Определение № 50803 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 688/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. Д., чрез адв. З. Д., против въззивно решение № 154/01.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 398/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 260092/29.04.2021 г. по гр. д. № 1093/2019 г. на Районен съд - Димитровград, с което са отхвърлени предявените от Т. В. Д. против „Уникредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на недействителността на сключените между страните извънсъдебни споразумения от 13.06.2014 г. и 01.03.2016 г., поради тяхната икономическа неравнопоставеност по отношение на клаузите, свързани с превалутиране на задължението по договор за ипотечен банков кредит от 30.03.2006 г., тъй като не съответстват на изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на страните и водещи до значително нарушаване равновесието между правата и задълженията на страните, както и поради нарушение на чл. 9 ЗЗД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При издадена заповед за изпълнение по договор за ипотечен кредит, усвоен в швейцарски франкове и при обстоятелството, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК, нито е направено искане по чл. 423 от ГПК и по този начин заповедта за изпълнение е придобила стабилност, представляват ли извънсъдебните споразумения самостоятелно основание за уважаване на искането за превалутиране на задължението при условие да не бъде ощетена страната кредитодател?; 2. При изложените условия може ли извънсъдебното споразумение да бъде атакувано като нищожно поради наличието на неравнопоставеност на клаузите в него и при евентуалното му обявяване за такова, какви биха били последствията между страните? и 3. Какъв вид защита е допустима при ограниченията на съдебната практика при производствата по чл. 414 и сл. от ГПК, която се е произнесла веднъж за недопустимост на преразглеждането на спора, при условие, че в хода на производството по отрицателен установителен иск е доказано неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата, както и в настоящата хипотеза, когато при възможност да се защити длъжника по реда на чл. 414 и 423 от ГПК не са настъпили основанията да се иска превалутиране на кредита, а тези основания са настъпили в по-късен период?. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор ответната страна по касация „Уникредит Булбанк“ АД, подаден чрез адв. Ив. И., в който се излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. В обжалваното решение е прието, че по силата на договор за кредит от 30.03.2006 г. банката е предоставила на кредитополучателя Т. В. Д. кредит в размер на 16 200 швейцарски франка. Последната не е изплатила в договорения срок дължимите по кредита суми, поради това кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и на основание чл. 417 ГПК банката-кредитор се е снабдила с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 264/2014 г. на Районен съд - Димитровград. След образуване на изпълнително дело № 621/2014 година и връчване на заповедта на длъжницата Т. В. Д., тя не е подала възражение по чл. 414 ГПК, нито е направила искане по чл. 423 ГПК,поради което издадената в полза на банката-кредитор заповед по чл. 417 ГПК се е стабилизирала. С това всички възражения срещу договора за кредит, послужил като основание за издаване на заповедта, са преклудирани и преразглеждането на клаузите му, в това число по оплаквания за неравноправност или нищожност на друго основание, е недопустимо. Двете процесни споразумения, с които на длъжницата се предоставя срок за доброволно погасяване на вече изискуемо вземане по стабилизирана заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, имат самостоятелен характер и сключването им не съставлява изменение на договора и не създава за въззивницата право да иска ревизия на клаузите на договора от 30.03.2006 г. Още повече, че към момента на сключването им, договорът за кредит вече е бил прекратен поради превръщане на цялото вземане в предсрочно изискуемо, т.е. изменение на договора вече не е било възможно. Промяната на валутния курс, на която се позовава ищцата не е основание да бъде извършена ревизия на клаузите на договора от 30.03.2006 г. Доколкото в процесните допълнителни споразумения не се уговаря валутата, в която се поема задължението, то те не следва да се третират като облигационни съглашения със самостоятелен характер, уреждащи валутата, в която следва да се плати. Ето защо, направените от въззивницата доводи за неравноправност и недействителност на клаузите, касаещи „превалутирането“ са ирелевантни за процесните споразумения, уреждащи единствено начин на плащане на вече изискуемо вземане – така, както е възложено в тежест на длъжницата със стабилизираната заповед по чл. 417 ГПК. А, доводите за внесени, но не осчетоводени погашения или неправилно осчетоводени такива, би бил относим към иск за съществуване на вземането, но не и към предявените такива за недействителност на част от договора. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт,като по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. По поставените въпроси не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не са били разглеждани от въззивния съд и по тях липсва произнасяне във въззивното решение. Същите са хипотетични и са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд. Релевантно е, че за да отхвърли исковете съдът е приел, че с двете процесни споразумения на ищцата се предоставя срок за доброволно погасяване на вече изискуемо вземане по стабилизирана заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Аргументирал се е, че в споразуменията не се уговаря/променя валутата, в която се поема задължението, поради което, направените от ищцата доводи за неравноправност и недействителност на клаузите, касаещи превалутирането на задължението са ирелевантни. А, доводите за внесени, но неосчетоводени погашения или неправилно осчетоводени такива, би бил относим към иск за съществуване на вземането, но не и към предявените такива за недействителност на част от договора. Несъгласието с правните изводи на съда за основателността на иска не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решение. Наред с това, при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. А, в случая жалбоподателката се позовава бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси, т.е. не е обоснована и специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.