Определение № 3627 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. К., Н. К. и Ю. И., чрез процесуалния им представител адв.И.Т., срещу определение №7012/07.06.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №6434/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №13398/10.04.2023г., постановено по гр.д.№8933/2023г. на СРС, с което е върната исковата молба на ищците е и прекратено производството по делото. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 8933/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 42 състав е образувано по искова молба вх. №46915/20.02.2023 г. от К. К., Н. К. и Ю. И. срещу ответниците „Топлофикация София“ ЕАД и „Софийска вода“ АД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 108, вр. чл. 109 1 ЗС за осъждане на ответниците да демонтират мивка, разположена в обща част на сграда, находяща се в [населено място], [улица], № 42, както и да монтират водомерен възел във водомерна шахта на сградното водопроводно отклонение, като всеки самостоятелен обект да разполага със собствен водомер и топломер, както и за осъждане на ответника „Топлофикация София“ ЕАД да предаде комплект ключове от входната врата на сградата. С разпореждане от 24.02.2023 г., постановено по делото, исковата молба е оставена без движение с подробни указания за отстраняване на допуснатите нередовности с цел изясняване предмета на делото, както и за внасяне на държавна такса в размер на 160лв., като съдът изрично е предупредил ищците, че при неизпълнение на указанията в определения едноседмичен срок, исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено. Разпореждането на съда е връчено на ищците чрез адвокат И. Т. И., с пълномощно по делото, на 20.03.2023г.В рамките на едноседмичния срок ищците са депозирали молба вх. №79661/22.03.2023г., която съдържа уточнения във връзка с дадените от съда указания. Към същата не е приложен документ за внесена държавна такса в указания от съда размер от 160 лв. С обжалваното определение от 10.04.2023 г. /с характер на разпореждане/ първоинстанционният съд е приел, че ищците не са изпълнили дадените от съда указания – от една страна не са очертали предмет на допустима искова претенция, а от друга не са представили документ за внесена държавна такса в указания размер, поради което е върнал исковата молба. Въззивната инстанция е приела, че ищците не са предприели изискуемото от тяхна страна активно поведение за отстраняване на нередовностите на исковата молба в срок, поради което са били налице основанията по чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата исковата молба и прекратуване на образуваното производство. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В процесния случай касаторът е формулирал правни въпроси, но не е обосновал допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, които са посочени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд. Ако се приеме, че се претендира очевидна неправилност на съдебния акт, независимо от краткото съдържание на изложението на касационните основания, то отново следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението си касаторите твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е посочил общия размер на държавната такса, която се дължи по делото, а не размера, който всеки един от ищците следва да заплати.При субективно съединяване на искове, когато между ищците не е налице необходимо другарство/какъвто е и процесния случай/, съдът следва да укаже на всеки един от тях конкретния размер на дължимата се по делото държавна такса. Неизпълнението на указанията на съда от страна на част от ищците е основание за прекратяване на производството по делото по техните претенции, а не в цялост.В случая обаче производството по делото е било прекратено не само поради невнасяне на дължимата се държавна такса, но и поради това, че ищците не са навели конкретните обстоятелства, на които се основават предявените от тях искове, което е довело до невъзможност да се прецени какво е естеството на възникналия с насрещната страна спор. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба са касаели процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск, а не за доказване на претенцията по основание.Разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК задължават ищецът са изложи обстоятелствата, на които се основава искът, както и да посочи в какво се състои искането до съда.В разпореждане от 24.02.2023г. не са били дадени указания, които са касаели основателността на заявената претенция. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение