Определение № 50428 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 529/18.02.2022 г., подадена от Т. А. Р., чрез адвокат Д. К., срещу решение № 3 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 20215400500397/2021 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 10027 от 27.04.2021 г. по гр. д. № 124/2019 г. на Районен съд – Мадан за осъждане на А. З. Т., Т. А. Р., З. А. К. и С. Р. Т. да преустановят действията, с които пречат на Х. А. С. и Р. Ш. С. да упражняват правото си на собственост, като ответниците следва да премахнат стрехата на сграда с идентификатор ****, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с дължина 8.16 м и широчина 0.35 м, находяща се над втория етаж на гаража с идентификатор ****, построен в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], и извършат ремонт на покрива на сградата, като изградят покрива така, че същият да не попада във въздушното пространство на собствения на ищците имот с идентификатор **** по КККР на [населено място] и атмосферните води от покрива да не се вливат в имота им. Окръжен съд – Смолян е визирал, че първоинстанционният съд е сезиран от Х. А. С. и Р. Ш.С. с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, насочен срещу А. З. Т., Т. А. Р., З. А. К. и С. Р. Т., за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, като ответниците премахнат стрехата на сграда с идентификатор ****, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с дължина 8.16 м и широчина 0.35 м, находяща се над втория етаж на гаража с идентификатор ****, построен в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], и извършат ремонт на покрива на сградата, като изградят покрива така, че същият да не попада във въздушното пространство на собствения на ищците имот и атмосферните води от покрива да не се вливат в имота им. Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори от страните, че същите са собственици на два съседни недвижими имота, находящи се в [населено място], общ. Р., обл. С.. Х. А. С. и Р. Ш. С. са собственици на масивна сграда с идентификатор ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, представляваща гараж на два етажа със застроена площ от 32 кв. м, ведно с правото на строеж върху поземления имот, докато А. З. Т., Т. А. Р., З. А. К. и С. Р. Т. са собственици по наследство на ПИ с идентификатор ***, като двата имота имат обща граница, разположена в западната част на имота на С.. Кредитирал е, като обективни, пълни, безпристрастни и компетентно изготвени, заключенията на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, с вещо лице Т., съгласно които стрехата на сграда с идентификатор ****, която сграда е собственост на ответниците по исковата молба, попада във въздушното пространство на ПИ с идентификатор ***, с параметри: ширина – 0.35 м и дължина – 8.16 м. На границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** са изградени сгради, заснети в КККР с идентификатори, съответно: **** и ****. Според вещото лице стрехата на сграда с идентификатор ****, с дължина 8.16 м и широчина 0.35 м, навлиза във въздушното пространство на имот с идентификатор ***. Двете процесни сгради са залепени една до друга (т.е. на „калкан“). Покривът на сграда с идентификатор **** е изграден като четирискатен със стрехи, като североизточният скат е с наклон към сграда с идентификатор ****. На покривната конструкция липсва монтирана водоотвеждаща система. При дъжд и снеговалеж, част от водите от покрива на сграда с идентификатор **** се оттичат върху изградения бетонов улук, представляващ част от покривната конструкция на сграда с идентификатор ****. В сграда с идентификатор ****, представляваща гараж, е налице влага и мухъл. Въззивният съд е взел предвид и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С., даващо вариант за ремонт на покрива на сграда с идентификатор **** по начин, че процесната стреха да не попада във въздушното пространство на съседния имот с идентификатор ***. Окръжен съд – Смолян е намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба, подадена от А. Т. и Т. Р., че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдил е съображенията на жалбоподателите за недопустимост на негаторния иск по чл. 109 ЗС, доколкото същият е предявен с искане за премахване на законен строеж, както и от лица без правен интерес от търсената защита. В тази връзка съдът е приел, че дори да се приеме, че процесната сграда е построена в съответствие със строителните правила и нормативи на действащия по това време ЗПИНМ (отм.) и като такава да представлява законен строеж, то няма пречка негаторен иск по чл. 109 ЗС да бъде предявен по отношение на същата. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Иск на основание чл. 109 ЗС може да бъде уважен и за премахването на законен строеж, т. е. изграден с всички строителни книжа и разрешения или в случаите, когато такива изобщо не се изискват, при условие, че се пречи на собственика, респ. съсобственика да упражнява правата си в пълен обем, в какъвто смисъл е налице богата съдебна практика на ВС и ВКС (визирана във въззивното решение). Въззивният съд е изложил, че обстоятелството, че обектът, чието премахване се иска, е съществувал в това си състояние към момента на закупуване на имота, а праводателят на ищците не е възразил, че стрехата на стопанската сграда на ответниците му пречи да упражнява правото си на собственост, е без правно значение. Това е така, доколкото наличието на неоснователно въздействие върху имота на предявилите иска е факт от обективната действителност и същото не се поставя в зависимост от условието дали те (респ. техният праводател) ще направят възражение. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която ответник по негаторния иск по чл. 109 ЗС може да бъде не само лицето, което по твърдение на ищеца е извършило неоснователното въздействие върху имота, но и лице, което поддържа това неоснователно въздействие (напр. не събаря изградена от предишния собственик в съседен имот на регулационната линия незаконна постройка). Във въззивното решение е прието, че в случая неоснователното въздействие, осъществено от ответниците по исковата молба, се изразява в обстоятелството, че същите не премахват стрехата на сграда с идентификатор **** и не извършват ремонт на покрива на сградата по начин, че той да не попада във въздушното пространство на собствения на ищците имот с идентификатор *** и атмосферните води от покрива да не се вливат в последния. Окръжен съд – Смолян се е позовал на ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което неоснователно въздействие е налице в случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че неизяснено е останало и обстоятелството възможно ли е друго строително или техническо решение освен премахване на стрехата и извършване на ремонт на покрива. Позовал се е на заключението на вещо лице С., неоспорено от страните по делото, даващо вариант за ремонт на покрива на сграда с идентификатор ****, така че да не попада над въздушното пространство на имот с идентификатор ***, както и водите от него да не изтичат в последния. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за недопустимо, алтернативно за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че искът е подаден от лица без правен интерес, както и по нередовна искова молба, тъй като на ищците не е указано да представят доказателства за паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за премахването на стрехата, за да се определени размера на дължимата държавна такса. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Р. сочи следните правни въпроси, които счита, че имат значение за решението по делото и са обусловили неговия изход: 1.Ако ищците са съдействали за създаване на положението, което твърдят, че им пречи, като при калканно застрояване на гараж, съгласно издадено разрешение за строеж, са изградили част от бетоновия покрив на гаража под стрехата на сградата на ответниците и са оформили бетонов улук, може ли да претендират след това премахването на стрехата, като се съобрази, че ищците са дали съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с тяхната воля. В тази връзка, длъжни ли са ищците да се съобразят с извършеното застрояване на стопанска сграда, вкл. и нейния покрив и съществуващите в тази връзка ограничения в ползването на техния имот, които са им били известни при придобиване на собствеността върху гаража - сграда с идентификатор ****; 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи мотиви по възражението във въззивната жалба относно липса на причинна връзка между поведението на ответниците по изграждане на процесната стреха и създаденото ново положение, което създава пречки за упражняване правото на собственост на ищците, както и че това положение не е възникнало в резултат на действията (бездействията) на ответниците, а от такива на самия ищец; 3.В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли ищецът да докаже точно и конкретно с какво неоснователното действие на ответника (в конкретния случай, с какво стрехата на сграда с идентификатор ****, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с дължина 8.16 м и широчина 0.35 м, находяща се във въздушното пространство над втория етаж на гаража с идентификатор ****, построен в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]), пречи за пълноценното ползване на гаража и поземления имот или самото нарушение предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот и е достатъчно за уважаване на иска; 4.При предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС задължен ли е съдът да изясни какво е било предишното състояние, което следва да бъде възстановено и следва ли ищецът по такъв иск, според правилото на чл. 154 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, да установи това обстоятелство. Жалбоподателката твърди, че в случая въззивният съд не е изложил мотиви по възражението, че липсва причинна връзка между поведението на ответниците и създаденото ново положение, което създава пречки за упражняване правото на собственост на ищците, както и че това положение се дължи на действия на самия ищец. Счита, че по тази причина въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в: решение № 217/9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 15/6.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г., II г. о., решение № 214/25.10.2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г., I г. о., решение № 138/13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г., IV г. о. и др. Т. Р. намира, че в случая решаващо по делото е обстоятелството дали местоположението на стрехата на сграда с идентификатор **** пречи на ползването на имота на ищците. Твърди, че в противоречие с TP № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, при формиране на правните си изводи въззивният съд не е преценил и не е изложил мотиви в какъв обем неоснователното действие (в случая бездействие) на ответниците, които не премахват стрехата на сграда с идентификатор ****, препятства правото на собственост на ищците върху имота им и възможността да ползват собствения си гараж. Съставът на съда не е посочил кои разпоредби на закона са нарушени и как и какви пречки за ищците създава изграденият от наследодателя на ответниците покрив и стреха на сградата, съответно тези пречки дали са по-големи от обикновените, съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗС. Позовава се и на противоречие на атакуваното от нея решение с практиката на ВС и ВКС - ТР № 31/6.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК, ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 23/9.04.2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 27/26.02.2015 г. по гр. д. № 5427/2014 г. на ВКС, II г. о., решение № 34/24.02.2015 г. по гр. д. № 5239/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 18/23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ВКС, II г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., като твърди и наличие на основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (от значение за точното прилагане на закона). От насрещните страни Х. А. С. и Р. Ш. С. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. В тази връзка ВКС, състав на второ гражданско отделение, счита, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е допустим, като в исковата молба е обоснован правният интерес от предявяването му. По исковата молба е събрана държавна такса в размер на 80 лв., като в хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която да оцени парично разходите за материали и труд, необходими за премахването на процесната стреха, с оглед определяне размера на действителната държавна такса по исковете, съгласно т. 1 от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Посочената от вещото лице стойност – 493.71 лв., сочи, че ищците са надвнесли държавна такса при подаването на исковата им молба. Първият въпрос (въпроси) от изложението е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателката, а не според приетото за установено от въззивния съд и събраните доказателства, от които не може да се направи извод за съдействие на ищците за създаване на положението с процесните постройки и даване на съгласие за това положение. Конкретно, няма събрани доказателства, че Х. и Р. С. са дали съгласие в съседния имот да бъде изградена постройка, чиято стряха да навлиза в притежавания от тях имот, или че те самите са извършили някакви противоправни действия. Не може да бъде определено като съдействие построяването от ищците в собствения им имот на законна постройка на калкан със сградата в съседния имот, доколкото това произтича от правото им на собственост, реализацията на което право не може да бъде ограничавано по съображения, че съседите вече са построили сграда, чиято стряха навлиза в имота на ищците. Цитираната в изложението съдебна практика по чл. 290 ГПК е неотносима към този въпрос (въпроси), тъй като се отнася до казуси, различни от настоящия, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно от жалбоподателката не е аргументирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в съответствие с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос, така както е формулиран, представлява не въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а конкретно оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, подлежащо на разглеждане от ВКС едва след допускане на касационно обжалване. Освен това въззивното решение съдържа изрични мотиви, че поддържането от ответника на неоснователното въздействие в имота на ищеца е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 109 ЗС. По третия въпрос въззивното решение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. В правната доктрина и съдебната практика е прието, че с иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни (противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Съгласно възприетото в ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС от самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Окръжен съд – Смолян, за да направи извод за основателност на негаторния иск, е съобразил цитираното тълкувателно решение и обосновано, въз основа на доказателствата по делото, е приел, че процесната стряха на сградата на ответниците по иска навлиза във въздушното пространство на имота на ищците и водите от покрива се вливат в този имот, като поддържането на това състояние представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС. По четвъртия въпрос, така както е аргументирано формулирането му, отново не се констатира основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по делото е изследвано състоянието на поземлените имоти на страните във времето, както и тяхното застрояване. Въззивният съд е съобразил, че постройката, чиято стреха следва да бъде премахната, е съществувала в това си състояние още при закупуване на имота от праводателя на ищците. Същият обаче се е мотивирал защо това обстоятелство не изключва отговорността на ответниците по исковата молба. Приетото от него съответства на практиката на ВКС, включително задължителната такава относно иска по чл. 109 ЗС. Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба имат право на направените от тях разноски пред ВКС – по 720 лв. за всеки един от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,