Определение № 760 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 510/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на А. А. Ч. с ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален представител адв. Т. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 434/10.07.2025г., постановено по гр.д. № 4072/2024г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО. С това решение е отменено въззивно решение № 3620/18.06.2024г. по в.гр.д. № 3888/2024г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 от КТ са отхвърлени предявените от А. А. Ч. против Столична община, ЕИК[ЕИК], искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № СОА23 - РД15 - 2184/12.09.2023г., издадена от кмета Й. Ф.; за възстановяване на ищцата на длъжността „старши експерт“ в отдел "Централизирани информационни системи", Дирекция "Информационни технологии", която е заемала преди уволнението и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 12780 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023г. до 16.03.2024г. Молбата е основана на твърдения, че у молителката са породени основателни съмнения за липса на безпристрастност и за външно въздействие върху протеклия съдебния процес. Поради наличие на обстоятелства свидетелстващи за евентуално външно въздействие върху съдебния състав, необективност и предубеденост и сериозно нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 121 от КРБ и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, молителката е била лишена от обективен, справедлив и законосъобразен съдебен процес. Твърди, че решението, чиято отмяна иска е постановено при едностранчив и необоснован анализ на събраните по делото доказателства; неясна обосновка на мотивите без да са оборени изводите на първите две инстанции; допуснал е нарушение на чл. 235, чл. 12, на чл. 281 и чл. 284 от ГПК. Поддържа също, че след постановяване на решението е установила липсата на административен акт – елемент от основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, като утвърденото щатно разписание не може да замести и компенсира липсата на издаден административен акт за щатната промяна. Отправя искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 от ГПК за отмяна на оспореното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да постанови ново решение по същество на спора. В отговор на молбата ответникът Столична община, представлявана от кмета В. Т., подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Емрулова оспорва допустимостта на молбата с доводи за липса на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК. Поддържа, че наведените в молбата за отмяна оплаквания са за неправилност на влязлото в сила решение. Отправя искане молбата да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен състав съобрази, че молбата за отмяна е насочена срещу подлежащо на отмяна решение и изхожда от активно легитимирано лице /страна по делото – ищец/, но е останала нередовна, доколкото и след изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 1, изр. 2 от ГПК не съдържа конкретни и надлежни твърдения на поддържаните основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, нито съдът може да направи преценка за срочност на подаването й. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Съдържанието на молбата в случая препраща само формално към законовия текст на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 от ГПК. Ето защо молбата за отмяна е процесуално недопустима /т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК/ и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 от ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. За да е редовна молбата, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/. Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 от ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК за редовност на молбата за отмяна. В конкретния случай молбата е основана на твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, обосновано със субективно усещане у молителката за външно въздействие върху съдебния състав постановил оспореното решение, необективност и предубеденост, лишили страната от обективен, справедлив и законосъобразен съдебен процес. Според разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК са групирани няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна и пълноценна защита в процеса. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник в заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./. За да е редовна молбата за отмяна, в която страната се позовава на посочените чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК отменителни основания, то тя следва да твърди конкретен факт на извършено процесуално нарушение от съда или на онези факти, опорочаващи надлежното й участие в делото или представителство в процеса, съответно наличието на особени непредвидени обстоятелства възпрепятствали участието лично и/или чрез повереник в конкретно заседание. Твърдения за такива факти в молбата не са наведени, а заявените такива свързани със субективно усещане у молителката за външно въздействие върху съдебния състав на ВКС постановил оспореното решение, необективност и предубеденост, настоящият състав не може да подведе под някое от отменителните основания по чл. 303 и чл. 304 от ГПК. На следващо място, молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което обосновава с твърдения за липса на административен акт като елемент от фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, доколкото щатното разписание, на което ВКС е основал решението си не представлява административен акт. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да е редовна молбата за отмяна, в която страната се позовава на посочените чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК отменителни основания, то тя следва да твърди конкретен факт от действителността, съставляващ новото обстоятелство или ново писмено доказателство. Нужно е също твърдение, че молителят не е знаел за новото обстоятелство или макар и да е знаел, не е бил в състояние да се снабди с удостоверяващия го документ; твърдение кога и при какви обстоятелства се е снабдил с доказателство, с оглед на качеството му на новооткрито. Твърдения за такива факти в молбата не са наведени, а заявените такива за липса на административен акт като елемент от фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, както и че утвърденото щатно разписание не може да замести и компенсира липсата на издаден административен акт за щатната промяна не обосновават отменително основание по чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Тези твърдения, наред с доводите за неправилност и необоснованост на касационното решение съставляват касационни оплаквания за допуснати от ВКС процесуални нарушения и необоснованост, които не са обхванати от никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. По изложените съображения подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и не са налице предпоставки за разглеждането й по същество. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение