Определение № 201 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1675/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Сенс-В“ЕООД /н/, [населено място] чрез управителя Ю. Д. срещу Решение № 159 от 13.01.2020г. по в.т.д.№ 2141/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 21/2016г. на ОС Враца, с което е отхвърлена молбата на длъжника „Сенс-В“ ООД/н/ и на кредитора „Маршал кредит груп“ООД за прекратяване на производството по несъстоятелност в условията на чл.740,ал.2 ТЗ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон. Твърди, че към момента на депозиране на молбата по чл.740 ТЗ, „Маршал кредит груп“ООД е единственият кредитор на „Сенс-В“ЕООД с прието вземане, а по отношение на останалите кредитори, първоначално включени в списъка на приетите вземания, са представени безспорни доказателства, че са загубили това си качество. Твърди, че „Боила агро“ ООД е опростило задължението на „Сенс-В“, това опрощаване има незабавен погасителен ефект, поради което това дружество няма изискуемо вземане в производството по несъстоятелност. По тези съображения се оспорва правилността на извода на САС, че за да бъде прекратено производството по реда на чл.740 ТЗ, за вземането на „Боила агро“ООД като част от вземанията по чл.693 ТЗ, трябва също да има споразумение за уреждането му, и след като такова не е налице, само на това основание производството по несъстоятелност не може да бъде прекратено. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса: Поражда ли правни последици предявяването на вземането на кредитор в производството по несъстоятелност и включването му в списъка на кредиторите с приети вземания, в случай, че преди това същото вземане е било опростено с акт на кредитора и е настъпил погасителният ефект на вземането. Допълнителната предпоставка е аргументирана с довод, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като се има предвид, че по материята за прекратяване на производството по несъстоятелност със споразумение с кредиторите, е налице лаконична законодателна уредба и не е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. Писмен отговор не е постъпил в срока по чл.287,ал.1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Синдикът на „Сенс-В”ЕООД/н/ е оспорил основателността на молбата за прекратяване на производството по несъстоятелност като е поддържал, че на този етап тя не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност - одобрените от съда разходи /8 400лв./, както и разходите за поддръжка и закриване на особената сметка, които са такива по чл.722,ал.1т.3 ТЗ Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл.740,ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по т.д./н/ № 21/2016г на ОС Враца по съображения, че липсва споразумение с кредитора „Боила агро“ООД, който е с прието вземане от 200 000лв., както и че не са платени разноските в производството по несъстоятелност, които имат характер на вземане по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на длъжника и на кредитора „Маршал Кредит груп”ООД. Пред въззивната инстанция кредиторът „Боила Агро”ООД е оспорвал искането за прекратяване на производството по несъстоятелността като е твърдял, че дружеството не е имало интерес да опрощава задължението на несъстоятелния търговец. Съставът на САС е приел, че във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания, договор за уреждане плащането на паричните задължения и ако той отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие, че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 за установяване на несъществуването на прието вземане. Като основен за спора е отграничен въпросът налице ли е споразумение, санкционирано от всички кредитори за приетите им в производството вземания. Съобразено е, че съгласно обявените в ТР списъци на приетите вземания и определението на съда за одобряването им, такива са вземанията на „Маршал кредит груп“ООД, предявени в срока по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ в размер на 68 694, 60 лв. и вземанията, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ съответно на „Боила агро“ООД в размер на 200 000 лв. и на НАП. Отчетено е, че със споразумение от 12.01.2018 г. между длъжника и „Маршал кредит груп“ са уредени вземанията по чл. 693 ТЗ в размер на 68 694, 60 лв. към този кредитор, а от и издаденото от НАП удостоверение е видно, че към 06.02.2018г. „Сенс-В“ ЕООД/н/ няма задължения. По отношение вземанията на „Боила агро“ООД, които длъжникът е твръдял, че са погасени със сключеното на 14.06.2016 г. споразумение за опрощаване дълга на „Сенс-В“ /н/ в размер на 200 000 лв., представляващи неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2015г., е анализирано, че като договор за опрощаване на задължения, споразумението има погасително действие, но според въззивната инстанция релевантен е фактът, че темпорално споразумението предхожда датата 08.09.2016г. на която, кредиторът „Боила агро“ е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. Обсъдено е, че доколкото към тази дата вземането е било погасено с процесното споразумение за опрощаване, то длъжникът е разполагал с даденото му от закона правомощие по чл. 690 ТЗ, да направи писмено възражение пред съда досежно включването от синдика в списъка на приетите вземания на вземането на „Боила агро“, но това не е сторено. По тези съображения е изведено, че с изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, се преклудира правото да бъде оспорено това вземане и с определението на съда по чл. 692, ал.1 ТЗ вземането окончателно се стабилизира. Изложени са подробни правни аргументи, че с приключване на производствата по чл. 690 ТЗ се изчерпва и процесуалния ред за атакуване вземането на кредитор, а друг способ на следващ етап от производството законът не предвижда. За несъстоятелна е счетена тезата на длъжника, че вписаното в споразумението уреждане на задълженията по предявените и приети в производството по несъстоятелност вземания, както и посочената цел на същото - да послужи за производството по реда на чл. 740, ал. 1 ТЗ, дерогират правните последици по чл. 693 ТЗ. Аргументирано е, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 10.06.2016 г. и към датата на сключването на споразумението - 14.06.2016 г., вземанията не са били предявени, нито е бил изтекъл срокът за това. Изведено е, че за да бъде прекратено производството по реда на чл. 740 ТЗ, за вземането на „Боила арго“, като от част вземанията по чл. 693 ТЗ, трябва да има споразумение за уреждането му, а такова не е налице, поради което и само на това основание, производството по несъстоятелност не може да бъде прекратено. Като допълнителен аргумент е изложен, че отсъствието на възражение на длъжника по чл. 690, ал. 1 ТЗ, припокрива правните последици на дадено с конклудентни действия съгласие за разваляне на договора за опрощаване, инициирано от „Боила агро“ ООД с предявяване на вземането по чл. 688, ал. 1 ТЗ и с развалянето му е заличена волята на кредитора да освободи от отговорност длъжника за неустойката по предварителния договор. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Поставеният въпрос би бил релевантен за производство по иск по чл.694,ал.1,т.1 ТЗ, какъвто обаче не е бил предявен от длъжника, а и отговорът се съдържа в императивната разпоредба на чл.693 ТЗ във вр. с чл.692,ал.1 ТЗ, на която въззивната инстанция е основала съображенията си. От значение за спора са съображенията, че опрощаването на задължението, на което касаторът се позовава в отношенията си с кредитора „Боила Агро” предхожда предявяването на вземането на този кредитор, а след включването му в списъка на приетите вземания и непостъпване на възражение от длъжника, списъкът е одобрен от съда. Съществено за неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по въведения въпрос е обстоятелството, че опрощаването на дълга на „Сенс В” ЕООД/н/, обективирано в Споразумението от 14.06.2016г., което е наименовано като такова по чл.740,ал.1 ТЗ - като „извънсъдебно по чл.740,ал.1 ТЗ” е предварително и условно. По силата на чл.2, „Боила Агро”ООД, [населено място] опрощава изцяло дълга на „Сенс - В”ЕООД/н/ по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 14.12.2015г., „който е предявен и приет в производството по т.д.№ 21/2016г.”. От значение е, че към момента на сключване на споразумението, „Боила Агро” не е предявила вземанията си, предмет на споразумението, а това е сторено три месеца по-късно, поради което не могат да бъдат счетени за неубедителни и неоснователни съображенията на САС, с които е дадена правна квалификация на действията по предявяването на вземането от кредитора след подписването на това споразумение и отсъствие на възражение от длъжника срещу включването му в списъка на приетите вземания. Следва да се има предвид даденото от ВКС тълкуване в решение № 112 от 22.10.2020г. по т.д.№ 191 на 1 т.о. на ВКС, с което въззивното решение е съобразено. Необоснована е и въведената от касатора допълнителна предпоставка В разглеждания случай не е очертана нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. При твърденията си, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.740 ТЗ касаторът не държи сметка, че разноските по несъстоятелността не са заплатени и те не са предмет на никое от споразуменията с кредиторите, на които се позовава. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.