Определение № 44 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 15/2021 г.

С Определение № 148 от 16.04.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, вписано в Служба по вписванията гр.Пловдив с акт №148, том 1, рег. № ........... от 16.04.2019 г., е отказано вписването на влязло в сила Решение № 174 от 15.04.2016 г. постановено по т.д № 750 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2014 г. Със Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г., от страна на жалбоподателя е поискано да бъде възстановена недължимо платената за исканата услуга – вписването на решението, държавна такса в размер на 1 049,32лв. В тази насока жалбоподателят твърди в жалбата, че към момента на подаването й до съда, не е последвало произнасяне от страна на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, поради което счита, че е налице мълчалив отказ по заявеното искане. Искането е за отмяна на мълчаливия отказ и за връщане на преписката на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията с указания за произнасяне по заявлението. По делото е приложено и Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., адресирано до „Тандем–СН“(в несъстоятелност), с което Изпълнителният директор на Агенция по вписванията е заявил, че в случая не са налице нормативно установените предпоставки, поради което внесената държавна такса не следва да бъде възстановявана. С определение № 1578/05.03.2021 г. по адм. дело № 7668/20г. сезираният съд е приел, че съгласно чл.133 ал.1 АПК местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Пазарджик. Приемащият Пазарджишки административен съд с определение № 1033/11.06.2021 г. по адм. дело № 270/2021 г. изпратил делото на Окръжен съд Пловдив, като изложил съображения, че спорът е подсъден на общите съдилища. Посочил е, че нито твърденият мълчалив отказ, нито изричното волеизявление на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективирано в Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., имат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Посочил е и това, че Изпълнителният директор на Агенция по вписванията и съдията по вписванията не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, поради което осъществяваната от тях дейност по вписване на съдебно решение постановено по търговско дело от окръжния съд, отказът да бъде вписано това решение или отказът да бъде възстановена внесена държавна такса по искане за такова вписване не е административна по своето естество. Производството по вписване в Търговския регистър е охранително и едностранно, като защитата на заинтересованите лица се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс. В допълнение е посочил, че в случая не се касае за отношения, които са възникнали във връзка с постановен съдебен акт в хода на съдебно административно производство, а за такива във връзка с решение постановено от окръжния съд по образувано пред него търговско дело.Доколкото процесните правоотношения са се развили във връзка с искане и отказ за вписване, постановен от съдия по вписванията при Пловдивския районен съд, въпросите свързани с допустимостта на жалбата на „Тандем–СН“(в несъстоятелност) и респективно нейната основателност или неоснователност, по аргумент от чл. 577 от ГПК, следва да бъдат разгледани и разрешени от Окръжен съд Пловдив. Пловдивският окръжен съд от своя страна повдигнал препирня за подсъдност. Изложил съображения, че в случая отказът да се върне държавна такса, внесена по сметка на Агенцията по вписванията, не може да се приравни на отказ да се извърши нотариално удостоверяване, поради което и жалбата не може да се квалифицира като такава по чл.577 ГПК. Таксата, чието възстановяване се иска, е внесена по сметка на АВ, която е администрация към министъра на правосъдието и е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, а не по сметка на орган на съдебната власт във връзка с образувано пред него гражданско дело. На следващо място съдът е посочил, че на гражданския съд е възложена компетентност да разрешава граждански спорове; че естеството на спора се определя от естеството на правото, относно което се търси решение; че под ведомството на гражданските съдилища е поставено разрешаването на спорове относно граждански правоотношения в широкия смисъл на понятието, включващи всички материални правоотношения, регулирани с метода на равнопоставеност на участващите в тях субекти; че от изложеното в жалбата не се обосновава извод за наличие на гражданскоправен спор или искане за защита и съдействие по смисъла на чл.2 от ГПК. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа жалбата на „Тандем – СН“ ЕООД, включително и да прецени допустимостта й, е Пазарджишки административен съд, по следните съображения: Съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните, включително и исканията за защита и съдействие. В случая предмет на оспорване е мълчалив отказ, респективно изричен отказ, обективиран в писмо, изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г. на изпълнителния директор на АВп за възстановяване на платената за извършване на услуга – вписване на съдебно решение, държавна такса. Дали мълчалив, респективно изричен отказ действително съществува, подлежи ли на обжалване и ако да, кой има интерес да го обжалва, са въпроси, имащи отношение към допустимостта на административното производство, а не характеризират спора като граждански/търговски. Следва да се има предвид, че правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл. 4 ЗДТ, и изрично посочени в други закони, са с публичноправен характер. В публичното правоотношение по установяването и събирането на държавни такси длъжникът има и права. При определянето, събирането и възстановяването на държавните такси се развиват конкретни процесуални правоотношения между ползвателя на услугата и държавния орган, чиято администрация предоставя услугата. Държавните органи при установяването, събирането и възстановяването на държавните такси имат правомощията на финансова администрация. До органа, който администрира таксите, следва да се отправи и искането за връщане на недължимо платени такси от заинтересованата страна по чл.4б от ЗДТ. Правомощието на държавния орган да установи основанието и размера на таксата следва да се схваща и в смисъл, че той има и задължението да възстанови недължимо платената такава. Неговият изричен отказ, най-често обективиран в писмо, което е индивидуален административен акт, или бездействие е противоправно поведение и е основание за възникване на отговорност по реда на ЗОДОВ. В този смисъл – Финансово право, специална част, проф. С.П., стр.287, изд. 2020г. На следващо място в случая изобщо няма твърдение на ищеца, че е носител на определено субективно материално право, което насрещната страна му оспорва било, като неоснователно го отрича, било като сама неоснователно претендира право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. Няма твърдение за порочно нотариално удостоверяване, нито оспорване на такова, поради което и жалбата не може да се квалифицира като такава по чл.577 ГПК. В заключение, компетентен да разгледа правния спор е административният съд, който следва да прецени и допустимостта на жалбата. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България