Определение № 327 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2002/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. М., чрез законния й представител Д. К. Д., против решение № 160/06.07.2021 г. по т.д.№ 75/2021г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260130/03.12.2020 г. по гр.д.№ 194/2020 г. на Русенски окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против Гаранционен фонд иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.07.2018 г., при неизвестен извършител, над присъдения от първоинстанционния съд размер от 10 000 лева до претендираната сума от 30 000 лева, при условията на частичен иск от такъв с размер 50 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради определянето на обезщетение в силно занижен размер и предвид несъобразяването му с икономическата конюнктура, ориентир за която са минималните нива на застрахователно покритие към момента на застрахователното събитие. Не са анализирани, според страната, всички относими към определянето на размера обстоятелства поотделно и в съвкупност, а една част са напълно игнорирани. Така съдът не е съобразил, че продължителният възстановителен процес е бил съпътстван с обездвижване на водещата, дясна ръка на детето, поради което не само се е нуждаело, но изцяло е зависело от чужда помощ; че са се наложили две оперативни интервенции, вследствие усложнение от травмата, неминуемо съпътствани от силен стрес и страх за малолетната; че имобилизацията на крайника е притеснявала детето и съществено е помрачила пълноценното изживяване на първия й учебен ден, както и ежедневието й, особено травмиращо за свикнало на активен начин на живот дете; че травмата е създавала затруднения при писането и наложила освобождаване на детето от часовете по физическо възпитание за цялата година; че интензивни болки ищцата е преживявала и след гипсовата имобилизация, противно на възприетото от съда, в разрив с показанията на свидетеля – баща на детето; че психологическите последици от преживяното не са овладяни и до момента, като инцидентно се проявява и физически дискомфорт. Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като няма формулиран адекватен правен въпрос, надлежно обоснован с допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до правилността на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и по приложението на чл.52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба се твърдят претърпени от Е. М. / към този момент 6-годишна / от ПТП на 26.07.2018 г., настъпило по вина на неизвестен извършител, телесни увреди - счупване на лакетна и лъчева кост на дясна ръка и травма на дясното коляно. Извършена е оперативна интервенция с репозиция на счупените кости и поставяне на гипсова имобилизация и стерилна превръзка на дясното коляно. Броени дни след първата е извършена втора оперативна интервенция – остеоклазия, наложила се вследствие на дислокация на фрактурата, с поставяне на циркулярна гипсова имобилизация. Лечението е продължено в домашни условия, при медикаментозна терапия. Твърди се, че пострадалата изпитвала силни болки, пречещи й да спи, поради което се налагал постоянен прием на седативни и обезболяващи лекарства, както и че е била зависима от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Сочи се, че в резултат на обездвижването последиците от травмата не са преодолени – налице е намален обем на движенията в областта на увреждането, болки при натоварване и при влошаване на времето. Обездвижването се е отразило на двигателната активност на детето. Не е преодоляната и психическата травма от случилото се – детето е с понижено настроение, тревожност, притеснява се от остатъчните белези. Ответникът е оспорвал иска, вкл. наличието на застрахователно събитие, както и предявеният размер, като прекалено завишен. За установяване на неимуществените вреди е разпитан бащата на детето – И. М.. Същият твърди, че след случилото се детето било уплашено, стресирано, стояло си в къщи, „ в първите дни не желаело да излиза навън„, спяло неспокойно, имало кошмари. След имобилизацията изпитвала болки в ръката „ от време на време „и тъй като била дясната и водеща ръка се налагало да й помагат при хранене, къпане,обличане. Възстановяването след махането на гипса било 3-4 месеца и съвпаднало с тръгването на Е. на училище. В резултат на травмата детето имало трудности при писането и било освободено от часовете по физическо възпитание за цялата година. След инцидента, според свидетеля, дъщеря му станала по-страхлива, не искала да излиза сама, отказвала да отиде на училище сама, въпреки че се налага да пресече само една улица, докато преди инцидента излизала сама.Непосредствено след произшествието отказвала да кара колело, но сега кара – по-голямо – по велоалеите. Преценката на родителя е, че е налице пълноценно възстановяване от травмата, а болки детето изпитва само при студено време. Не са му известни остатъчни белези. Счита, че е преодоляна и психическата травма, извън това, че е станала по-предпазлива. Вещото лице от комплексната САТМЕ е потвърдило твърдяните телесни увреди и съдържанието на лечебния процес, като е посочило, че при такова счупване обичайният възстановителен период е от 3,5 до 6 месеца, но при деца е възможно да е по-кратък, а болката е най-силна непосредствено след увреждането и до имобилизацията на крайника, след което постепенно намалява и отшумява в рамките на няколко денонощия, освен при раздвижване на крайника. Възможно е да се изпитват сравнително малки по интензитет болки при промяна в атмосферните условия и при физически натоварвания на крайника. Експертът е посочил, че няма данни за настъпили усложнения от счупването, нито за незавършен възстановителен период. Въззивният съд е потвърдил присъденото от първоинстанционния обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева и отхвърлил за разликата до 30 000 лева предявения частичен – от 50 000 лева – иск, като е съобразил всички събрани доказателства и установимите от същите релевантни факти, както са изложени в предходните параграфи. За да определи този размер съдът е съобразил възрастта на пострадалата, характера и тежестта на претърпените увреждания, периода на затруднено движение на крайника и свързаните с това неудобства, възстановителния период / във възможните, според експерта, граници от 3,5 до 6 месеца, въпреки заявена от същия възможност и за по-кратък период при деца и липсата на категорични данни за конкретната му продължителност /. Изрично съдът е съобразил установеното при прегледа на детето от вещо лице д-р М. – че липсват оплаквания, при насочено зададени въпроси детето отрича болка, дискомфорт, няма ограничение в движенията на ръката, няма видими деформации и отоци.Установени са единствено остатъчни белези: на гръбно-лъчевата повърхност на дясна предмишница, с размери 3/3 мм., на гръбна повърхност на дясна предмишница в далечна трета, с размери 4/5мм. и на повърхността на дясна гривнена става, с размери 5/5 мм.. Отчетен е вида на оперативните интервенции и съпътстващи ги болки и страдания. Съдът е посочил да са отчетени икономическите условия в страната, към датата на произшествието. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решенията по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 157/2011 г. на І т.о. на ВКС; 2/ Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с решенията по т.д.№ 44/2012 г., т.д.№ 619/2011г. т.д. № 795/2008 г., т.д.№ 1203/2013 г. и т.д.№ 990/2017 г. - всички на ІІ т.о. на ВКС. Кумулативно се сочи „ очевидна неправилност „ – основание по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, но без самостоятелното му обосноваване. Всеки от въпросите удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. В съответствие със заявеното в исковата молба и установено с доказателствените средства по делото, съобразената от съда фактическа обстановка не съдържа празноти, като са формирани съответни на същата правни изводи, без да са игнорирани обективно установени и релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства, нито крайната оценка на значението им, имплементирана в определения размер на обезщетението, се разминава драстично с критерия за справедливост. Голяма част от посочените в касационната жалба обстоятелства нито са заявени с исковата молба, нито са пряко установени с доказателства по делото. Така, спрямо поддържаните в касационната жалба, като неотчетени от съда при определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства, с исковата молба – в рамките на заявеното с която съдът изследва съдържанието на търпимите болки и страдания - не са посочени изпитвани притеснения и неудобства от пострадалата при започване на училище - от гипсираната й ръка и от остатъчните белези, нито емоционален дискомфорт от непълноценното изживяване на първия учебен ден; не са заявени трудности в учебния процес и конкретно затруднения при писането, а и последното само по себе си не предпоставя обезщетяване, след като не се твърдят търпими от детето притеснения, неудобства, стрес от несправяне в училище, като същото касае и довода за спирането й от часовете по физическо възпитание за цялата учебна година; не се сочи пълна зависимост от чужди грижи, както и интензивни болки и след сваляне на гипса. По начало исковата молба не обективира периоди на интензивни и отшумяващи болки и страдания, нито конкретен възстановителен период. Друга част от заявените с исковата молба обстоятелства остават недоказани и дори опровергани от показанията на св.М., според който ръката е напълно възстановена от травмата, детето се е възстановило и психически, като се изключи, че е станало по-предпазливо. Показанията съдържат вътрешно противоречие – от една страна се твърди страх на детето да излиза само, но от друга - че успешно управлява велосипед по велоалеите. Не се установява от показанията и заключението на СМЕ намален обем на движенията и изобщо остатъчни последици за функцията на ръката, нито намалена двигателна активност, нито твърдените в исковата молба и понастоящем проявления на тревожност и потиснатост. Не е установен възстановителен период от пълни 6 месеца, нито същият да е бил съпроводен с обездвижване на крайника, при търпими в хода на целия възстановителен процес интензивни болки и страдания. Липсата на конкретика относно релевантните времеви периоди съдът е заместил със заявените от вещото лице обичайни такива, като същото допуска и по-кратък от 3,5 месеца възстановителен период при дете, за същата травма, както и значително ограничен, спрямо заявения, период на интензивни болки и страдания. Независимо от непосочването им в исковата молба, обективно не са събрани и доказателства за търпими от детето притеснения и неудобства от гипсираната ръка при започване на училище, както и от остатъчните белези, за които свидетелят – нейн баща - дори не заявява знание. Следователно - спазени са указанията в т.11 от диспозитива на ППВС № 4/ 1968 г. – съобразяване на всички твърдени и относими към определяне на обезщетението обстоятелства и съвкупната им преценка при определяне на размера му. Съдът няма задължение да посочи процентни съотношения на всяко от тях спрямо определения размер. Освен това същият е винаги резултат на доказването в процеса: на съдържанието на събраните доказателства, на тяхната пълнота, убедителност и съответствие на твърденията в исковата молба. Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий, доколкото съобразяването на икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са нормативно определените нива на застрахователно покритие, е включено в решаващите мотиви на съда при определяне размера на обезщетението. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика, тъй като не се разкрива противоречие между същата и въззивното решение, в което съдът изрично е посочил, че на преценка, при прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, подлежат и икономическите условия към момента на увреждането. С решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 1/26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год., е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя. Последните са само ориентир при отчитане на конкретните икономически условия,т.е. не биха могли да се съобразяват като самостоятелно приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено - икономически условия. Доколкото очевидната неправилност е обоснована с пороците – обект на касационните доводи и формулираните въпроси - изложените съображения за необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване изключват и очевидна неправилност,още повече, че същата следва да е изводима само от мотивите на въззивния акт, без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, независимо от действително извършените процесуални действия и съдържанието на събраните доказателства. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение