Определение № 50643 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2714/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Н. М. [ЕГН] срещу решение № 488 от 13.05.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3570/2020 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 8643 от 19.10.2019 г. по гр.д. № 6059/2017 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която касаторът е бил осъден да заплати на Гаранционен Фонд -гр.София, по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ сумата 27 606.56 лева, представляваща платено от ГФ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадалия К. Г. Г., възникнали при ПТП от 27.07. 2005г., причинено виновно от Й. Н. М., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп”- трето лице помагач на страната на ответника Й. Н. М.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за основателност на иска, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, позовава се и на чл.280 ал.2,пр.3 ГПК-очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да счете иска за неоснователен, въззивният съд е приел следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ – претендира се заплащане на изплатено от Гаранционния фонд на пострадал от ПТП обезщетение срещу делинквента, управлявал неза страховано с „Гражданска отговорност“ МПС. За установени са приети факта на виновно и противоправно реализирано от ответника ПТП на 27.07.2005г., от което е причинена средна телесна повреда на водач на мотоциклет К. Г.. Ответникът М. е участвал като трето лице- помагач на страната на ответника в производството по гр.д. № 37663/2010г. на СРС Гаранционен фонд/ ищец в настоящия иск по чл.288 ал.12 КЗ/отм./, по иск на пострадалия при същото ПТП Г., поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо и задължителните мотиви относно наличието на правнорелевантните факти за ангажиране отговорността му в настоящото производство. Последният не е участвал като главна страна в производството по гр.д. № 10076/ 2010г. на СГС, доколкото предявеният срещу него при условията на евентуалност, спрямо иска срещу ГФ, иск не е разгледан. За неустановено по настоящия иск ,при условията на пълно и главно доказване, е прието твърдението на ответника М., че е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Такава е била валидна до 20.07.2005г., а застрахователното събитие е от 27.07.2005г. Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че в рамките на образуваните изпълнителни две производства ищецът ГФ е платил в полза на пострадалото лице на 11.06.2012г. сумата от 11 467.06лв. и на 27.05.2013г. – 22 899.16лв. За неоснователно е прието възражението за погасяване на претенциите по давност, тъй като искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок от извършените плащания. По отношение на оплакванията във ВЖ, въззивният съд е изложил следните съображения: Същите са за необоснованост на извода за несъществуване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП за автомобила, с който е причинил ПТП, което е и основанието за регрес на ищеца в настоящото производство. Ответникът се е позовал на отразеното в съставения по случая констативен протокол, в който дежурният дознател е отбелязал наличието на застрахователна полица № 05323 22 от 21.04.2005г. валидна до 20.10.2005г. в Булстрад. Въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че делинквенът-ответник в настоящото производство е участвал като трето лице- помагач на страната на ответника Гаранционен фонд в производството по гр.д. № 37663/2010г. на СРС, по иск на пострадалия при ПТП К. Г. и следователно е обвързан от силата на пресъдено нещо и задължителните мотиви относно наличието на правнорелевантните факти за ангажиране отговорността му в настоящото производство, между които и факта за липса на действаща към момента на процесното ПТП валидна застраховка „Гражданска отговорност“. С Решение от 27.02.2012г., постановено по гр.д. № 37 663 от 2010г., при участието на делинквента М. като трето лице-помагач на страната на ГФ, състав на СРС при обосноваване отговорността на ответника по предявен от пострадалия иск срещу ГФ е приел, че собственикът на лекия автомобил е имал сключена застраховка гражданска отговорност със срок на действие три месеца, считано от 21.04. 2005г. до 20.07.2005г. по силата на представена по делото Застрахователна полица № 031050532322. Съдът се е позовал и на направена служебна справка в КФН, въз основа на която е приел за установено, че към датата на ПТП-27.07.2005г. автомобилът не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“. По настоящото дело е било представено копие от цитираната в Констативния протокол застрахователна полица, в която срокът й за валидност е от 21.04. 2005г. до 20.07.2005г. Същата е изключена от доказателствения материал, което не променя извода, че към релевантния за спора момент – 27.07.2005г. ответникът, чиято е доказателствената тежест с оглед направеното от него възражение, не е ангажирал надлежни доказателства, въз основа на които да проведе пълно и главно доказване на твърдението, че автомобилът му е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо, въззивният съд повторно е направил извод, че в случая между страните по настоящото дело, с влязло в сила съдебно решение и с оглед задължителната сила на мотивите по отношение на М. като страна-трето лице-помагач на ответника ГФ в предходния процес, е установено, че към датата на ПТП за процесния автомобил не е имало валидна застраховка. За съда, протоколът от ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който освен обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на лицето, изразило волеизявлението, има и материална доказателствена сила за самото удостоверително изявление, доколкото не е оспорено. В случая обаче, с позоваването от страна на ГФ на горепосоченото влязло в сила решение между страните, с което е установена липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 27.07.2005г. е оспорена материалната доказателствена сила досежно удостоверителното изявление в протокола за срока на валидност на полицата. Ето защо, въззивният съд е счел, че така предявеният иск от страна на ГФ е доказан по основание и неоспорен по размер. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до това: длъжен ли е въззивният съд, в израз на служебното начало, да уважи направени пред нея и неуважени доказателствени искания, да постанови изричен диспозитив по така направените искания и с какъв акт и допустимо ли е официален документ-констативен протокол на КАТ да бъде опроверган с копие от друг документ и мотиви от съдебен акт по друго дело с друг предмет. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По така изложените критерии за преценка относно обуславящия характер за спора на гореизложените формулирани от касатора въпроси следва да се има в предвид следното: Видно от съдържанието на мотивите на обжалвания въззивен акт основното решаващо значение за изхода по спора е придадено от съда на обстоятелството, че в случая между страните по настоящото дело, с влязло в сила съдебно решение по предходно дело по иск на пострадалия от същото ПТП срещу ГФ и с оглед задължителната сила на мотивите по отношение на М. като страна-трето лице-помагач на ответника ГФ в предходния процес, е установено, че към датата на ПТП за процесния автомобил не е имало валидна застраховка-т.е. приложена е императивната процесуална норма в разпоредбата на чл.223 ал.2 във връзка с ал.1 ГПК. Според същата разпоредба: това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице-помагач в отношенията му със страната, която подпомага-т.н. обвързваща сила на мотивите между тях. Тази обвързваща сила има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на съдебното решение, постановено в процеса, в който лицето е участвало като трето лице- помагач на страната, с която е последващия спор, вкл. фактическите констатации на съда / в частност: относно процесния спор: за това че делинквентът не е имал валидна застраховка ГО на водач на МПС/. В тази насока е и съдебната практика на ВКС: ТР №1/2000 -т.9 на ОСГК, Опр. №449/13.04.2011 г. по гр.д. № 1237/2010 г. на Трето гр.о. на ВКС и други. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на посочените в изложението въпроси, той не би обусловил, като краен резултат по спора, нещо различно от приетия в обжалваното въззивно решение. Като основание за допускане до касация се навежда и очевидна неправилност, изразяваща се в неправилен отговор, даден от съда в обжалваното въззивно решение на същите гореизложени въпроси, поради което и изложеното относно необуславящия характер на последните важи изцяло и относно липсата на неправилност, още по-малко на очевидна такава. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответната страна Гаранционен фонд следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което