Определение № 60367 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 157 от 11.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 120/2019 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 54 от 07.02.2019 г. на Силистренски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 59/2018 г. Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси (след уточняването им съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): преклузивен или инструктивен е срокът по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Излагат се и доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С определение № 223/ 29.05.2019 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на тълк.д. № 1/2018 г. ОСГТК на ВКС и на дело С-319/19 на Съда на Европейски съюз. С решение № 1/04.06.2020 г. по тълк.д. № 1/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, а е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 СЕС прие, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления. Следователно са отпаднали двете привременни пречки за допустимост, а настоящото производство следва да бъде възобновено. Гр.д. № 59/2018 г. на Силистренски окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 810 от 02.03.2018 г., с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Д. Н. П. и Б. В. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 440 096.57 лв. С определение № 54 от 07.02.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е недопустим. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 157 от 11.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 120/2019 г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е приел за установено, че на 10.05.2016 г. в ТД на КОНПИ – [населено място] е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – [населено място], че Д. Н. П. е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Прието е, че проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото е започнала с протокол от 16.05.2016 г. на директора на ТД на КОНПИ - [населено място], от който момент е започнал да тече и едногодишният срок за извършването ѝ; че по делото липсват данни за продължаване на този срок и че той е изтекъл на 16.05.2017 г. Прието е, че ЗПКОНПИ, приложим към случая на основание ал. 2 на § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ (ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.), урежда естеството на срока на проверката по начин, аналогичен на уредбата в ЗОПДНПИ (отм.) Доколкото решението на Комисията за образуване на производство от 21.11.2017 г. е постановено след изтичане на преклузивния срок за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е недопустим, мотивиран от което е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав намира, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, а Варненският апелативен съд им е отговорил в противоречие с тълкувателното решение. Налице са общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Като зачита задължителното действие на решението на СЕС за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК), настоящият състав приема, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правната уредба, дадена със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), приложим към случая на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Като зачита задължителното действие на тълкувателното решение за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) настоящият състав приема, че неспазения срок по чл. 27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл. 27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, а е допустимо образуваното производство по чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Касационният състав е длъжен да отмени определението, с което Варненският апелативен съд, потвърждавайки първоинстанционното определение, неправилно е приел, че е преклузивен срокът по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.), а е недопустимо образуваното производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.). Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането на този иск. При тези мотиви, съдът