Определение № 1758 от 06.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 651/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ХОМ КЕЪР ХОТЕЛС” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 378/29.10.2024 г. по в.т.д. № 405/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 214/09.05.2024 г. по т.д. № 686/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на ответника сумата от 62 864,34 лева, представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия за електромер № 58752227 по фактура № [ЕГН]/02.09.2022 г., въз основа на Констативен протокол № 672295/13.08.2022 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 269, чл. 272 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора, апелативният съд не се е произнесъл по заявените от него доводи и възражения. Не е обсъдил твърдението на страната за недължимост на процесната сума предвид обстоятелството, че средствата за търговско измерване не са поставени на необходимите места съгласно чл. 120 ЗЕ, поради което измерването на електроенергията е неправомерно и не възниква задължение за заплащането й, вкл. по чл. 50 ПИКЕЕ. Не са анализирани представената от ответника справка за отчетени показания, както и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. Липсва произнасяне от въззивния съд по аргументите на настоящия касатор, изложени против съждението на първата инстанция, че заплатените от потребителя количества електроенергия за процесния период не се приспадат от начислената в резултат на корекцията сума. Развива се тезата, че неизмерване на електроенергията не е налице, а описаното в констативния протокол фактическо положение е създадено от служители на ответника – оператор на електроразпределителната мрежа. Счита се, че доколкото в случая не се установява наличие на договор, задължаващ ищеца да заплаща на ответника суми по направена корекция, субектът, на който следва да се издаде фактурата за тази сума, е третото за спора лице – снабдителното дружество, а не ищеца. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба?”.

2. “Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира съдебния си акт по съществото на повдигнатия правен спор?”.

3. “Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?”.

4. “Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?”.

Във връзка с първите четири въпроса се поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и трайната такава, обективирана в решение № 12/16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 183/16.11.2017 г. по т.д. № 2624/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. на ВКС, IV г.о.

5. “Следва ли при твърдение за промяна в схемата на свързване, разпределителното дружество да докаже законосъобразност на твърдяната за налична схема на свързване – в тази връзка следва ли при установено незаконосъобразно мерене, да се приеме, че за ответника е възникнало изобщо основание за начисляване на корекционната фактура?”.

По петия въпрос не се сочи от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване.

6. “Следва ли в производството по оспорване на корекционна сума да се установява възможността за неоснователно обогатяване на ответника?”.

В тази връзка се релевира приложимост на разрешенията, дадени в казуалната практика на касацията - решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

7. “Кой субект на фактуриране е имал предвид законодателят под понятието “краен клиент”, посочено в ПИКЕЕ?”.

По отношение на седмото питане се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД оспорва искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е приел, че същото е валидно и допустимо. Констатирал е, че в случая няма спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си регламентация в Закона за енергетиката и в приложимия подзаконов нормативен акт, визиран в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Ищецът е “краен клиент” по смисъла на пар. 1, т. 27г ДР ЗЕ - такъв, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Ответникът е “оператор на разпределителна мрежа” съгласно пар. 1, т. 34б, б. “а” ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. По делото е представен и договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия, вписан в Регистъра под № 18187163-1/26.09.2016 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството на мрежови клиент - собственик на захранения с електрическа енергия обект, и ответника, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа.

Апелативният съд е взел предвид, че по реда на чл. 49 ПИККЕ от оператора на електроразпределителната мрежа – ответното дружество, чрез негови служители, е съставен Констативен протокол № 672295/ 13.08.2022 г. за извършена на тази дата проверка в обект “ГРАНД ХОТЕЛ П.” - [населено място], [улица] – собственост на ищцовото дружество, по отношение електромер с фабричен № 58752227, с пломба на клемореда № 73/22/79 ЕР. В същия е отразено, че електромерът се намира в ГРТ, заключено от клиента, но електромерното табло не е пломбирано /не се посочва номер на пломба/ и се констатира грешна схема на свързване, изразяваща се в разменени начала на вторичната система на измервателната група - начало на система “А” е свързано с начало на система “В” и начало на система “В” е свързано като начало на система “А”. Грешната схема е в междинен клеморед посока електромера. След анализ на така описания протокол, решаващият състав е направил извод за съответствието му с формалните изисквания, визирани в чл. 49, ал. 2 - 4 ПИКЕЕ: същият е съставен в присъствието и носи подписите на представители на оператора – И. И. (разпитан като свидетел по делото) и Й.; О. М. – свидетел, като е удостоверен отказ на клиента или негов представител да подпише констативния протокол, което обстоятелство е прието за установено от съвпадащите показания на свидетеля И., посочен от ответника, и свидетеля Г. Фераджиев – от групата на свидетелите на ищеца (баща на един от управителите на дружеството жалбоподател). Макар че релевираният констативен протокол съдържа и подпис на представител на РУ П. – Д. С., възраженията на жалбоподателя касателно този подпис и присъствието или неприсъствието на представител на РУ при проверката са счетени от съда за ирелевантни, тъй като нормата на чл. 49 ПИКЕЕ не предвижда такова изискване. Ищецът е уведомен с писмо с обратна разписка от 19.08.2022 г. за направените проверка и корекция на стойността на използваната електроенергия. При тези данни въззивната инстанция е споделила като правилно съждението на първоинстанционния съд, че проверката е протекла по правилата на ПИКЕЕ, както и че жалбоподателят е надлежно уведомен, а оплакванията му в тази насока са неоснователни. За да приеме за несъстоятелни възраженията на страната, касаещи удостоверените фактически обстоятелства в констативния протокол, апелативният съд е обсъдил обстойно заключението на съдебно-техническата експертиза относно неправилната схема на свързване при процесното СТИ на имота на ищеца. Съгласно извършеното лабораторно изследване от експерта, при такава схема се констатира грешка от -98%, каквато приблизително е отразена в процесния констативен протокол “-96,8%”. С оглед на това съставът на ПАС е приел за опровергано твърдението на жалбоподателя за липсата на информация за отчетената грешка в измерването. Относно възражението на жалбоподателя за годността на еталонния уред, с който е измерена грешка и неговата сертификация, е отбелязал, че според експерта описаният в протокола уред ЕМSISТ може да измерва посочените стойности, но в случая това измерване не рефлектира върху определянето на количеството доначислена електроенергия по цена за технологичен разход. Счел е за несъответстващи с данните по делото оплакванията на жалбоподателя, развити във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички възражения и е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е уважил доказателствени искания на страната във връзка с допълнително допуснатата експертиза. Такава е назначена с оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца оспорване на основното заключение на СТЕ само досежно ценообразуването. Тезата на жалбоподателя за отказа свидетеля Фераджиев (присъствал при проверката, според дадените показания – наблюдавал от вратата) да подпише констативния протокол, поради некореспондиращите с действителността факти в него, е приета за опровергана от показанията на самия свидетел, който казва, че е отказал да подпише, защото не е компетентен. Не са споделени и доводите на обжалващата страна, че ако схемата на свързване е объркана, това е направено от служител на ответника, тъй като аргумент в тази насока не може да се черпи от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. и Фераджиев.

Решаващият състав е дал отговор на спорните във въззивното производство въпросите кой е легитимиран да издаде фактура, както и кой има право да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията суми – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Позовавайки се на приложимата правна регламентация, е приел, че крайният клиент дължи заплащане на електрическа енергия, преизчислена по реда на ПИКЕЕ на оператора на елекроразпределителната мрежа (чл. 56). Изложил е съображения, че разпоредбите на чл. 50-56 ПИКЕЕ регламентират своеобразен извъндоговорен резултат и не предвиждат приспадане от преизчислената сума на дължима/платена стойност за реално консумирана електроенергия. Съгласно приетото заключение на СТЕ при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия за тримесечен период съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. С оглед на така приетия период съставът на ПАС е намерил за ирелевантно допълнителното заключение на вещото лице, основано на реално изразходвани киловати електроенергия в последващата година 2023 г., които са взети като база от него по задачата за алтернативно изчисление на дължимата сума, според посочен от ищеца период, и е отхвърлил оплакването на ищеца в този смисъл.

След извършена съпоставка на разпоредбите на ЗЕ с нормите на чл.50-56 ПИКЕЕ апелативният съд е извел извод за законово основание и активна легитимация на оператора на електроразпределителната мрежа да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия на крайния клиент. Счел е, че фактическото състояние, установено с процесния констативен протокол, изцяло се покрива с дефиницията, съдържаща се в чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ - промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. Правото на оператора на съответната мрежа – в случая на разпределителната мрежа, да извърши едностранна корекция на количеството неотчетена електрическа енергия, регламентирано в чл. 56 ПИКЕЕ, не е обусловено от реална доставка. При това положение въззивният състав е преценил като неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за неточно установяване на количество “реално ползвана” електроенергия, за реален технологичен разход за оператора на мрежата, за недоказаност на вземането на ответника по основание и размер, за неустановеност на датата на нерегламентирана промяна на схемата за свързване. Доколкото се касае за извъндоговорна отговорност, е намерил за ирелевантни аргументите на жалбоподателя в насока, че разпоредбите на чл. 50-56 ПИКЕЕ не са инкорпорирани договорно или в общи условия, както и че от страна на електроразпределителното дружество е налице неизпълнение на задължения по обезпечаване достъпа до СТИ. Не е възприел и нововъведените доводи на жалбоподателя за прилагане на правилата на чл.120 ЗЕ и на чл. 14 ПИКЕЕ, както и възражението, свеждащо се до допустимите технологични разходи на електроразпределителното дружество (според решението на КЕВР - 8% от количеството пренесена електроенергия).

По тези мотиви въззивната инстанция е споделила извода на окръжния съд за доказаност на фактите, установяващи дължимост на процесната сума, в т.ч. правното основание за начисляването й, и е потвърдила първоинстанционното решение.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Първите четири въпроса, поставени от обжалващата страна, могат да се обобщят като правно питане, съотносимо към задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора по делото. Същото отговаря на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Разяснения относно правомощията на въззивния съд са дадени в задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, доразвита в константна такава, обективирана в цитираните от страната решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др.). Приема се, че непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и анализ на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелен преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство и спорните пред него факти, като тези действия на съда следва да намерят отражение в мотивите на решението му съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай апелативният съд е обсъдил приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните пред въззивната инстанция въпроси. Състав на ПАС е развил подробно съображенията си, за да стигне до извода за неоснователност на установителния иск за отричане дължимостта на процесната сума за начислена електроенергия с оглед установената промяна в схемата за свързване на имота на касатора ищец. Не отговарят на мотивите на обжалвания съдебен акт оплакванията на страната, че не са разгледани доводите й касателно изискванията на чл.120 ЗЕ. Във въззивното решение е възприето, че възраженията на ищеца за прилагане на сочената норма, както и тази на чл. 14 ПИКЕЕ, освен че се явяват нововъведени, са и ирелевантни за разглежданата хипотеза. Подробно е коментирано заключението на вещото лице по СТЕ, установяващо грешна схема на свързване в междинен клеморед посока електромера - разменени начала на вторичната система на измервателната група, което води до отчитане само на част от реално консумираната от обекта електрическа енергия. При изследването е установена грешка от -98%, каквато приблизително е отразена и в констативния протокол “-96,8%”. Въз основа на експертните резултати въззивният съд е формирал извод за неоснователност на оплакванията на ищеца. Не може да се възприеме и становището на касатора за необсъждане от втората инстанция на допълнителното заключение на СТЕ. Въззивният съд е посочил, че реално изразходвани киловати електроенергия в последващата година 2023 г. са взети като база от вещото лице в допълнителното заключение, което е допуснато по задача за алтернативно изчисление на дължимата сума, според посочен от ищеца период, но доколкото правилно е приет като отчетен тримесечният такъв, визиран в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, заключението по допълнителната експертиза е счетено за ирелевантно. Не отговаря на данните по делото и тезата на касатора, че липсва произнасяне по доводите му за приспадане на заплатените от него количества електроенергия за процесния период. В мотивите на обжалваното решение е прието, че разпоредбите на чл. 50-56 ПИКЕЕ регламентират своеобразен извъндоговорен резултат и уреденият с тях фактически състав не предвижда приспадане от преизчислената сума на стойността, дължима/платена за реално консумирана електроенергия. Несъгласието на касатора с правните аргументи на апелативния съд съставлява по същество оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл.281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо, по така обобщеното процесуалноправно питане не се обосновава наличие на релевираната от страната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуск до касация.

Поставеният от касатора пети въпрос не е коректно зададен. В случая въззивната инстанция, след преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото и съвкупен анализ на събраните доказателства, е намерила, че за ответника е възникнало начисляване на фактура за корекция на електроенергията по реда на чл. 56 ПИКЕЕ. Формулировката на въпроса изисква обследване на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно правилността на обжалвания съдебен акт, което излиза извън предметния обхват на фазата по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Поради това така формулираният от касатора въпрос не покрива изискването за правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това изключва необходимост от обсъждане на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а и конкретен такъв по този въпрос не е посочен от страната.

Шестото питане също е общотеоретично и не е обусловило решаващата воля на въззивния съд. Въпросът съдържа противоречие с тезата в обжалваното решение, тъй като предпоставя да се приеме, че ответникът – оператор на електроразпределителната мрежа, се е обогатил неоснователно и да се даде отговор за необходимостта от доказване на това обстоятелство. Възприетото в обжалваното въззивно решение е в съответствие на практиката на касационната инстанция, че ползвателят дължи заплащане на цената на доставената електроенергия по общо правило и с оглед на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Разпоредбите на чл. 50-56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2019 г. не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа в определени хипотези, включително при промяна в схемата на свързване, да преизчисли количествата електроенергия и получи от крайния клиент начислената в резултат на корекцията сума. Ето защо, шестото питане не съставлява годно общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, което лишава от смисъл разглеждането на поддържаното от касатора допълнително такова по т. 1 на цитираната разпоредба.

Поставеният от обжалващата страна седми въпрос е относим към субективния обхват на правилото за заплащане стойността на преизчислената електроенергия при условията на ПИКЕЕ. Питането е материалноправно и отговаря на общата селективна предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва аргументация на касатора, обосноваваща нужда от тълкуване на конкретна неясна, противоречива или непълна правна норма, предвид създадена противоречива съдебна практика по тълкуването й или поради необходимост от промяна на непротиречива такава, с оглед изменение в законодателството или развитие на обществените отношения (съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това по така формулираното питане не е налице соченият от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно препращащата разпоредба на пар.1, т. 4 ДР ПИКЕЕ ползвател е клиент по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно легалната дефиниция в пар.1, т. 27г ДР ЗЕ, “краен клиент” е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. В пар.1, т. 41б, б. “а” ДР ЗЕ е предвидено, че потребител на енергийни услуги е “краен клиент”, който купува енергия или природен газ. Така цитираните норми са ясни и не се обосновава от касатора нужда от тяхното тълкуване, което е допълнителен аргумент за недопускане на факултативния касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В решение № 50084/14.06.2023 г. по гр.д. № 1307/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50186/24.10.2022 г. по гр.д. № 4372/2021 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 115/17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електроенергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. “а” ДР ЗЕ. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от даденото от касационната инстанция разрешение, като е преценила, че ищецът, който е краен клиент, дължи заплащане стойността на количеството електроенергия, начислено по процесната фактура с оглед установената промяна в схемата на свързване. При това положение седмият въпрос не покрива и допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - П..

По разноските:

Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда същото в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,