Определение № 441 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 19.05.2011г., постановено по гр.д. №597/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.11.2010г. по гр.д.№6082/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от В. П. Толева искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба В. П. Толева оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. П. Толева срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Уволнението поради съкращение в щата е прието за незаконосъобразно без да се разглежда по същество, поради неспазена предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ. Касаторът е поставил въпрос за тежестта за доказване, че работникът или служителят е синдикален деец. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че този въпрос е разрешен противоречиво с въззивното и приложените съдебни решения. По делото от ищцата са представени протокол и решение по него за избирането на ищцата за секретар на синдикалната организация на Ф.-К. в предприятието; служебна бележка, а също и данните за писмено искане на работодателя по чл.333, ал.3 от КТ за уволнението на служителката. При тези данни въззивният съд е приел, че оспорването на служебната бележка не е доказано и е приел за установено със събраните доказателства, че ищцата е адресат на предварителната закрила при уволнение поради съкращение в щата като синдикален деец. Това разрешение не е в противоречие с приложените съдебни решения, с които е прието, че върху работника или служителя, който се позовава на предварителна закрила по чл.333 от КТ, лежи тежестта да докаже, че е от кръга на лицата, които се ползват от нея. Поставен е въпрос: „относно упражняването на съдебен контрол за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника по чл.333, ал.3 от КТ”. Такъв въпрос не е разрешен с въззивното решение, а и не е стоял за разрешаване. Освен това не е посочено и обосновано наличието и на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение