сумата 1000015.88 лв., представляваща втора вноска от уговорената цена по договор за продажба на дружествени дялове от 18.05.2009 г. с падеж 30.04.2010 г.; принудителното изпълнение е насочено срещу всички дялове от капитала на [фирма], собственост на длъжника по изпълнението; взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството; вземането не е удоволетворено в предвидения в закона срок – до приключване на първото заседание по делото. По отношение възражението на дружеството, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, не е безспорно, съдът е счел, че това е факт, ирелевантен за настоящото производство, доколкото разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК не е ограничена само до безспорни вземания, поради което е преценил като неоснователно искането за спиране на настоящото производство до приключване на производството по т. д. № 6006/2011 г. на СГС, Търговско отделение VІ-17 състав по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на процесното вземане, висящността на което е установена от издаденото по същото дело съдебно удостоверение. Като недоказано решаващият състав е преценил твърдението на дружеството за погасяване на това вземане, приемайки, че представеното преводно нареждане от 29.12.2009 г. се отнася за първата вноска по договора за продажба на дружествени дялове, чийто падеж е именно 29.12.2009 г., а не за втората вноска с падеж 30.04.2010г., предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и съответно на образуваното изпълнително дело. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по два от поставените въпроси, а именно: 1. Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество; 2. Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК. По отношение на тези въпроси е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило изхода по конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК. Последното е доказано от представеното определение № 448 от 01.06.2012 г. по ч. т. д. № 188/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., което, като постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК има характер на „практика на съдилищата” по смисъла на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а не на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от същото тълкувателно решение. По отношение на останалите въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поради липсата на изрично произнасяне, а и липса на спор между страните, въпросът, дали заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила при наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК относно вземането, не може да бъде определен като значим за изхода на конкретното дело. Що се отнася до въпроса за безспорността на вземането при иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, същият е част от първия въпрос, преценен като обуславящ допускане на касационния контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК