Определение № 444 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2524/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на „Мебел Дизайн МД“ ЕООД чрез адв. В. Д. и на „Кат Ин“ ЕООД чрез адв. Д. П. срещу решение № 99/17.06.2019 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, първи граждански състав по в.гр.д. № 204/2019 г., потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което се признава за установено по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, че в полза на първия ответник „Кат Ин“ ЕООД не съществува вземане спрямо втория ответник „Мебел Дизайн МД“ ЕООД в размер на 128469.89 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в собствения на ответника „Мебел Дизайн МД“ ЕООД недвижим имот – магазин на две нива в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от подаване на арбитражната искова молба до окончателно изплащане на претенцията и сумата от 77338.87 лв. – неустойка за забава на плащането на подобренията, както и че в полза на първия ответник „Кат Ин“ ЕООД не съществува задържане на гореописания имот до окончателното плащане на сумата за подобренията в имота, при присъдени разноски. Касаторите „Мебел Дизайн МД“ ЕООД и „Кат Ин“ ЕООД поддържат в две идентични касационни жалби, оплаквания за неправилност и необоснованост и основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулират следния въпрос: „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната съвкупност като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи но страните? Ответникът по касационните жалби „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва допускането им и същите по същество по съображения в писмени отговори. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Пред ПОС са предявени искове от „Първа инвестиционна банка“ АД с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.464 ГПК. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от Пловдивски районен съд /ПРС/ срещу длъжниците „Мебел Дизайн МД“ ЕООД, М. Х., „Авангард дизайн“ ЕООД и „Мебел Дизайн Груп“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 364500 евро, дължими по договор за кредит, сключен с кредитополучател „Мебел Дизайн МД“ ЕООД, като вземанията по кредита са обезпечени с първа по ред ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот – магазин в [населено място] /описан и конкретизиран по площ и местонахождение/. Ищецът е образувал изп.д. № 629/2017 г. по описа на ЧСИ К. П., а ответникът „Кат Ин“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист срещу „Мебел Дизайн МД“ ЕООД въз основа на арб.р. по арб.д. № 1/2017 г. на АС към сдружение на добрите адвокатски практики. Сумата по този лист е 128469.89 лв. – стойност на извършени подобрения в ипотекирания имот и 77338.87 лв. - неустойка за забавеното им плащане, за които вземания е образувано изп.д № 501/2017 г. на ЧСИ П. Н.. На 21.11.2017 г. ответникът „Кат Ин“ ЕООД се е присъединил към образуваното от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД изп.д., а ищецът като ипотекарен кредитор бил присъединен по право взискател по образуваното от „Кат Ин“ ЕООД изп.д. По двете изп. дела били предприети действия по принудително изпълнение и по налагане на обезпечителни мерки спрямо общия длъжник „Мебел Дизайн МД“ ЕООД. При тези обстоятелства ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че за него е налице правен интерес да оспорва съществуването на посочените вземания на „Кат Ин“ ЕООД спрямо „Мебел Дизайн МД“ ЕООД като твърди, че изпълнителния лист въз основа на арб.р. не му е противопоставим и не го обвързва. Предявените искове от „Първа инвестиционна банка“ АД са отрицателно установителни с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.464 ГПК и са уважени от ПОС, а решението му е потвърдено от ПАС. ПАС е изложил много подробни съображения за снабдяването с изпълнителни листа на двете страни. Според ПАС правният интерес за банката от предявяване на исковете произтича от обстоятелството, че ответникът като присъединен взискател с вземане за подобрения, обезпечено с правно задържане се ползва с привилегията на чл.136 т.4 ЗЗД, която е с предимство пред привилегията на банката по чл136 т.3 ЗЗД като ипотекарен кредитор. ПАС е посочил, че в производството по арб.д. като страни са участвали само ответниците, не и банката и решението е задължително за страните – чл.41 ал.3 ЗМТА. С оглед на това е прието, че банката не е обвързана от задължителната сила на решението и повдигнатият спор за съществуването в това решение на вземания не касае недопустимо по смисъла на чл.299 ал.1 ГПК пререшаване на въпроса относно тези вземания, а разрешаването му с негово участие. Това са изложени доводи във връзка с направено възражение за недопустимост на предявените искове. Посочено е още, че право на задържане на недвижим имот до изплащане на извършените в него подобрения има не само владелецът подобрител по чл.72 ал.3 ЗС, какъвто не е „Кат Ин“ ЕООД като наемател на процесния магазин, но и държателят – подобрител на чужд имот, съгласно чл.90 ЗЗД. В тази насока в тежест на „Кат Ин“ ЕООД е било да установи съществуване на оспореното си вземане и пред ПОС са представени договор за наем с клаузи за извършване на ремонт на наетите помещения. Спорно е било дали извършеният ремонт, какъвто е доказан, е извършен именно от „Кат Ин“ ЕООД в периода от 05.04.2016 г., когато е сключен наемния договор, до 01.06.2016 г., когато е подписан протокола за приемането им или подобренията са съществували в процесния магазин преди възникване на наемното правоотношение. Съдът е приел, че категоричен отговор на въпроса не може да се даде, тъй като липсват счетоводни данни. Коментирана е съдебно техническата експертиза при много подробно изложени съображения. Направена е съпоставка и с данни от извършения оглед от банката /показания на свидетеля П. П./ по повод предоговаряне на влошена кредитна експозиция на „Мебел Дизайн МД“ ЕООД на 05.04.2016 г. и оглед на ипотекирания имот, при което не е отразено, че е извършван ремонт или предстои такъв. При тези данни съдът е приел, че ответниците не са установили по несъмнен и категоричен начин съществуването на оспорените вземания за извършени подобрения и неустойка на „Кат Ин“ ЕООД спрямо „Мебел Дизайн МД“ ЕООД, които да са обезпечени с право на задържане и предявените отрицателни установителни искове правилно са уважени от ПОС. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос в двете жалби е във връзка със спора, но не покрива общото основание за достъп до касация по смисъляа на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото е общо поставен, без връзка и конкретика с изложените изключително подробни съображения на ПАС във връзка със събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Приложената с настоящите касационни жалби съдебна практика е по обективно неидентични казуси и не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий за селекция. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби на „Мебел Дизайн МД“ ЕООД и „Кат Ин“ ЕООД не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на ПАС. На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от по 400 лв. всеки юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: