Определение № 155 от 10.03.2021 г. на ВКС по д. № 3363/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго- про продажби” АД, [населено място] срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №1009/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от В. К. срещу касатора отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5118 лв., начислена от последния като корекция на цената на потребената ел. енергия за посочения по делото и в решението жилищен обект на ищеца, за периода 18.10.17 – 17.10.18 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните правни въпроси от предмета на спора: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД? Намира, че отговорът на материалноправния въпрос, разрешен от въззивния съд, ще доведе и до точно прилагане на закона, както и до развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото решението на ОС е постановено при неточно тълкуване на нормата на чл.50 ПИККЕ, с което се нарушава прокламирания в чл.5 от ГПК принцип на законност. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е изложил подробно фактическата обстановка по делото - извършената от БИМ метрологична експертиза е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената ел. енергия се разпределя обаче и върху невизуализираната тарифа Т3 – 270007 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. СТЕ, назначена по делото също е посочила, че електромерът е в срока на метрологична годност. Натрупаното количество ел. енергия по Т3 в регистър 1.8.3. от 27007 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на електромера. Наличието на данни в този регистър се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-конкретно в тарифната му схема и е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса – чрез софтуерно проникване в паметта на електомера през инфрачервения порт. При тези данни по делото въззивният съд е уважил иска, като е приел, че по делото не е доказано по пълен и убедителен начин какви са били показанията на „скритите” /невизуализирани на дисплея на СТЕ/ и впоследствие прочетени от служителите на ответника регистри при монтажа на електромера, поради което не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър 1.8.3 от 27007 кВтч е действително доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия. Затова и исковата сума от 5 118 лв., съставляваща стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода 18.10.17 – 17.10.18 г. за посочения обект на ищеца, за която е издадена фактура от ответното дружество, е недължима. ВКС намира, че следва да допусне обжалване на въззивното решение по втория от поставените въпроси, поради твърдяното противоречие с практиката на ВКС по подобни дела, в която се приема, че софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената ел. енергия влече като последица отговорността на потребителя за цената на енергията по реда на ПИККЕ или на осн. чл.183 ЗЗД/ преди приемането на ПИККЕ през 2013 г. и след отмяната им с решение на ВАС по адм. д. №2385/16 г., в сила от 14.02.17 г. и р. по адм. д. №3879/17 г., в сила от 23.11.18 г./ Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.