Определение № 609 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2037/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба и допълнение към нея на [фирма], чрез адвокат В. Иванова, срещу решение № 40/08.02.2013 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 304/2012 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т. 1 - 3 ГПК. Ответникът по жалбата – синдик на [фирма] в несъстоятелност Ц. Банков оспорва касационната жалба и допълнението й по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба с допълнението към нея и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбата отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Плевенски окръжен съд /ПОС/ са предявени искове от синдика на [фирма] /н/ за прогласяване по отношение кредиторите на дружеството нищожността на две сделки с имуществено право от масата на несъстоятелността, сключени между [фирма] /н/ и [фирма], а именно договор за покупко-продажба на недвижими имоти и договор за доброволна делба по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./. ПОС е уважил исковете, чието решение е потвърдено от ВТАС. ВТАС е приел, че двете сделки, предмет на исковете, са извършени след началната дата на неплатежоспособността на дружеството – 16.09.2000 г. И двете сделки представляват разпореждане с имуществено право от масата на неплатежоспособността /1/10 идеална част от имотите при продажбата и 9/10 идеални части при делбата/. Обсъждайки събраните по делото доказателства относно цената на имотите, предмет на двете сделки, а именно: заключения на СТЕ – единична и тройна и използваните в тях методи, доклад от 24.01.2003 г. относно експертната оценка на имотите, ВТАС е приел, че стойността на даденото по двете сделки значително надхвърля полученото от несъстоятелното дружество по тях – пазарната стойност на 1/10 идеална част от имотите възлиза на 28530 лв., а е продадена за 8480 лв. с включен ДДС; стойността на останалите 9/10 идеални части от имотите, които при делбата са възложени на [фирма] е в размер на 256770 лв., а за уравнение на дела им е платена сумата 76320 лв. с ДДС. С оглед на това ВТАС е приел, че са налице предпоставките на чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай в допълнението си към касационната жалба, касаторът поддържа доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение, с оглед измененията на ТЗ с ДВ бр.20/2013 г., като твърди, че в настоящото исково производство е приложима новата разпоредба на чл.646 ал.2 ТЗ и предявените искове са неоснователни. Изменена е и разпоредбата на чл.649 ал.1 ТЗ, относно предявяването на исковете по чл.645, 646 и 647 ТЗ. По доводите за недопустимост на предявените искове, респ. въззивното решение, за което съдът следи служебно /т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно §15 от ПЗР на ТЗ обн. в ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. предявените до влизане в сила измененията на ТЗ искове по чл.646, ал.2, т.4 се разглеждат по досегашния ред, т.е. при действащите норми до влизане в сила на измененията на ТЗ, които е приложил и ВТАС. В този смисъл няма основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение е вероятно недопустимо. Касаторът формулира и процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.50 ал.2 ГПК с оглед твърденията си, че е нередовно призован пред първата инстанция, за което изрично е въвел доводи за неправилност пред въззивната инстанция, но тя не е отменила първоинстанционното неправилно решение. Въпросът във връзка с приложението на чл.50 ал.2 ГПК и призоваването на касатора пред първоинстанционния съд не е обуславящ изхода на спора пред ВТАС по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият касатор е упражнил правото си на защита, обжалвайки първоинстанционното решение и е направил доказателствено искане за изясняване на основния по делото спор – пазарната цена на имотите, предмет на прехвърлителни сделки между ответниците, като е поискал назначаване на нова техническа експертиза. ВТАС е отказал назначаването на експертиза не поради факта, че на страната това право е преклудирано, защото не е направено в първоинстанционния съд, където тя твърди нередовно призоваване, а защото по формулираната задача от въззивника вече са се произнесли единична и тройна СТЕ по различни методи и не се налага назначаване на друга експертиза за изясняване на този въпрос /определение от 28.11.2012 г. на ВТАС/. Съгласно т.2 на ТР №1 от 9.12.2013г. от ОСГТК на ВКС дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В случая ВТАС се е произнесъл по доказателственото искане на въззивника, а това, че не го е приел е в правомощията му на решаващ съд. След като формулираният от касатора въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не се извършва преценка на допълнителните критерии по чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: