Определение № 131 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. П. против определение № 127/20.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 13/2022 г. от състав на АС – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е потвърдил определение на СГС, с което е прекратено производството по делото /върната искова молба/, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности по исковата молба. Съдът е приел, че въпреки дадените указания, ищецът по делото не е посочил факти и обстоятелства, които пораждат субективното му право да претендира обезщетение за вреди от посочения в исковата молба ответник – Прокуратурата на Република България. Посочено е, че в исковата молба и последващите молби се съдържат твърдения за причинени вреди от различни държавни институции и техни служители – бракоразводен съд, АСП, МВР и др., от които не може да се изведе извод за това какви вреди са нанесени, какъв е техния размер, за какъв период се отнасят и в какво се изразяват действията на посочения от ищеца ответник - Прокуратурата на Република България, причинили тези вреди. Всичко това е довело съда до извод за неотстраняване на нередовността на исковата молба, поради несъответствие и непълнота на обстоятелствената част на исковата молба, с направеното искане по отношение на посочения ответник. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда служебно да събира доказателства за изясняване на фактическата обстановка по спора. Този въпрос е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване, тъй като съдът не е разгледал спора по същество, още по-малко се е произнасял по така поставения правен въпрос относно изясняването на фактическата обстановка по спора. Съдът е преценил единствено редовността на исковата молба, на база разпорежданията за оставяне на производството по делото без движение с указанията на първоинстанционния съд в тази насока, както и многобройните молби на ищеца в тази връзка. Съдът ги е обсъдил, като е преценил, че не са отстранени нередовностите по исковата молба. В тази насока съдът не е процедирал в противоречие със задължението си да обсъди молбите на ищеца, подадени в изпълнение на указанията на СГС, напротив – обсъдил ги е, като не е налице соченото противоречие във връзка с това задължение на съда. Сочат се правни въпроси във връзка с отмяна на влязло в сила определение, въпроси, изцяло неотносими към настоящото производство, доколкото то е в рамките на инстанционния контрол, предвиден от процесуалния закон. Водим от горното, състав на ВКС