Определение № 496 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. С., П. Б. Ч., П. Б. Ч., Е. Б. Ш. и А. Б. С., всички от гр. С. чрез пълномощника им адв. М от САК срещу разпореждане от 21.08.2008 г. по гр.д. № 958/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната подадената срещу решение от 24.03.2008 г. по горепосоченото дело касационна жалба поради неотстраняване на нередовност. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. М са подали касационна жалба против решение на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 958/2007 г. С разпореждане от 23.05.2008 г., съдът е указал на касаторите да посочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и да внесат държавна такса за произнасяне по допустимостта на жалбата. В законния едноседмичен срок, на 30.06.2008 г. е постъпила молба от адв. М, заедно с приложена вносна бележка за платена държавна такса. С тази молба не са конкретизирани основанията за допускане на касационно обжалване, като единствено се сочи, че ищците са длъжни да изложат обстоятелствата, на които се основава иска им, а задължение на съда е да определи правната му квалификация. В изложената фактическа обстановка по спора обаче изрично те се позовават на правата на наследодателя си за спорния имот към момента на внасянето му в ТКЗС, което води до извод, че се касае до иск с правна квалификация чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, както правилно е приел съда. Софийският окръжен съд е приел, че с молбата от 30.06.2008 г. не са отстранени нередовностите в касационната жалба във връзка с изложение на основанията за допустимост и с разпореждане от 21.08.2008 г. я е върнал. ВКС, състав на ІV ГО намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Жалбоподателите не са посочили конкретно противоречие с практиката на ВКС и не са приложили практика на ВКС или други съдилища в такава насока. Следователно в този случай не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 от ГПК, което правилно е констатирано от въззивния съд в обжалваното разпореждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение