Определение № 50444 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д. Т.“ Е., [населено място] срещу решение № 63 от 3.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 920/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 502912/23.08.21г. на РС - Разлог по гр. д. № 1219/13 г., с което е отхвърлен предявеният от „Д. Т.“ Е. против Г. И. У., М. И. П. и С. Д. У. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС от страна на ответниците, които са изградили сграда, която съгласно влязлата в сила кадастрална карта попада в имота на ищеца, но по действащия кадастрален и регулационен план попада в имота на ответниците ? Касаторът поддържа и наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответниците по касационната жалба Г. И. У., М. И. П. и С. Д. У., чрез адв. Е. Я., с подадения отговор на касационната жалба, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС, като ищецът Д. Т.“ Е., [населено място] е поискал да бъдат осъдени ответниците да премахнат постройка, намираща се в УПИ ..... и УПИ .... в кв. 11 по плана на [населено място], а в условията на евентуалност е поискано да бъдат осъдени да премахнат частта от постройката, намираща се в собствения на ищеца УПИ ...... За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцовото дружество „Д. Т.“ Е. е собственик на УПИ .....- ....., кв. 11 по плана на [населено място], а ответниците са собственици на съседния УПИ VІІІ - ...... „Д. Т.“ Е. предприело постъпки за изграждането на къща за гости в своя имот, като са издадени виза за строителство от 14.04.2010г. и разрешение за строеж № 47/11.06.2010г. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че според регулационния план от 1964г. /който е и единствен регулационен план за [населено място]/, спорната стопанска постройка попада изцяло в УПИ ...... В геодезическото заснемане, изготвено с оглед инвестиционните намерения на ищеца, процесната постройка е ситуирана в УПИ VІІІ, като част от нея – 3, 10 кв. м. попадат в УПИ ...... Съдът е приел, че от заключението на съдебно – техническата експертиза, се установява, че кадастралната карта не е съвместена с регулацията от 1964г., а представлява момента снимка на терена, заснемайки намиращите се на място сгради и огради. Според експерта несъответствието се дължи на изместване на регулационната линия от изток с 1м. в ищцовия имот - по плана от 1964г. дължината й е 18м., а по кадастралната карта е 19м. При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска. Съдът е приел, че липсват основания да се счете, че процесната стопанска постройка или част от нея, попадат в ищцовия имот. Изграждането на постройката на регулационната линия на УПИ VІІІ също не обосновава негаторната претенция, понеже не се установява ответниците да са създали, респ. да поддържат такова състояние в своя имот, което пряко да засяга ищцовия. Конкретната преценка на всички факти и обстоятелства сочи, че в този си вид, местоположение и предназначение стопанската постройка не пречи на ищците да упражняват в пълен обем всичките си собственически правомощия върху УПИ ..... в неговата цялост. Според съда този извод се налага от естеството и характера на създаденото с постройката състояние, както и от експертното заключение, че стопанската постройка не препятства изпълнението на ищцовия проект "Къща за гости", който е напълно възможен за реализиране със спазване на изискуемите се отстояния, изграждане на основите и пр. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Първият правен въпрос е обоснован с доводи, че влязлата в сила кадастрална карта е основата, въз основа на която се изготвят строителни книжа и ако насрещната страна твърди, че е налице грешка в кадастралната карта, то е следвало да я установи в друго производство, до приключване на което настоящето производство е следвало да бъде спряно. По същността си въпросът се свежда до това дали при предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС съдът следва да се произнесе относно наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта, ако такова самостоятелно производство не е проведено? Въпросът е от обуславящо значение за крайните изводи на съда, но по него не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е налице практика на ВКС, която въззивният съд е съобразил.Според т. 4 и т.5 от ТР 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 53 респ. чл. 54-нов ЗКИР не е специален иск, а иск за собственост към настоящия момент, затова се включва в предмета на доказване по предявен иск за защита на собствеността и без изрично позоваване от заинтересованата страна за съществуването на грешка в кадастралната карта, когато за разрешаване на правния спор по предявения иск трябва да се установи пространственият обхват на правото на собственост и дали то съответства на отразеното в кадастралната карта. Производството по предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот. В случая съдът, за да направи извод, че сградата не попада в имота на ищците, се е произнесъл в съответствие с това тълкуване, като е установил, че първият регулационен план на населеното място е от 1964г., когато от имот пл. № ..... са образувани няколко УПИ, сред които и процесните, че границата между имотите на страните по регулационния план от 1964г. не е изменявана и съобразно този план процесната постройка изцяло попада в имота на ответниците, а кадастралната карта не отразява регулацията от 1964г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд е направил и друг решаващ извод, имащ за последица отхвърляне на предявения иск - че не е доказано, че постройката на ответниците пречи на ищеца да осъществи проекта за изграждане къща за гости. Във връзка с този решаващ извод на съда не се поставя правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради това, че в мотивите си съдът е приел, че за несъобразяването с регулационните предвиждания на плана от 1964 г. сочи и изместването на регулационната линия с 1м. на изток в УПИ ....., която според цитирания план е с дължина 19м., а според кадастралната карта – 19м. Твърдението на касатора е, че еднаквостта на двете числа съставлява очевидна неправилност в съжденията на съда. Тези доводи на касатора са неоснователни. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани, вкл. и допуснатата техническа грешка в мотивите на съдебния акт не води до явна необоснованост на същия. Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г. И. У., М. И. П. и С. Д. У. по 500 лв., представляващи направени разноски за производството пред ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,