Определение № 1370 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 937/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. В., чрез адв.Ц. С., срещу определение № 4351/01.10.2024 г., постановено по гр. д. № 5052/2023 г. на ВКС, IV г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на страната срещу решение № 167/10.08.2023 г. по възз. гр. д. № 232/2023 г. на Окръжен съд – Враца в частта му по иска по чл. 224, ал. 1 КТ, предявен за сумата 1 448.20 лв. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е недопустима за разглеждане касационната жалба на Д. В. в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение по иска по чл. 224, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., предявен в размер общо за сумата 1 448.20 лв. Определението е правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 3, вр. с т. 1 ГПК, изключени са от касационен контрол въззивните решения по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска до 5 000 лв. В случая, спорът между страните е трудов (чл. 357 КТ), а цената на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - 1 448.20 лв. - е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това, определението в обжалваната му част следва да се потвърди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение