Определение № 147 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4905/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от „Х. М.“ ЕООД, чрез адвокат Н. Д., срещу определение №2938/19.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 389/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1234/23.02.2024 г. по гр.д. № 882/2024 г. на Районен съд – Бургас за прекратяване на производството като недопустимо. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че ищецът е обосновал правния интерес от предявените искове, поради което същите е следвало да бъдат разгледани по същество. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, но е насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Определението, предмет на обжалване, е постановено в производство по искове за установяване съществуването на облигационни отношения, породени от договори за наем № 381/18.10.2022 г.; №382/18.10.2022 г. и № 383/18.10.2022 г. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК при искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, цената на иска се определя в размер на наема за една година (т.20 от Тълкувателно решение № 2/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предявените в настоящото производство искове са с цени от: 1789,32лв. по договор №381/18.10.2022г.; 869,76лв. по договор №382/18.10.2022г.; 2083,20лв. по договор №383/18.10.2022г., всички под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански, оценяеми и облигационени, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. С оглед на това, определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу определението на първостепенния съд за прекратяване на производството по делото не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения, съдът