Определение № 9 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. Т., чрез адвокат Ф. И., срещу решение № 357 от 05.06.2020 г. по в.гр.д.№ 1178/2019 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 407 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 877/2018 г. на Районен съд-Червен бряг в частта, с която е уважен предявеният от П. З. С. и П. С. С. против Т. Г. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС, като ответникът Т. Г. Т. е осъден да премахне западната част (включваща санитарен възел и остъкление) от незаконно построена сграда – лятна кухня, нанесена като обект с идентификатор ............ в поземлен имот с идентификатор .............. по кадастралната карта на [населено място] бряг, с административен адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.3, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответниците по касационната жалба П. З. С. и П. С. С., в депозиран отговор, изразяват становище за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Въззивното решение е влязло в сила в частта му по насрещния иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с която е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ................ по кадастралната карта на [населено място] бряг, с административен адрес [населено място], [улица], като е определено Т. Г. Т. да ползва самостоятелно незастроена реална част от 180 кв.м. в западната част на имота, нанесена със зелено и намираща се от запад на линията, минаваща по точките АБВГДЕЖЗИЙКЛМ на скицата на вещото лице инж. С. С., П. З. С. и П. С. С. да ползват самостоятелно незастроените 219 кв.м. в източната част на имота, неповдигнати в цвят, намиращи се на изток от линията, минаваща по точките АБОНЗИЙКЛМ на същата скица, а Т. Г. Т., П. З. С. и П. С. С. да ползват общо незастроените 37 кв.м. от имота, представляващи ивица с ширина 1 метър около западната, южната и източна стени и около свободната част на северната стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ................, обозначена с черен щрих на скицата, при условие и тримата заедно да извършат преработка на стълбището пред северния вход на двуетажната жилищна сграда по начин северният вход да стане достъпен през определената за общо ползване ивица. Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска по чл. 109 ЗС. За да достигне до извод за основателност на същия, въззивният съд е приел, че ответникът по иска Т. Г. Т. е сключил, с н.а. № .../31. 03. 1975 г., с родителите си, договор за дарение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор............., заедно с цялото западно избено помещение и със съответния дял от общите части на сградата, а с н.а. № .../31. 07. 1992 г. е бил признат за собственик по наследство и давност на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ............... За безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че Т. Т. е собственик и на построените в дворното място гараж и лятна кухня. Достъпът до ползвания от него втори етаж е през вход от северната страна на двуетажната жилищна сграда и вътрешно стълбище. Ищецът П. С., през време на брака си с ищцата П. С., е сключил, с н.а. № .../02. 06. 2011 г. на нотариус Я. Я., договор за покупко-продажба на първия етаж от жилищната сграда, селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м. и с идентификатор ............. и 1/2 ид.ч. от поземления имот. Достъпът до ползвания от тях първи етаж е през самостоятелен вход от изток. Относно лятната кухня, чието частично събаряне се претендира от ищците С., съдът е приел за установено, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че по КРП, одобрен със заповед № 767/1989 г., лятната кухня е отразена като полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв. м. и е съставлявала търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, макар и да не е издадено съответно удостоверение. На кадастралната карта, одобрена 2005 г., лятната кухня е отразена като постройка с площ 29 кв. м., но след оглед на място е установено, че 4 кв.м. от източната част на постройката са премахнати и понастоящем същата е с площ от 25 кв. м. Разликата от 13 кв. м. (25-12) е в западната част сградата и включва санитарен възел и остъкление, които са предмет на иска по чл. 109 ЗС. Тези достроени 13 кв.м. не са били отразени на плана от 1989 г. и не е установено кога са изградени, поради което експертът е дал становище, че не е в състояние да прецени дали те съставляват "търпим строеж" по смисъла на някоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ. При тези данни въззивният съд е приел, че процесната реална част от 13 кв.м. от лятната кухня, разположена в западната й част и съставляваща санитарен възел и остъкление, са незаконно строителство в съсобствено дворно място и пречат на П. З. С. и П. С. С. да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено такова. Приел е за недоказано тази застроена част от 13 кв. м. да пречи на ищците да упражняват в пълнота правото си на собственост и върху жилищната сграда, като, например, ограничават достъпа им до общите части – северния вход на двуетажната жилищна сграда, тъй като същите се намират от западната страна на лятната кухня. Настоящият съдебен състав намира, че е налице наведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В мотивите към решението въззивният съд е формирал извод за наличие на предпоставките за уважаване на предявения негаторен иск, тъй като ответникът е извършил незаконно пристрояване с 13 кв.м., включващо тоалетна и остъкление, откъм западната страна на лятната кухня, върху съсобственото дворно място, което пречи на ищците да упражняват правомощието ползване на поземления имот върху застроената площ от 13 кв.м. Същевременно, със същото решение, неподлежащо на касационно обжалване и влязло в сила в частта по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, въззивният съд е разпределил ползването на съсобственото дворно място, като заетите от пристрояването 13 кв.м. от западната част на лятната кухня попадат изцяло в реалната част от дворното място, разпределена за ползване на ответника по иска по чл. 109 ЗС Т. Т., а не в реалната част от дворното място, разпределена за ползване на ищците по негаторния иск П. и П. С., нито в защрихованата с черно ивица с ширина 1 метър около двуетажната жилищна сграда, определена за общо ползване от всички съсобственици. Налице е очевидно несъобразяване с постановеното от същия съд, в същото производство и със същия акт съдебно решение по насрещния иск по чл.32, ал.2 ЗС, както и очевидно несъответствие на извода на съда, че пристроените към лятната кухня 13 кв.м. пречат на ищците П. и П. С. да упражняват правото си на собственост върху 1/2 идеална част от поземления имот, с обстоятелството, че застроеният терен от 13 кв.м. се намира изцяло в реалната част от поземления имот, разпределена за самостоятелно ползване на ответника Т. Т., не попада изцяло или частично в реалната част, разпределена за самостоятелно ползване от ищците С., нито в определената за общо ползване реална част от дворното място, както и с обстоятелството, че тези 13 кв.м. не намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, а намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ответника Т. Т.. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение с разпределеното от съда ползване на имота