Определение № 60501 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 130/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД от София, срещу решение №166 от 19.06.2020г., постановено по в.т.д.№52/2020г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която (след частична отмяна на решение №166/15.10.2019г. по т.д.№237/2018г. на Плевенски окръжен съд), ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на А. М. П. допълнително сумата от 350 000лв. или общо 700 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, резултат от ПТП, настъпило на 20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018г., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата от 200 000лв. до 350 000лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че присъденото обезщетението за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите, установени в ППВС №4/1968г. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от застрахователното дружество част, отхвърляне на предявения иск за разликата между 200 000лв. и 700 000лв. и присъждане на разноски съобразно изхода на делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е формулирал следните материалноправни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение?“

2. „ Как съдът установява дали размерът на определеното застрахователно обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди?“

3. „ Размерът на средната брутна работна заплата за страната към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие може ли да бъде критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?“

4. „ Какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди?“

5. „ Отчитането на нетрудоспособността при определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди не води ли до повторно обезщетяване на пострадалия при предявяване на отделна претенция за неимуществени вреди?“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от М. А. М. - настойник на ищеца А. М. П., в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Акцентира се, че поставените въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, както и че касаторът не е обосновал защо произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗА.

По реда и на основание чл.287, ал.2 ГПК е депозирана насрещна касационна жалба от А. М. П., подадена чрез неговия настойник М. А. М., с която се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 700 000лв. до 1 000 000лв. Твърди се, че апелативният състав не е отчел в пълна степен претърпените от ищеца увреждания и не е съобразил изцяло значението им за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му с насрещната касационна жалба част, присъждане на допълнително обезщетение от 300 000лв. и разноски за касационната инстанция.

В приложеното към насрещната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните въпроси, които счита че обосновават основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК:

1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., II т. о. и решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г, II т. о. и

2. „ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение ?“. Сочи се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановките в ППВС №4/1968г. и с практиката на ВКС, създадена с решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г., II т. о.; решение №179/29.01.2016г. по т.д.№2143/2014г. I т. о.; решение №50/18.05.2017г. по т.д.№598/2016г, I т. о. и решение №141/30.11.2017г. по гр.д.№60360/2016гI г. о.

В срока по чл.287, ал.3 ГПК не е представя отговор на насрещната касационната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора ЗК „Лев Инс“ АД по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил решение №166/15.10.2019г., постановено по т.д. № 237/2018г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. М. П. против ЗК „Лев Инс“ АД частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер на 2 000 000лв. за причинени му в резултат на ПТП на 20.06.2017г. неимуществени вреди, за разликата над 350 000лв. до 700 000лв. като вместо това е постановил осъждането на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. М. П. още 350 000лв. – обезщетение за причинени му в резултат на ПТП на 20.06.2017г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018г. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част.

Въззивното решение не е обжалвано от застрахователното дружество в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция до размер на сумата от 200 000лв. и в тази му част е влязло в сила. С касационната жалба не се оспорва извода на въззивния съд за липса на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца А. М. П. неимуществени вреди, получени в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 20.06.2017г. в [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а. Нисан Х Трейл“ с ДК [рег.номер на МПС].

Приемайки за безспорна установената от първата инстанция фактическа обстановка относно вида и характера на получените от ищеца увреждания, въззивният съд е посочил критериите, въз основа на които определя справедливия размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди като е подчертал, че се съобразява с указанията, дадени с ППВС №4/1968г. и с ППВС №17/1963г., както и с цитирана във въззивното решение съдебната практика по сходни случаи. За са приеме, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 700 000лв. съдът е изложил следните релевантни за спора обстоятелства:

-вида и характера на уврежданията: черепно-мозъчната травма и контузията на гръден кош и белите дробове с последвалите от тях усложнения са създавали продължителен период от време – половин година – сериозна опасност за живота на пострадалия, а понастоящем стабилното му състояние е резултат само на полаганите за него адекватни медицински грижи, без които той не би могъл да живее. Травмата на мозъка е довела до продължило повече от половин година състояние на дълбока кома и последвало състояние на будна кома. Ищецът се намира в перманентно вегетативно състояние вече почти 3 г. – не може да говори, да се движи, да извършва каквито и да било волеви действия, включително да контролира тазовите си резервоари. Проявява само най-елементарни реакции, от които не е възможно изясняването на психическото му състояние – има ли и какви са усещанията и възприятията му, протича ли някакъв мисловен процес. Мозъчната травма е причина и за атрофиране на крайниците му с деформация в областта на всички стави, а липсата на движение е довела до мускулна хипотония.;

-проведеното лечение: на ищеца са извършвани множество оперативни интервенции – голяма част от които са били спешни и животоспасяващи, манипулации и рехабилитационни процедури. Повече от половин година той не е могъл да диша самостоятелно, а е бил поставен на изкуствена белодробна вентилация, във връзка с което постоянно е извършвано оперативно почистване на дихателните пътища. За да може да диша му е поставена трахеостомна канюла, впоследствие оперативно подменена с нова, която към датата на извършване на преглед от вещото лице по делото все още е била налична. Храненено му през устата е било невъзможно до м.02.2019 г., като е осъществявано за период от близо две години през поставена му гастростома. Във връзка с фрактурите на горната му челюст и лявата подколенница са му поставени метални остеосинтези.;

• продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания: съгласно заключението на вещото лице в конкретния случай усещането за болка е потиснато поради травмата на мозъка, но доколкото при състоянието на будна кома – има елементарно съзнание, е възможно от време на време да бъдат възприемани някои дразнители, като се породят елементарни усещания, в които се включва и болка.

• възрастта на ищеца към датата на ПТП – на 49 години:

• препятстването на нормалния живот на пострадалия: ищецът е трайно пожизнено инвалидизиран, безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори и за най-елементарните човешки потребности, без при това да е в състояние словесно да изрази нуждите си.

-прогноза за възстановяване: без подобряване за последните три години, въпреки проведената високотехнологична рехабилитация в Русия.

• икономическите условия в страната към датата на увреждането, във връзка с които съдът като ориентир отчита предвидения лимит на застрахователно покритие по чл.492 КЗ (2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице).

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от петте поставени от ЗК „Лев Инс“ АД въпроси не може да обоснове допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК декларативно е посочено, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като единственото посочено съображение за това е, че по въпросите ВКС не се е произнасял. От една страна, с оглед разясненията в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, липсата на съдебна практика по даден въпрос не е достатъчно основание да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а от друга страна - по въпросите относно критериите, въз основа на които съдът следва да определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, е формирана значителна по обем трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава ( ППВС №4/1968г., ППВС №17/1963г.), на която изрично се е позовал въззивния съд при решаване на спора. но към която няма няма препращане в изложението.

Отделно следва да се има предвид, че по начина, по който е формулиран първият въпрос ( относно това дали определеното обезщетението е справедливо), същият се отнася изцяло правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Вторият въпрос (относно това как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди), е поставен като общотеоретичен, без връзка с конкретния правен спор.

Третият и петият въпрос (касаещи размера на средната брутна работна заплата за страната към датата на ПТП и отчитането на нетрудоспособността при определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди), не покриват общия селективния критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямат самостоятелно значение за формиране на решаващата воля на съда. Размерът на средната работна заплата в страната към датата на ПТП е отразена в мотивите на решението единствено в контекста на преценката на съда за икономическите условия в страната, които в цялост са обсъдени като самостоятелен критерий за определяне справедливия размер на обезщетението. Аналогично, получената от ищеца трайната нетрудоспособността е отчетена от съда с контекста на общия критерий, свързан с препятстването на нормалния живот на пострадалия. Що се отнася до четвъртия въпрос ( относно определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди), този въпрос не е обсъждан от въззивния състав и в тази връзка не е обусловил решаващите му изводи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед недопускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на А. М. П., подадена чрез неговия настойник М. А. М., не следва да се разглежда.

На основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.9 ал.3 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.072004г. на В.Адв.С. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при обжалваемия интерес от 500 000лв. касаторът ЗК „Лев Инс“ АД дължи на адвокат Е. П. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 647.50лв. ( ѕ от 11 530лв.), към която сума следва да се прибави сумата от 1 729.50лв. ДДС (20% от 8 647.50лв.) или общо касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е. П. сумата 10 377лв. с ДДС (8 647.50лв. +1 729.50лв.).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,