Определение № 281 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. Ш., Н. П. Ш., З. П. Н. против решение № 93 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 121/2010г. на С. окръжен съд в двете му части, с които е отменено решение № 82/16.12.2009г. по гр.д.№ 23/2009г. на РС-Чепеларе, с която е признато за установено по отношение на [фирма][населено място], че касаторите, като наследници на П. Н. Ш., починал 25.06.2000г. са собственици на основание договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № 66,т.1/1996г. на едноетажна сграда “кухня-столова-умивалня” с площ 94,5 кв.м. и дървена барака “спалня” с площ 125 кв.м., находяща се в имот 074006 по картата на възстановената собственост на землището на[населено място] и вместо това тази претенция и в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта му с която е отхвърлен иска на касаторите да се признае за установено по отношение на [фирма] че са собственици на ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.К., в землището на[населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 48 от ППЗСПЗЗ като е прието, че сградата, заприходена от ТКЗС не дълготраен актив не е подлежала на продажба чрез търг, незаконно е построена и е приращение към терена и че прехвърлянето на собствеността върху сградата следва да се извърши в нотариална форма. Навеждат се доводи и за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. сградата, изградена от кооперативна организация нейна собственост ли е, ако не й е учредено право на строеж. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1209/01г., ІV гр.о. на ВКС, Р № 1503/11.10.2002г. на ІV гр.о. На основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, респективно тяхна собственост, при преценка редовността на сделка от правните норми към кой момент следва да се преценява редовността й и как трябва да се разреши сблъсъкът между един невписан акт, който легитимира лице като собственик и вписан акт за собственост. Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането до касационен контрол на възивното решение, поради това, че не са доказани основанията на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, на които се позовават касаторите, тъй като представените решения не са задължителна съдебна практика, а поставените въпроси по второто основание не са от значение за изхода от спора. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови въззивното решение, съд е приел за установено следното: Процесните земеделски имоти са били извън регулацията и са стопанисвани от ТКЗС, което със свои средства е построило в периода 1964-1966г. процесните сгради върху тях и ги е заприходило като дълготрайни материални активи на ТКЗС[населено място] извор и в съответствие с чл. 49, ал.1 от ППЗСПЗЗ са оценени. На основание чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ е проведен търг за продажбата им, спечелен от Пинка А. Ш.. С договор от 04.01.1996г. ТКЗС в ликвидация, представлявано от З. Г. Косепашев,[населено място] извор продава на Т. Ш. процесните сгради. Договорът не е с нотариална заверка на подписите и не е вписан. С нот. акт № 66,т.І от 25.06.1996г. същия договор е сключен и в нотариална форма. Сградите са продадени на ищцата Т. Ш. по време на брака и с наследодателя П. Ш.. С договор от 13.06.19996г. представител на министъра на земеделието и горите е продал на основание чл. 52, ал.8 от ППЗСПЗЗ необходимо прилежащата земя към сградите, определена с протокол от 07.05.1995г. и заснет като имоти 33 и 34 от масив 74, които не са били нанесени в кадастралната карта и договорът не е бил вписан в службата по вписване. С договор за замяна от 25.06.2001г. ответното дружество е придобило от М. общо 218,483 дка земеделски земи от ДПФ в землището на[населено място], между които и процесния терен ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.К. Съдът е приел, че след като не са спазени изискванията за изграждане на сгради, процесните представляват само подобрение към земята и по приращение са станали собственост на членкооператорите, внеси земя в ТКЗС Затова е прието, че сградите са незаконосъобразно включени в баланса на бившето ТКЗС, като дълготраен материален актив, респективно като такъв по ликвидационния баланс, тъй като кооперативното имущество е отделено от това на кооператорите.Затова съдът е приел за недоказана собствеността върху сградата на прихвърлителят - ТКЗС, поради което той не е могъл да прехвърли правото на собственост по н.а. № 66/1996г. Според съдът, договорът е следвало да се сключи в нотариална форма, но с участието на всички представители на ЛС, съгласно чл. 269,ал2, изр. от ТЗ. Тъй като не са спазени особените изисквания на закона, сделката е преценена като нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че процесния терен е станал държавна собственост на основание чл. 10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, тъй като върху него е реализирано обществено мероприятие, поради което е могло да бъде продаден само от държавата чрез М.. Поради това, че ищците не са придобили собствеността върху сградата не са могли да придобият и прилежащия терен. Първият въпрос и сградата, изградена от кооперативна организация нейна собственост ли е, ако не й е учредено право на строеж. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1209/01г., ІV гр.о. на ВКС, Р № 1503/11.10.2002г. на ІV гр.о., които са по приложението на чл.2, ал.3 от ЗОС в първоначалната му редакция. В този текст са визирани кооперативни организации, различни от ТКЗС, които се прекратиха още преди приемане на тази норма с пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/1992г./. В глава четвърта на ППЗСПЗЗ се установиха специални правила за разпределение на имуществото им. Затова поставения въпрос и цитираните решения са неотносими към спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване. На основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпроса става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС, предвид приетото от въззивния съд, послужило като основание да се приеме, че сградите не е могло да се оценяват и да се продават чрез търг от ЛС на ТКЗС, респективно не е подлежала на продажба и прилежащата им земя. По въпроса редовността на сделките по кои правни норми следва да се преценява – тези, които действат към момента на сключването им, или тези, които действат към момента на преценката е налице трайно установена практика, че преценката се извършва съобразно правните норми, действащи към момента на сключването им. Възивният съд не е изложил противно съждение, но от мотивите му не е ясно коя нормативна уредба е приложил по отношение на продажбата чрез търг.. Отделен е и въпроса дали изобщо е била приложима нормата на чл. 269 от ТЗ към сделката, сключена с н.а. № 66/1996г. Затова съдът приема, че следва да допусне касация по въпроса коя нормативна уредба се прилага при продажба от ЛД на ТКЗС към момента на провеждането на търга и как се прехвърля собствеността. Въпросът “как трябва да се разреши сблъсъкът между един невписан акт, който легитимира лице като собственик и вписан акт за собственост няма общ отговор, тъй като законът определя действието и силата на акт, легитимиращ лице като собственик независимо, че не подлежи на вписване. Вписването има тогава и такова значение, когато и каквото му придава законът в изрично предвидените случаи, а в останалите случаи, вписването има само оповестително действие. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение