Определение № 387 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1567/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. М. в качеството му на баща и законен представител на малолетната Мергюле Х. М. срещу определение №798 от 14.11.2019г., постановено по в.ч.т.д.№699/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №229/19.08.2019г. по т.д.№30/2018г. на Шуменски окръжен съд за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в противоречие с формираната от ВКС практика по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, въззивният състав е потвърдил определението на първата инстанция за спиране на производството по делото, без да са налице предпоставките за това: 1.) съдът лично и непосредствено да е разкрил наличието на престъпни обстоятелства и 2.) изходът на гражданския спор да зависи от установяването на тези престъпни обстоятелства. Претендира се отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него определение на Шуменски ОС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него от първоинстанционния съд. В частната касационна жалба е инкорпориран следния правен въпрос, за който се твърди, че обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: „При наличието на досъдебно производство и висящо гражданско дело във връзка с идентичен случай, следва ли второто да бъде спрямо по смисъла на чл.229, ал.1, т.1 ГПК?“. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №992/31.07.2009г. по гр.д.№608/2009г. на ВКС, ІV г.о., определение №44/26.01.2010г. по ч.гр.д.№15/2010г. на ВКС, ІІ г.о., определение №567/02.09.2013г. по ч.т.д.№2075/2010г., ВКС, ІІ т.о., определение №683/19.11.2012г. по ч.т.д.№692/2012г. на ВКС, І т.о. и определение №378 от 28.05.2010г. по ч.т.д.№383/2010г. на ВКС, ІІ т.о. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат доводи за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е посочил, че производството по т.д.№30/2019г. на Шуменски ОС е образувано по предявен от Х. М., в качеството му на родител и законен представител на Мергюле М., частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава. Въззивният състав е отразил, че първоинстанционният съд е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване с влязла в сила присъда или до прекратяване на производството по по пр. пр. № 1346/2018г. по описа на РП - Т., като е приел, че твърденията на ищеца сочат наличие на престъпни обстоятелства, за които се съдържат данни в представени като доказателство материали от образувано досъдебно производство по ДП № 837/2018г. по описа на РУП – Т.. За да потвърди обжалваното определение въззивният състав е посочил, че за да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е необходимо да са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданският спор. Според съда доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл.124, ал.5 ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, то при наличие на данни, че вредоносното деяние, вероятно осъществява състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, по което разследването вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен, което обуславя преюдициалност на предварително производство и спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Не покрива селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение формулираният от касатора въпрос: „ При наличието на досъдебно производство и висящо гражданско дело във връзка с идентичен случай, следва ли второто да бъде спрямо по смисъла на чл.229, ал.1, т.1 ГПК?“. На първо място следва да се има предвид, че въпросът е зададен общотеоретично, без да се отчита предмета на спора, а именно, че се касае за пряк иск на пострадалия срещу застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ при наличие на образувано досъдебно производство във връзка със застрахователното събитие при вероятно осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, по което разследването вече е започнало. В тази връзка представените с касационната жалба като съдебна практика определения на ВКС не са относими за конкретния правен спор и не могат да обосноват наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация. Отделно следва да се има предвид, че въпросът (доколкото може да бъде свързан с конкретния случай), не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В определение №100/06.12.2018г. по ч.т.д.№202/2018г. на ВКС, ІІ т. о., определение №728/11.12.2019г. по ч.т.д.№2522/2019г. на ВКС, ІІ т.о., определение №160/10.04.2020г. по ч.т.д.№396/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и други, е обосновано разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк.д.№5/2005г., че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007г., както и че ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Ето защо обжалваното определение на Варненски апелативен съд е съобразено с формираната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1 т.5 ГПК по искове по чл.432, ал.1 КЗ, когато има висящо досъдебно производство за установяване на престъпни обстоятелства, релевантни за отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,