Определение № 60430 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на В. Д. Н. чрез адв. И. Ю. срещу определение № 2247 от 17.08.2021г по ч. гр.дело № 2082/2021г на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу определение от 30.10.2019 на СГС за прекратяване на производството по гр.д. 601/2011г /2008г Искова молба на В. Д. Н. ,съдържаща искане за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди в посочени размери, с посочени ответници Варненски районен и Варненски окръжен съд Исковата молба е приета за недопустима от въззивния съд поради това, ,че по предявените осъдителни искове за ангажиране отговорността на държавата се твърдят вреди, причинени от съдебни актове, с които е отказано кумулиране на наказанията по три присъди ,постановени срещу ищеца, като липсва твърдение за незаконност на постановените актове за отказ за кумулиране и ищецът не сочи в какво се изразява противоправността. Поради това въззивният съд е изтъкнал липсата на логическа връзка между искането в петитума и изложението в обстоятелствената част на исковата молба – не се излагат твърдения,обосноваващи отговорност на държавата в обхвата на чл. 7 от КРБ, поради което искът е недопустим .. В частната касационна жалба се изтъква незаконосъобразност ,съществени процесуални нарушения и необоснованост.В изложението по допускането на касационно обжалване се поставят свързано въпросите: при неяснота в предмета на исковата молба ,задължен ли е съдът да я остави без движение на основание чл.129, ал.1 ГПК с указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум, съответно може ли съдът да прави преценка за недопустимост при наличието на такава нередовност на сезирането. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС ,изведена в реш № 141/2017г на 3-то г.о, реш. № 208/2013г ,1-во т.о ,реш. № 173/2015г, 1-во т.о ТК ,евентуално по същия въпрос се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, както и очевидна неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос ,който е обусловил изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен в противоречие с установената практика на ВКС. Без от ищеца да са изложени конкретни обстоятелства ,съответно твърдения с какви действия посочените поименно съдии от състава на ВРС и ВОС са го увредили ,въззивният съд е приел недопустимост на иска срещу посочените съдилища с мотив, че се касае за постановен съдебен акт. В исковата молба се сочи единствено ,че по негово,на ищеца, искане е било образувано ЧНД за „групиране“ на присъди,не се твърди постановен съдебен акт ,не са посочени и данни, които да позволят служебна проверка на това обстоятелство ,което при така подадената искова молба свидетества за неясно обстоятелствено изложение относно факти, от които ищецът черпи заявеното с иска право. Следва да се изтъкне, че в случай на неясно обстоятелствено изложение по релевантните факти ,които при един иск за обезщетение на вреди включват подлежащите на доказване от ищеца елементи от фактически състав на непозволеното увреждане, поставеният въпрос за необходимстта недостатъците на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1 т.4 ГПК да се укажат конкретно от съда по реда на чл. чл.129, ал.1 ГПК, е намерил положително разрешение в практика на ВКС по чл.274 ал.3 и чл. 290 ГПК. Служебната преценка, която съдът прави по допустимостта на иска предвид наличето на положителни и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки (чл. 130 ГПК), включително преценката на правния интерес от иска ,е обусловена от изискването за отговаряща на условието в чл 127, ал.1 т.4 ГПК искова молба ,в която връзка при тази констатирана нередовност, първо следва да се дадат съответните указания (опр. по ч. гр.д№176-2011 ІІІ г.о реш. № 141/2017 по гр.д №4254/2016г ,3-то г.отд.;опр № 357/2009 ч. Гр.д №393/2009 ,І г.о,) Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В случая указания на ищеца по реда на чл. 129, ал.1 ГПК не са били давани. Правилно Софийски апелативен съд е ревизирал съображенията за недопустимост на исковата молба, изложени в преграждащото определение на първоинстнционния съд. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция. Следвало е обаче въззивният съд на свой ред да извърши проверка на редовността на исковата молба .Следвало е, преди да формира извод какъв иск е предвен и дали същият е допустим ,необходимите съдържателни уточнения по обстоятелствената част на исковата молба да бъдат изискани и указани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.