Определение № 2706 от 22.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение22.05.2026 г.докладчик Папазова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1345 от 20.11.2025г. по в.гр.д. № 1891 по описа за 2025г. на Апелативен съд София. УКАЗВА на Р. Н. К. и М.-Н. Н. К. от [населено място],[жк],[жк][жилищен адрес] с адрес за призоваване: [населено място] 1000, [улица], ет.1, адвокат Б., че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 185 евро /сто осемдесет и пет евро/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено. След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Н. К. и М.-Н. Н. К., като правоприемници на Н. Г. К., поч.на 29.08.2023г., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1345 от 20.11.2025г. по в.гр.д. № 1891 по описа за 2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260148 от 14.04.2025г. по гр.д. № 6085/2018г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск от Н. Г. К. против Н. Ф. Б. за заплащане на сумата от 18 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, изразяващи с в болки и страдания, причинени от клеветнически твърдения, заявени на 16.02.2010г. в интервю, проведено по телефона и излъчено на живо в ефира на БТВ, в предаването „Тази сутрин“, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба са постъпи отговор от Н. Ф. Б., чрез процесуалният представител адвокат Г., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита,че никой от поставените въпроси не отговаря на изискванията за надлежно общо основание за допустимост. Излага съображения и по съществото на спора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел - въз основа на ангажирани по делото доказателства - техническа експертиза и свидетелски показания, че на 16.02.2010г., в интервю, проведено по телефона и излъчено на живо в ефира на БТВ, в предаването „Тази сутрин“, ответникът Ф. е заявил: “Има един писмен сигнал до прокуратурата, до директора на НСС ген.майор А. А., в който се твърди прокурора К. се занимава с контрабанда на наркотици и оръжие в аа, срещу него НСС извършва разработка на три-четири страници събрани са доказателства с показания на свидетели,включително и пред съда аа по-нататък разпространителя на наркотици за С. З. Н. К.-Б., разпространител на наркотици за Варненския окръг е Д. К. и отдолу се е подписал ген.майор Д., ааа А. А..“ Съдът е приел, че с интервюто не са разпространени клеветнически изявления, с които на ищеца е приписано извършване на тежко умишлено престъпление – участие в престъпна група по разпространение на наркотици, защото не се установява ответникът да е изнесъл невярна информация за ищеца. Аргументирал се е със следното: 1.Н. К. Б. е знаел, че е разработван от Националната служба за сигурност като дилър на хероин за С. област –извод,който е изведен от „приобщените писмени доказателства по приложеното н.о.х.д.№ 5050/2010г.на СРС“/без да се конкретизират/, от „публикации в електронното издание afera.bg от 16.10.2006г. и от изпратено отворено писмо до Главния прокурор от 5.11.2007г./оригиналът, от което не е налично по делото/,с което е поискал достъп до оперативните разработки. За наличието на подобно писмо съдът е направил извод въз основа на налични данни за разменена кореспонденция между ДАНС и ВКС и публикации в пресата, 2.Самият Н. К. Б. е направил публична информацията с отправянето на открито писмо до Главния прокурор и с даване на публичност на отговора, с който е направен отказ. Крайният извод е, че твърденията на Ф. за наличието на сигнал до ген.майор А. А. не са неверни, а още по-малко позорящи /обективното наличие на дело за оперативна разработка не е позорящ факт/. След като не са неверни и не са позорящи, изявленията не могат да се определят като противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. Не се установява и да са клеветнически, защото не е налице набедяване, а споделяне на обективен факт за наличие на постъпила информация в службите. Касае се за изявление, възпроизвеждащо съдържание на писмо на директор на НСС за факти, които вече са били известни на ищеца и на които той е дал публично гласност по-рано. При тези мотиви, към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните три въпроса, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Следва ли съдът да основе акта си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона? Следва ли делата да се решават според точния смисъл на закона? 2. Клеветнически ли са по своята правна същност публично огласени твърдения, съдържащи индивидуализиращи обстоятелства по извършване на престъпление, време, място и авторство, за които обстоятелства в съзнанието на дееца е формирана представа относно неистинността им? и 3.Наличието на данни за факти в непубличен документ /справка на НСС/, забранен за разгласяване, без наказателно-правна стойност, като при това деецът съзнава, че този документ и отразените в него факти нямат удостоверителна и доказателствена стойност и не отговарят на истината, изключва ли съставомерността на деянието, когато деецът привидно се позовава на него като източник на твърденията си? Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по първият поставен от касатора въпрос, който всъщност е свързан със задълженията на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, както и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на закона, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с приетото в установената съдебна практика. Съгласно същата - съдът има задължение да постанови решението си след като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, за което да изложи съображения. При това съдът следва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, да посочи кои от тези факти намира за установени, а кои - за недоказани и да подведе установената фактическа обстановка към приложимата правна норма. Въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5